• Фирми за паркет. Паркети от масивна дървесина и ламинат. Поставяне ламинат. Циклене паркет. Ламиниран паркет. Поставяне на ламинат и паркет.

    паркети, паркет и ламинат

     

    ...

    Паркет и ламинат
    Начало /  / ...



  • Ламината се поставя сравнително лесно. Задължително ще ви трябва комплект за редене на ламинат. Може да се справите и без него, но ще ви е много трудно и ще ви отнеме повече време.

    Необходими инструменти:

    • комплект за редене на ламинат
    • ролетка
    • молив или перманентен маркер
    • ръчен циркуляр, зеге или в най-лошия случай трион (имайте в предвид, че ламината е доста твърд и трудно се реже)
    • подложка за ламинат и ламинат
    • завършващи первази

    Какво трябва да знаете за реденето на ламинирания паркет?

     

    ...

    Как се поставя ламинат?
    Начало /  /  / ...



  • При поставянето на ламинат пода трябва да е равен. Преди полагането на ламината трябва да сте предвидили минимално повдигане на нивата под врати и каси съобразно дебелината на ламината и използваната подложа.

    Ламинирания паркет може да бъде монтиран върху всякаква основа - циментова или друг вид замазка, дървен под /паркет, дюшеме/, мокет, балатум, керамичен под /теракот/, ПДЧ /OSB/ или друг вид плоскости и т.н.

    Изисква се основата да е абсолютно твърда, суха и равна. Допустими са малки неравности, които могат да бъдат компенсирани от подложката, но такива над 3 мм. по дължина от 1 м. трябва да се загладят. Температурата на основата трябва да е не по-малка от 15 градуса по Целзий и разликата между лам. плоскости и пода да е в границите +/- 3 градуса по Целзий.

     

    ...

    Изисквания към пода при поставяне на ламинат
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава четвърта.
    ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ

    Общи положения

    Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.

    (2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

    (3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.


    Доставка, свързана със здравеопазване

    Чл. 39. Освободена доставка е:

    1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли поЗакона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;

    2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;

    3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;

    4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;

    5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на зъбни протези от зъболекари или зъботехници;

    6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;

    7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.


    Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване

    Чл. 40. Освободена доставка е:

    1. извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане;

    2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;

    3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.


    Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание

    Чл. 41. Освободена доставка е:

    1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:

    а) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;

    б) висши училища по Закона за висшето образование;

    2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;

    3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието, младежта и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "а", както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "б";

    4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани поЗакона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.


    Доставка, свързана с култура

    Чл. 42. Освободена доставка е:

    1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

    а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

    б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

    в) зоологически и ботанически градини;

    г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

    2. дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от републиканския бюджет.


    Доставка, свързана с вероизповедания

    Чл. 43. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.


    Доставка с нестопански характер

    Чл. 44. (1) Освободена доставка е:

    1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;

    2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;

    3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;

    4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.

    5. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.


    Доставка, свързана със земя и сгради

    Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.

    (3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

    (4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

    (5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

    1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла наЗакона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;

    2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;

    3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;

    4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.

    (6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

    (7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.


    Доставка на финансови услуги

    Чл. 46. (1) Освободена доставка е:

    1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

    2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;

    3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

    4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

    5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

    6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и Закона за пазарите на финансови инструменти;

    7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

    (2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

    (3) За стоките - предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.


    Доставка на застрахователни услуги

    Чл. 47. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:

    1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) застрахователи и презастрахователи;

    2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.


    Хазарт

    Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.


    Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

    Чл. 49. Освободена доставка е:

    1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;

    2. извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.


    Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит

    Чл. 50. Освободена е доставката на стоки или услуги:

    1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;

    2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.


    ...

    Глава iv. Освободени доставки и придобивания
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Продължителност на работното време и регламентирани почивки съгласно кодекса на труда. 

    Глава седма.
    РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

    Раздел I.
    Редовно работно време


         

    Нормална продължителност на работното време

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Удължаване на работното време

    Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
         

    Намалено работно време

    Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
         

    Непълно работно време

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
       

    Въвеждане на непълно работно време от работодателя

    Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. (3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят: 1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието; 2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност; 3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2; 4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
         

    Разпределение на работното време

    Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
         

    Ненормиран работен ден

    Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
         

    Нощен труд

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
       

    Особени правила при полагане на нощен труд

    Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. (2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. (3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287. (4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. (5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
         

    Работа на смени

    Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
         

    Отчитане на работното време

    Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Раздел II.
    Ползуване на платения годишен отпуск


    Начин на ползване

    Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

    Ред за ползване

    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.
    (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
    (3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
    (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
    (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
    (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
    (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
    1. по време на престой повече от 5 работни дни;
    2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
    3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
    (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
    (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

    Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

    Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

    Прекъсване на ползуването

    Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

    Отлагане на ползването

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
    (3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
    (4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Погасяване на правото на ползване

    Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
    (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Заплащане

    Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

    Забрана за парично компенсиране

    Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
    ...

    Кодекс на труда. Глава vii. Работно време и почивки
    Начало /  /  /  / ...


     Дограми и вентилируемите фасади. Новото в строителството от Чех Пласт най-предпочитаната и посещавана фирма за дограма и фасади на световният пазар. Съвремененният начин за облицовки и изолации на сгради и фасади. Външният вид е от значение, с Чех Пласт з повече » за вентилируеми фасади chehplast.com  


  •  

     

    Чл. 130. (1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока. (2) Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството. (3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейската общност стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Общността. (4) Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж.
       

    Чл. 131. (1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от: 1. смърт или телесна повреда на физическо лице; 2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 1000 лв., когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение. (2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.
     

    Чл. 132. (1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със: 1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и 2. момента на пускане на стоката в обращение. (2) Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обращение друга стока с по-добри показатели.
     

    Чл. 133. (1) Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока, независимо дали има вина за дефекта й. (2) Производителят носи отговорност за дефекта дори когато стоката е произведена при спазване на съществуващите стандарти и добри практики или нейното пускане в обращение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.
         

