• VipDir.Eu е директория с важна и полезна информация за институции и фирми. 

    ...

    Какво е vipdir?
    Начало...


     Максофт във Фейсбук- ценната информация за Вашите интернет сайтове, SEO оптимизация, копирайтинг и уеб дизайн.  повече » за Максофт Нет  www.facebook.com  


  • ISBN е идентификационен номер на книга издадена в България и съгласувано с международната ISBN система, която е въведена в България през 1991 г. с ПМС № 38 на Република България от 6 март 1991 г.

    ...

    Какво е isbn номер
    Начало / ...


     Сватбени, булчински, абитуренски рокли от Румина - София. Как да избера моята рокля за сватбата??? Кои са 5-те най-разпространени рокли за сватба и коя стои най-добре на тялото Ви! С директен внос и експедиция от Асеновград-София - България. Рокли със сти повече » за булченски рокли София www.ruminabg.com  


  • Search Engine Optimization (SEO) в буквален превод означава оптимизация на сайт за търсещи машини.

    В общиият случай това включва вграждането на определен набор мета тагове в кода на сайта, което става невидимо за потребителя, но указва влияние при класифирцирането на сайта Ви от търсещи машини като Google.

    На практика SEO оптимизацията е много повече от задължителното вграждане на ключови думи и други основни тагове в кода.

    Повече информация по темата можете да намерите на адрес http://seo.maksoft.net

    ...

    Какво е seo оптимизация за google?
    Начало / ...



  • Какво съдържа ISBN номер на книга? Международният стандартен номер на книгата (ISBN) се състои от десет цифри, предхождани от латинските букви ISBN. Десетте цифри са обособени в четири части с варираща дължина.

    1. Групов идентификатор (