    Чл. 134. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато производителят на стоката или лицето, внесло стоката на територията на Европейската общност, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката. (2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката. (3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.
     

    Чл. 135. (1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна. (2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни.  

    Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.  

    Чл. 137. (1) Производителят не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че: 1. не е пускал стоката в обращение, или 2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обращение, или дефектът се е появил впоследствие, или 3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или 4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи, или 5. състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта. (2) Производителят на съставна част не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.  

    Чл. 138. (1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря. (2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.  

    Чл. 139. Нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.  

    Чл. 140. (1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя. (2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.  

    Чл. 141. Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.
     

    Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.   ...

    Раздел iv. Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
    Начало /  /  /  / ...



  • ЗС, Финансови отчети, счетоводни стандарти в България
    Глава пета.
    ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
     

    Раздел I.
    Приложими счетоводни стандарти, съдържание на финансовите отчети и на годишните доклади за дейността (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията в Република България, с изключение на предприятията почл. 22б, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (2) Предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 задължително изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (3) Предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия

    сл.бел.
    Чл. 22 б Критерии за малки и средни предприятия са

    Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Годишните финансови отчети се изготвят и представят на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия от предприятията, които най-малко за една от двете предходни години не надвишават показателите на два от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 8 млн. лв.;

    2. нетни приходи от продажби за годината - 15 млн. лв.;

    3. средна численост на персонала за годината - 250 души.

    (2) Новообразуваните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия за годината на възникването им и за следващата година.

    (3) Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.

    (4) Предприятията по ал. 1 и 2 могат по избор да изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (5) Предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.

    (6) Стандартите по ал. 3 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".


     

    Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Консолидираните и междинните финансови отчети се изготвят и представят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието, което изготвя консолидирания или междинния финансов отчет.


     

    Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията съставят:

    1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период в хиляди левове;

    2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период в хиляди левове - в случаите по чл. 37;

    3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от една календарна година, когато се изискват от нормативен акт или по решение на органа на управление.

    (2) Финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на сметкоплана, счетоводните стандарти и методическите указания по чл. 5а.


     

    Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) Органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях.


     

    Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Информацията, представена във финансовия отчет, трябва да отговаря на следните изисквания:

    1. разбираемост - да е полезна за потребителите при вземането на икономически решения;

    2. уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения;

    3. надеждност - да не съдържа съществени грешки или пристрастност;

    4. сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.

    5. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 26. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставните части на консолидирания финансов отчет са: консолидиран счетоводен баланс, консолидиран отчет за приходите и разходите, консолидиран отчет за паричните потоци, консолидиран отчет за собствения капитал и приложение.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти.

    (4) (*) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да изготвят съкратен годишен финансов отчет. Формата, структурата и съдържанието му се определят с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (*) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да не изготвят отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Възприетите от предприятието форма, структура и съдържание на съставните части на финансовия отчет се запазват непроменени през различните отчетни периоди, с изключение на случаите, посочени в приложимите счетоводни стандарти. В случаите, когато е извършена промяна в приложението към финансовия отчет, задължително се оповестява и мотивира извършената промяна.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по чл. 5а, ал. 5 се определят от министъра на финансите.


     

    Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (2) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишните финансови отчети на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лв., могат да се състоят само от отчет за приходите и разходите.

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат и представят дейността си посредством воденето на специфични регистри - книги, чрез които се определя вярно и честно финансовият резултат за отчетния период.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

    1. преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;

    2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;

    3. вероятното бъдещо развитие на предприятието;

    4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;

    5. информацията, изисквана по реда на чл. 187д и 247 от Търговския закон;

    6. наличието на клонове на предприятието;

    7. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

    а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

    б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

    (2) Прегледът по ал. 1, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.

    (3) Предприятията, които изготвят и представят консолидирани финансови отчети, съставят и годишен консолидиран доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

    1. преглед, който представя вярно и честно развитието, резултатите от дейностите и състоянието на предприятията, включени при консолидирането като цяло (предприятията от групата), заедно с описание на основните рискове, пред които те са изправени;

    2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен консолидираният финансов отчет;

    3. вероятното бъдещо развитие на предприятията от групата като цяло;

    4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност на предприятията от групата като цяло;

    5. брой и номинална стойност на акциите или дяловете на предприятието майка, притежавани от него, от негово дъщерно предприятие или лице, което действа от свое име, но за сметка на тези предприятия;

    6. използваните от предприятията от групата финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

    а) целите и политиката на предприятията по управление на финансовия риск, включително политиката им на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

    б) експозицията на предприятията от групата по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

    (4) Прегледът по ал. 3, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейностите на предприятията от групата, както и тяхното състояние като цяло в съответствие с големината и сложността на извършваните от тях дейности. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятията. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в консолидирания финансов отчет.

    (5) Годишният доклад за дейността и годишният консолидиран доклад за дейността могат да се изготвят и представят като едно цяло. В този случай, когато е подходящо, трябва да се обърне внимание на въпросите, които са значими за предприятията от групата като цяло.

    (6) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия, в срокове, периодичност и по ред, определени от министъра на финансите.


    Раздел II.
    Съставители на финансови отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Финансовите отчети (междинни, годишни и консолидирани) се съставят от съставители на финансови отчети.

    (2) Съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на този закон.

    (3) Финансовият отчет на предприятие се подписва от:

    1. физическите лица, които управляват и представляват предприятието, и

    2. физическото лице, което:

    а) е съставило финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен пряко от физическо лице, или

    б) управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие.

    (4) Във финансовия отчет се посочват/поставят и:

    1. името и фамилията на лицата по ал. 3;

    2. печатът на предприятието;

    3. печатът на специализираното счетоводно предприятие.

    (5) В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие.

    (6) Лицата по ал. 3, т. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 35.


     

    Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставител на финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж, както следва:

    1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) с висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

    а) при магистърска степен - 2 г.;

    б) при бакалавърска степен - 3 г.;

    в) при степен "специалист" - 4 г.;

    2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) с друго висше икономическо образование и 5 г. стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

    3. със средно икономическо образование и 8 г. стаж като счетоводител.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставител на финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и пораздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на финансите може да определя и допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.


     

    Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.


    Раздел III.
    Изисквания за съставяне на консолидиран финансов отчет, изготвяне, независим финансов одит и публичност на финансовите отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията изготвят годишен финансов отчет до 31 март следващата година.

    (2) Предприятие (предприятие майка) съставя консолидиран финансов отчет, когато:

    1. контролира повече от половината от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;

    2. притежава правото да назначава или освобождава повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган на друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;

    3. притежава правото да управлява финансовата и оперативната политика на друго предприятие по силата на договорно взаимоотношение;

    4. е акционер или съдружник, притежаващ 20 на сто или повече от правата на глас в друго предприятие (контролирано предприятие) и единствено по силата на упражняване на тези права е назначило повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган в контролираното предприятие, действащ през отчетния период, по време на предходния отчетен период и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет; консолидиран финансов отчет по изречение първо не се съставя, когато друго предприятие има правата, посочени в т. 1 - 3, по отношение на контролираното предприятие.

    (3) При определяне правата на предприятието майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 правата на глас и правата на назначаване или освобождаване, притежавани от дъщерно предприятие на предприятието майка или от лице, действащо от свое име, но за сметка на предприятието майка или на дъщерно предприятие от групата, се прибавят към правата на предприятието майка.

    (4) При определяне правата на предприятието майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 не се вземат под внимание:

    1. гласовете по акции, държани за сметка на лице, което не е нито предприятието майка, нито негово дъщерно дружество;

    2. гласовете по акции, получени като обезпечение, когато предприятието, предоставило обезпечението, упражнява правата по тях.

    (5) Общият брой на правата на глас в контролираното предприятие, притежавани от всички акционери или съдружници за целите на ал. 2, т. 1 и 4, се намалява с правата на глас, които са свързани с акции или дялове, притежавани от това контролирано предприятие и/или от негово дъщерно предприятие, и/или от лице, действащо от свое име, но за сметка на тези предприятия.

    (6) Предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия подлежат на консолидиране, независимо къде се намират седалищата на дъщерните предприятия.

    (7) Консолидирани финансови отчети се изготвят само от търговски дружества, които са предприятия майки.

    (8) За бюджетните предприятия редът, начинът и сроковете за изготвяне и представяне на финансовите отчети се определят от министъра на финансите.


     

    Чл. 37а. (Предишен текст на чл. 37а - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, когато сумата от показателите на предприятията в групата, които подлежат на консолидиране, според годишните им финансови отчети, съставени към 31 декември на текущата година, не надвишават показателите на два от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 3 млн. лв.;

    2. нетни приходи от продажби за годината - 6 млн. лв.;

    3. средна численост на персонала за годината - 80 души.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато предприятие от групата е предприятие, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, което има само дъщерни предприятия, които са несъществени за целите на чл. 23, ал. 2, разглеждани едновременно индивидуално и като цяло.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дъщерно предприятие може да не се включва в консолидирания финансов отчет, когато то е несъществено за целите на чл. 23, ал. 2. Когато две или повече дъщерни предприятия отговарят на изискването на изречение първо, те се включват в консолидирания финансов отчет, ако като цяло не са несъществени за целите на чл. 23, ал. 2.


     

    Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, когато то е и дъщерно предприятие на местно предприятие майка или предприятие майка от друга държава - членка на Европейската общност, в един от следните случаи:

    1. местното предприятие майка или предприятието майка от друга държава членка притежава всички дялове или акции на местното (дъщерно) предприятие майка; при определяне на дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие майка не се вземат под внимание дяловете или акциите, които се притежават от членовете на управителния и/или надзорния орган по силата на закон или на учредителния договор или устав, или

    2. местното предприятие майка или предприятието майка от друга държава членка притежава 90 на сто или повече от дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие майка, като другите съдружници или акционери в него са дали писмено съгласие да не изготвя консолидиран финансов отчет.

    (2) Алинея 1 се прилага, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. местното (дъщерно) предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на местното предприятие майка или предприятие майка от друга държава членка;

    2. консолидираният финансов отчет и годишният консолидиран доклад за дейността се съставят от местното предприятие майка и подлежат на независим финансов одит при условията и по реда на чл. 38 или от предприятието майка от другата държава членка и подлежат на независим финансов одит съгласно законодателството на същата държава членка;

    3. консолидираният финансов отчет, годишният консолидиран доклад за дейността и одиторският доклад на местното предприятие майка се публикуват при условията и по реда начл. 40 или на предприятието майка от другата държава членка се публикуват на български език от местното предприятие майка при условията и по реда на чл. 40;

    4. в приложението на годишния финансов отчет на местното (дъщерно) предприятие майка е оповестено името и седалището на местното предприятие майка или предприятието майка от другата държава членка, което съставя консолидирания финансов отчет по т. 1, и че е освободено от задължението да съставя консолидиран финансов отчет и годишен консолидиран доклад за дейността.


     

    Чл. 37в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, от предприятие майка, когато то е дъщерно предприятие на местно предприятие майка или на предприятие майка от друга държава - членка на Европейската общност, и са налице едновременно следните условия:

    1. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2;

    2. съдружниците или акционерите на местното (дъщерно) предприятие майка, които притежават не по-малко от 10 на сто от дяловете или акциите, когато предприятието е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции или не по-малко от 20 на сто от дяловете, когато предприятието е събирателно или командитно дружество, не са поискали съставянето на консолидиран финансов отчет до 30 юни на съответния отчетен период.


     

    Чл. 37г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, когато предприятието майка е и дъщерно предприятие на предприятие майка от държава, която не е членка на Европейската общност (трета страна), и са изпълнени едновременно следните условия:

    1. местното предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на предприятие майка от трета страна;

    2. консолидираният финансов отчет и когато е подходящо, годишният консолидиран доклад за дейността са съставени в съответствие с този закон и приложимите счетоводни стандарти или по еквивалентен на тях подход;

    3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) консолидираният финансов отчет на предприятието майка от третата страна е одитиран от едно или повече лица с правоспособност да одитират финансови отчети, придобита съгласно националното законодателство на предприятието майка от третата страна;

    4. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 37в, т. 2 по отношение на предприятието майка от третата страна.


     

    Чл. 37д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 37а - 37г не се прилагат за предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4, които задължително изготвят и представят консолидирани финансови отчети, когато са налице условията на чл. 37, ал. 2.


     

    Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) На независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на:

    1. акционерни дружества и командитни дружества с акции;

    2. предприятия, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

    3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г.) кредитни институции, застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;

    4. предприятия, за които това изискване е установено със закон;

    5. всички предприятия, непосочени в т. 1 - 4, с изключение на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия.

    (2) На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, когато за текущата година превишават един от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.;

    2. размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2 млн. лв.;

    3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв.

    (3) Консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

    (4) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват и мнение относно съответствието между годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет за същия отчетен период и/или относно съответствието между годишния консолидиран доклад за дейността и консолидирания финансов отчет за същия отчетен период.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.08.2008 г.) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори на предприятието, поотделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.


     

    Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 40. (*) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:

    1. чрез заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър публикуват:

    а) едноличните търговци - в срок до 31 май на следващата година;

    б) дружествата с ограничена отговорност - в срок до 30 юни на следващата година;

    в) всички други търговци по смисъла на Търговския закон - в срок до 31 юли на следващата година;

    2. чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел публикуват юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - в срок до 30 юни на следващата година;

    3. чрез икономическо издание или чрез интернет публикуват останалите предприятия - в срок до 30 юни на следващата година.

    (2) По реда на ал. 1 предприятията по чл. 38 публикуват:

    1. финансовите си отчети - във вида, в който са заверени от регистриран одитор;

    2. годишните си доклади за дейността - във вида, на базата на който регистрираният одитор е изразил одиторското си мнение;

    3. одиторския доклад по отношение на отчетите и докладите по т. 1 и 2.

    (3) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

    (4) Годишният финансов отчет на предприятие, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата, заедно с годишните доклади за дейността към тях.

    (5) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в Интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен неплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

    (6) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

    (7) Извън случаите по ал. 1 и 2, когато предприятие публикува съкратен финансов отчет, задължително се оповестява, че отчетът е съкратен, като се посочва и мястото, където е публикуван финансовият отчет по реда на ал. 1. Когато финансовият отчет все още не е публикуван по реда на ал. 1, този факт също се оповестява. Когато е публикуван съкратен финансов отчет, одиторският доклад не може да придружава тази публикация, но задължително се оповестява изразеното одиторско мнение - неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно, или отказът от изразяване на одиторско мнение, както и включените в одиторския доклад въпроси, на които е обърнато внимание, без да е квалифицирано одиторското мнение.

    (8) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Алинеи 1 - 7 не се прилагат за бюджетните предприятия, едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит, както и когато в закон е предвидено друго.


     

    Чл. 41. Формата, съдържанието и периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговия изпълнителен орган.


     

     

     

     

    ...

    Глава v. Финансови отчети
    Начало /  /  /  /  / ...



  • Част първа.
    ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    Цел на закона

    Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).


    Обект на облагане

    Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:

    1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

    2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

    3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

    4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;

    5. вносът на стоки.


    Данъчно задължени лица

    Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

    (2) (Изразът "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" е обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 2007 г. на КС - ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

    (3) Не е независима икономическа дейност:

    1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

    2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

    (4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

    (5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

    1. следните дейности или доставки:

    а) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;

    б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

    в) превоз на стоки;

    г) пристанищни и летищни услуги;

    д) превоз на пътници;

    е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

    ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

    з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

    и) складова дейност;

    к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

    л) туристически услуги;

    м) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив;

    н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер.

    2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.


    Данъчно незадължено юридическо лице

    Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 - 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.


    Стока

    Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

    (2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.


    Доставка на стока

    Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

    (2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

    1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;

    2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

    3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

    4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

    (3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

    1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    3. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

    (4) Алинея 3 не се прилага при:

    1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;

    2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.


    Вътреобщностна доставка на стоки

    Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

    (3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

    (5) Не е вътреобщностна доставка:

    1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;

    2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

    3. доставката на стоки по чл. 18;

    4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

    5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    6. доставките от регистрирано по този закон лице - посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;

    7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;

    8. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

    9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

    10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:

    а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;

    б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

    (6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.


    Услуга

    Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.


    Доставка на услуга

    Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

    (2) За доставка на услуга се смята и:

    1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

    2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

    3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;

    4. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

    (3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

    1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.

    (4) Алинея 3 не се прилага при:

    1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;

    2. безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години;

    3. безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

    4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.


    Липса на доставка на стоки или услуги

    Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

    1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

    2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;

    3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.

    (2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

    (3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

    (4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.


    Доставчик и получател

    Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.

    (2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.


    Облагаема доставка

    Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

    (2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.


    Вътреобщностно придобиване

    Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

    (4) Не е вътреобщностно придобиване:

    1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;

    2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

    3. придобиването на стоки по чл. 18;

    4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

    5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) придобиването на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, придобиването на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице - придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;

    7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;

    8. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

    9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

    10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, ако са налице едновременно следните условия:

    а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

    б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 4, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.


    Дистанционна продажба на стоки

    Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

    1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

    2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

    3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

    4. стоките:

    а) не са нови превозни средства, или

    б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

    в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

    (2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.


    Тристранна операция

    Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

    1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

    2. стоките се транспортират директно от А до В;

    3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

    4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.


    Внос на стоки

    Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.

    (2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.

    (4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

    (5) Независимо от ал. 1 - 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.



    ...

    Глава i. Част i. Общи разпоредби, обект на облагане, данъчно задължени лица
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  •  

    Раздел I.
    Обща безопасност на стоките и услугите


         

    Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. (2) Производител по ал. 1 е: 1. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) всяко лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак; 2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.
       

    Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. (2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. (3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.
       

    Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. (2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз. (3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката. (4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.
       

    Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
       

    Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел. (2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.
     

    Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата. (2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга: 1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите; 2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.
       

    Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като: 1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара; 2. анализ на рекламации на потребителите. (2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като: 1. поддържане регистър на рекламации на потребителите; 2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките. (3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.
     

    Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел: 1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи; 2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.
       

    Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. (2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като: 1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките; 2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките; 3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете; 4. предприема други подходящи мерки.  

    Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.
       

    Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80. (2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
     

    Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи: 1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност; 2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги; 3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката; 4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.
     

    Чл. 81. (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили. (2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.
         

    Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са: 1. Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите; 2. контролните органи по Закона за храните - по отношение на безопасността на хранителните стоки; 3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) контролните органи по Закона за здравето - по отношение на безопасността на козметичните продукти; 4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите - по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването - във връзка с безопасността на храните и козметичните продукти. (3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80. (4) Контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като: 1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара; 2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които: а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия; б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждения за наличието на риск; в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск; г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или предоставянето на услугата; д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата; е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата; ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите. (5) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците.
       

    Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата съответният контролен орган по чл. 82 има право да: 1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара, като безопасна и използването или употребата й от потребителя; 2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност; 3. изисква от лицата цялата необходима информация; 4. събира доказателства.
     

    Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да: 1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа; предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите; 2. обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна; 3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба.
     

    Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.
         

    Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена забраната.
       

    Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.
         

    Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: 1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара; 2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа; 3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване. (2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.
     

    Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност. (2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок. (3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното. (4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.
     

    Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се допуска, когато всички други мерки, предприети от производителите, дистрибуторите и контролните органи, не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите. (2) Производителите и дистрибуторите изземват стоките от потребителите, когато предприетите от производителя други мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите. (3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, ал. 1, когато предприетите от производителите, дистрибуторите и доставчиците мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
     

    Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.
     

    Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник". (2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят. (3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите. (4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в "Държавен вестник". (5) В заповедта по ал. 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.
     

    Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като: 1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора; 2. обучение на персонала; 3. извършване на строителни работи; 4. почистване и други.
     

    Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
         

    Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи почл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
     

    Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите. (2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към: 1. производителя и лицето, предоставящо услуга; 2. дистрибутора и по-специално към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара; 3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.
     

    Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения. (2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.
     

    Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и на дейностите по надзора и контрола за безопасност и писмено да уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка. (2) Контролните органи изготвят процедури и методически указания за разглеждане на жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и дейностите по контрола за безопасност, които публикуват на страницата на съответното ведомство в Интернет и при поискване ги предоставят на потребителите.
       

    Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.
       

    Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуга. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
     

    Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: 1. идентификация на стоката или услугата; 2. описание на характера на риска; 3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността. (3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна. (4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите. (5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите. (6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.  

    Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.
     

    Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването й от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката. ...

    Глава пета. БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
    Начало /  /  /  / ...



  • § 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

     
      § 1а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел IV и разпоредби на законодателството на Европейската общност с пряко действие, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на законодателството на Европейската общност.
      § 1б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел IV и разпоредбите на друг закон, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон.   § 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички стоки и услуги, независимо от начина на продажба, включително продажба от разстояние и по електронен път.   § 3. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за стоки, предназначени за професионална употреба, които могат да бъдат използвани от потребители, когато, употребени при разумно предвидими условия, стоките могат да създадат рискове за здравето и безопасността на потребителите.   § 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I не се прилагат за употребявани стоки, които са доставени като антики (антикварни стоки) или като стоки, които се нуждаят от поправка или преработка, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът уведоми по ясен начин лицето, на което доставя стоката, за необходимостта от нейното преработване или поправка.   § 5. Когато в друг нормативен акт за някои стоки или видове стоки има специални изисквания за безопасност, разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички останали случаи и рискове или категории от рискове, които не са предвидени в специалния нормативен акт.
        § 6. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I,чл. 69 - 72 се прилагат и по отношение на козметични продукти за рисковете, които не са предмет на правна уредба в специален нормативен акт.
        § 7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I,чл. 74 - 81, 90 и 91 се прилагат и по отношение на играчки, козметични продукти, лични предпазни средства и електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.   § 8. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 83, 84, 85, 87, 88 и 89 се прилагат и по отношение на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.   § 9. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и за договорите за изработка и производство. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и по отношение на газ и вода, когато са опаковани в определен обем и с определено количество.   § 10. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат по отношение на продажби, извършвани от държавния или частния съдебен изпълнител, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата стоки, извършвани от държавни органи. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат и по отношение на електричество и на стоки, продавани на публичен търг.   § 11. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за вреди, настъпили от злополуки, причинени от атомна енергия, условията и редът за които са уредени в друг нормативен акт или произтичат от задължения, предвидени в международни конвенции, по които Република България е страна.   § 12. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за стоки, пуснати в обращение преди влизането в сила на закона.
      § 12а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.
          § 13. По смисъла на този закон: 1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. 2. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. 3. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което: а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара; б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак. 4. "Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор. 5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейската общност като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейската общност. 6. "Пускане на пазара" е първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба. 7. "Опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите. 8. "Продажна цена" е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси. 9. "Цена за единица мярка" е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. 10. "Стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. 11. "Аукцион" е процедура за организиране продажбата на стоки, при която на проявилите интерес към стоката лица се предоставя възможност да се запознаят с нея и да предложат цена. 12. "Финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като: а) приемане на депозит и други платими средства; б) отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека; в) финансов лизинг; г) паричен трансфер, издаване и управление на платежни средства; д) обмен на валута; е) предоставяне на гаранция и поемане на задължения; ж) приемане, предаване и/или изпълнение на поръчка и предоставяне на услуга за следните финансови продукти: инструменти на паричния пазар, прехвърляне на ценни книжа, финансови фючърси и опции, и инструменти, свързани с валутните курсове и с лихвения процент; з) управление на портфейлни инвестиции и предоставяне на съвети за инвестиране относно инструментите по буква "ж"; и) съхраняване и управление на ценни книжа; к) (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предоставяне на сейфове; л) застраховка "Живот"; м) всички останали застраховки, извън тази по буква "л"; н) застраховка, свързана с инвестиционен фонд; о) здравна осигуровка; п) индивидуална пенсионна схема. 13. "Стока" е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно и дали е нов, използван или обновен. 14. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. 15. "Сериозен риск" е всяка сериозна опасност за здравето и безопасността на потребителите, която изисква бърза намеса на контролните органи, в т. ч. тази, чийто ефекти не настъпват незабавно. 16. "Изземване на стока" е всяка мярка, която има за цел да осигури връщането на опасна стока, доставена от производител или дистрибутор. 17. "Изтегляне на стока" е всяка мярка, която има за цел да предотврати разпространението, излагането на опасна стока за продажба, както и нейното предлагане на потребителите. 18. "Професионална тайна" е всяка информация, която контролните органи придобиват за целите на контрола за безопасност или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на производителя, дистрибутора, доставчика на услуги или на трето лице. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. 19. "Увредено лице" е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока. 20. "Пускане в обращение" е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. 21. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. 22. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Квалифицирана организация" е всяка организация, учредена съобразно изискванията на националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, за защита на колективните интереси на потребителите, която има правен интерес да предяви иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. 23.(нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. 24. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Много ограничен период от време" е периодът, посочен в чл. 66, ал. 1. 25. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. 26. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Кодекс за добра практика" е споразумение или съвкупност от правила, които не произтичат от изискванията на нормативните актове и които определят поведението на търговците, поели задължение да спазват изискванията на кодекса по отношение на една или повече търговски практики или по отношение на една или няколко стопански дейности. 27. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец, който отговаря за прилагането на кодекс за добра практика" е този, който отговаря за изготвянето и изменението на кодекс за добра практика и/или за осъществяването на контрол за неговото спазване от лицата, които са обявили, че ще спазват изискванията на кодекса. 28. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. 29. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Покана за покупка" е търговско съобщение, което посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава възможност на потребителя да направи покупка. 30. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Злоупотреба с влияние" е използването на позиция на сила спрямо потребителя за упражняване на натиск върху него, дори и без използването или заплахата за използване на физическа сила, по начин, който ограничава значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стоката или услугата, след като се е запознал с нея. 31. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. 32. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) "Траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
          § 13а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Този закон въвежда разпоредбите на: 1. Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите; 2. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) 3. Директива 97/55/EО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 84/450/EИО относно заблуждаващата реклама с цел да се обхване сравнителната реклама; 4. Директива 85/577/EИО на Съвета относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект; 5. Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние; 6. Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите; 7. Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции; 8. Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока; 9. Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори; 10. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна; 11. Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите; 12. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

    Преходни и Заключителни разпоредби


      § 14. Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) се отменя.
      § 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.   § 16. Висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се довършват по досегашния ред.   § 17. По отношение на продължителността на сроковете, започнали да текат при действието на отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако за изтичането на срока по отменения закон е нужен по-дълъг период от предвидения в този закон.
      § 18. (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12, 79 и 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник". (2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.
      § 19. Министърът на икономиката и енергетиката издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
      § 20. (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието "Комисия за защита на потребителите". (2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.   § 21. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79 и 86 от 2005 г.) в чл. 126а, ал. 1 се създава буква "т": "т) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите."   § 22. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 4 думите "и към стоки, имитиращи храни" се заличават. 2. В чл. 34, ал. 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 23. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19 и 88 от 2005 г.) в чл. 66, ал. 1 думите "на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заличават.   § 24. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г.) в чл. 5, ал. 2 и чл. 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 25. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г.) в чл. 79, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 26. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ, бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 16, ал. 4 думите "Закона за защита на потребителите и правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите". 2. В чл. 69 и чл. 70, ал. 3 от думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 27. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 31 думите "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят с "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите". 2. В чл. 59, ал. 3, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 64б, ал. 1, 2 и 4 и чл. 87, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 28. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85 и 87 от 2005 г.) в чл. 112, ал. 2 и 3думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 29. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 152 и чл. 215, ал. 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 30. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5, т. 1, буква "ж", чл. 111, чл. 112, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 31. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91 и 95 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 1, т. 6 и в чл. 52а, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 32. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 166а, ал. 1, чл. 166б, ал. 2 и 3 и чл. 173а, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 33. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 75, ал. 2 думите "Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
        § 34. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 68а,чл. 159, чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 9, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
      § 35. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. ------------------------- Законът е приет от ХL Народно събрание на 24 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

      (ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
    § 55. В Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107,§ 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2,§ 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

      (ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 24.12.2006 Г.)
    § 6. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ


      (ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2006 г.)
    § 2. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8. В § 34 от преходните и заключителните разпоредби след думите "ал. 3" се добавя "чл. 68а", а думите "и 160" се заменят с "чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 7, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 4. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2. Параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

      (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г.)
    § 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

      (ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
    § 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, т. 1 и 5, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

      (ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)
    § 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

      (ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)
    § 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС


      (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
    § 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

      (ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 08.09.2007 Г.)
    § 38. Навсякъде в закона в наименованията на актовете на Европейския съюз съкращението "ЕС" се заменя с "ЕО".   § 39. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.   § 40. Заварените висящи производства по чл. 39 се довършват по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
      § 42. Заварените при влизането в сила на този закон висящи производства по чл. 32, ал. 1, 3 и 4, чл. 33 и чл. 34, ал. 3 и 4 от Закона за защита на конкуренцията пред Комисията за защита на конкуренцията се довършват по досегашния ред.   § 43. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

      (ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)
    § 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

      (ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)
    § 30. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23 и 42 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката", "заместник-министърът на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма", "заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ


      (ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2010 Г.)
    § 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

      (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 05.03.2010 Г.)
    § 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ

      (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2010 Г.)
    § 9. Законът влиза в сила от 12 май 2010 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ 

      (ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)
    § 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на: 1. параграф 11 относно чл. 22а - 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.; 2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

      (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г.)
    § 54. Разпоредбите на § 40, т. 2 и § 46 влизат в сила от 1 ноември 2012 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

      (ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
    § 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в "Държавен вестник": 1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон; 2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.   § 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения,Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.). (2) С акта за назначаването на държавния служител се: 1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг; 2. определя индивидуална основна месечна заплата. (3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити. (4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд "Земеделие", произтичащи от този закон. (5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон. (6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.   § 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. (2) В брутната заплата по ал. 1 се включват: 1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.   § 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
     

    Приложение № 1 към чл. 156, т. 1
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за разпределено във времето право на ползване на собственост
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на продукта, например описание на недвижимия имот; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за разпределено във времето ползване на собственост; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си на разпределено във времето ползване на собственост и информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право; 3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за разпределено във времето ползване на собственост; 3.2. когато договорът се отнася за конкретен имот, който е в процес на строителство, се посочва датата, на която ще бъде завършено средството за подслон, или мястото за настаняване и датата, на която услугите, съоръженията или оборудването ще бъдат завършени и/или предоставени на разположение на потребителя; 4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на разпределено във времето право на ползване на собственост; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за разпределено във времето право на ползване на собственост; вида на разходите и посочване на дължимите суми, например годишни вноски, други периодични такси, специални такси, местни данъци; 5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например: електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци и размер на сумата, която потребителят трябва да заплати за тяхното ползване; 5.1. информация за общите съоръжения и оборудване, предоставени на разположение на потребителя, например басейн, сауна и други; 5.2. информация дали общите съоръжения и оборудване са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5; 5.3. когато общите съоръжение и оборудване не са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5, се посочва какво е включено в тях и за какво трябва да се плаща; 6. наличие на възможност за присъединяване на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост; 6.1. когато е възможно присъединяването на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост, се посочва наименованието на схемата за замяна; 6.2. информация за разходите на потребителя за участието му в разпределено във времето право на ползване на собственост или в схемата за замяна; 7. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за разпределено във времето ползване на собственост, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на всеки обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от сключения договор, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя; 3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни; 4. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за разпределено във времето право на ползване на собственост може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу. 1. Информация за придобитите права 1.1. информация относно условията за упражняване правото на разпределено във времето ползване на собственост на територията на държавата членка или на държавите - членки на Европейския съюз, на която/които се намира/намират съответният обект/обекти на собственост; информация дали тези условия са били изпълнени, както и информация кои условия все още не са изпълнени; 1.2. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да използва някое от средствата за подслон или места за настаняване, когато договорът му предоставя право на избор измежду различни средства за подслон или места за настаняване. 2. Информация за обектите на собственост 2.1. точно и подробно описание на недвижимия имот и неговото местонахождение, когато договорът се отнася за конкретен недвижим имот; 2.2. подходящо описание на различните обекти на собственост и на тяхното местонахождение, когато договорът се отнася за няколко обекта на собственост; 2.3. подходящо описание на средството за подслон или мястото за настаняване и неговите съоръжения, предоставени на разположение на потребителя, когато договорът се отнася за средство за подслон или място за настаняване, различно от недвижим имот; 2.4. информация за услугите, например електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци, до които потребителят има достъп или ще му бъде предоставен такъв, и при какви условия; 2.5. информация за общите съоръжения, като плувен басейн, сауна и други, до които потребителят има достъп или може да му бъде предоставен такъв, и при какви условия. 3. Когато е приложимо, допълнителни изисквания за предоставяне на информация по отношение на средствата за подслон или местата за настаняване, чието строителство не е завършено 3.1. степен на завършеност на средството за подслон или мястото за настаняване и на услугите, които правят имота готов за експлоатация (присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), и степен на завършеност на всички съоръжения, до които потребителят ще има достъп; 3.2. краен срок за завършване строителството на средството за подслон или мястото за настаняване и за присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), както и очакваният краен срок за завършване строителството на съоръженията, до които потребителят ще има достъп; 3.3. номер на издаденото разрешително за строеж, наименование и пълен адрес на контролния орган, извършващ строителния надзор; 3.4. информация за предоставени гаранции от страна на търговеца за своевременното завършване строителството на средството за подслон или мястото за настаняване или за възстановяване на направените от потребителя плащания, когато имотът не бъде завършен, и когато е приложимо - информация относно условията за прилагане на тези гаранции. 4. Информация за разходите 4.1. точно и подходящо описание на всички разходи, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост; 4.2. информация как разходите по т. 4.1 ще бъдат начислени на потребителя и информация за реда и начина, включително срока, в който те могат да бъдат увеличени; 4.3. информация за начина, по който се изчислява стойността на разходите, свързани с обитаване на недвижимия имот; 4.4. информация за задължителни законови разходи (например данъци и такси) и за общи административни разходи, например разходи за управление, поддръжка и ремонт на имота; 4.5. когато е приложимо, информация дали имотът е обременен с ипотеки, тежести или други ограничени вещни права върху правото на собственост за средството за подслон или мястото за настаняване и информация дали тежат каквито и да е други задължения върху него. 5. Информация за прекратяването на договора 5.1. когато е приложимо, информация относно начините за прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това; 5.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които биха могли да възникнат от прекратяване на договора. 6. Допълнителна информация 6.1. информация за начина, по който са организирани поддръжката и ремонтът на недвижимия имот, неговото стопанисване и управление, в т.ч. информация дали потребителят може да повлияе и да участва във вземането на решения по тези въпроси; 6.2. информация за наличието на възможност за потребителя да участва в схема за препродажба на своето разпределено във времето право на ползване на собственост; 6.3. информация за съответната схема по т. 6.2 и посочване на разходите, свързани с препродажба посредством наличната схема; 6.4. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например относно решения, касаещи управлението на собствеността, увеличаване на разходите и разглеждане на запитвания и жалби на потребители; 6.5. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове. Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
     

    Приложение № 2 към чл. 156, т. 2
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за дългосрочни ваканционни продукти
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспондеция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на продукта; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право; 3.1. дата, от която потребителят може да започне да упражнява правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти; 4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на правото или на правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти, включително информация за повтарящите се допълнителни разходи, които е възможно да бъдат за сметка на потребителя, в резултат на предоставеното му право на достъп до средството за подслон или мястото за настаняване, до транспорт и до всеки друг вид продукт или услуга, свързани с тях, както следва: а) график за разсрочено плащане на цената, определена в договора, при който дължимата сума е разделена на равни по стойност вноски за целия срок на договора, и информация за датите, на които вноските трябва да бъдат платени; б) информация, че след изтичане на първата година на договора е възможно стойността на следващите плащания да бъде коригирана с оглед запазване реалната стойност на разсрочените плащания, например за отчитане на инфлацията; в) информация за допълнителните задължителни разходи по договора за дългосрочни ваканционни продукти, вида на разходите и дължимите суми, например годишни вноски за членство; 5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например отстъпки при настаняване в хотел и осигуряване на самолетни билети на преференциални цени; 5.1. информация за това, дали основните услуги по договора за дългосрочни ваканционни продукти са включени в разходите по т. 4 по отношение на годишните вноски; 5.2. когато основните услуги по договора не са включени в разходите, отразени в годишната вноска, се посочва кои услуги са включени и кои не, например в годишната вноска е включен престой с три нощувки и всяка друга нощувка се заплаща отделно; 6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителите 1. потребителят има право да се откаже от договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за дългосрочни ваканционни продукти, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя; 3. забраната за извършване на авансови плащания по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни; 4. потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане от страна на търговеца за всяка годишна вноска; 5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. Информация за придобитите права 1.1. точно и подходящо описание на намалението на цената за потребителя при извършване на следващи резервации, придружено с примери на подобни неотдавнашни предложения; 1.2. информация относно ограниченията за упражняване правата на потребителя, като например ограничена наличност или валидност на предложението, съгласно принципа на обслужване на потребителите по реда на постъпване на тяхното съгласие за приемане предложението на търговеца или предоставяне намаление на цената и на специални промоции на ваканционния продукт само за определен период от време. 2. Информация за прекратяването на договора 2.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това; 2.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора. 3. Допълнителна информация 3.1. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители; 3.2. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове. Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
     

    Приложение № 3 към чл. 156, т. 3
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за препродажба
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на предоставяните услуги, например маркетинг; 3. срок на договора за препродажба; 4. информация за цената, която потребителят следва да заплати за получаване на услугите по договора; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за препродажба; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например местни данъци, нотариални такси и разходи, разходи за реклама; 5. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за препродажба, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по късно; 2. забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя до момента на осъществяване на действителната продажба или до прекратяване на договора по друг начин; 3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни; 4. потребителят не дължи каквито и да са разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. информация относно условията за прекратяване на договора за препродажба, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора; 2. информация за езика/езиците и за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители; 3. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно решаване на спорове. Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
     

    Приложение № 4 към чл. 156, т. 4
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за замяна
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на продукта; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за замяна; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за замяна, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право; 3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за замяна; 4. цената, която потребителят следва да заплати за разходите за присъединяване към схемата за замяна; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за замяна; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например разходи за подновяване на членство, други повтарящи се разходи, специални такси, местни данъци; 5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя; 5.1. информация дали основните услуги са включени в разходите по т. 4; 5.2. когато основните услуги не са включени в разходите по т. 4, се посочва какво е включено в тях и какво не е (видът на разходите и обозначаване на тяхната стойност, например приблизителна цена, която трябва да заплати потребителят за извършване на индивидуалните сделки по замяната, в т.ч. всички допълнителни разходи); 6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за замяна, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. когато договорът за замяна се предлага заедно и по едно и също време с договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, и към двата договора се прилага само един 14-дневен срок, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от двата договора; 3. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за замяна, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя; 4. забраната за извършване на авансово плащане по т. 3 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни; 5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. Информация за придобитите права 1.1. информация за начина на действие на схемата за замяна, за възможностите и начина на нейното извършване; 1.2. информация за стойността на разпределеното във времето право на ползване на собственост на потребителя в схемата за замяна и посочване на конкретни възможности за извършване на замяна; 1.3. информация за броя на наличните средства за подслон или места за настаняване, броя на участниците, включени в схемата за замяна, в т.ч. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да ползва избраното от него средство за подслон или място за настаняване, например през определени периоди от годината, евентуално за необходимостта от извършване на резервация дълго време преди ползването на средството за подслон или мястото за настаняване и за всяко ограничаване на избора, произтичащ от разпределеното във времето право на ползване на собственост, с което потребителят участва в схемата за замяна. 2. Информация за обектите на собственост 2.1. кратко и подходящо описание на обектите на собственост и тяхното местонахождение; 2.2. подходящо описание на средството за подслон или мястото за настаняване и на съоръженията, както и посочване къде потребителят може да получи допълнителна информация, когато договорът за замяна се отнася за средство за подслон или място за настаняване, което е различно от недвижим имот. 3. Информация за разходите 3.1. информация за задължението на търговеца да предостави подробна информация на потребителя преди организирането на замяната за всяка предложена възможност за замяна и за всички допълнителни разходи, свързани с нея, които се дължат от потребителя. 4. Информация за прекратяването на договора 4.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това; 4.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от пре...

    Закон за защита на потребителите. Допълнителни и заключителни разпоредби
    Начало /  /  /  / ...



Избрано от VipDir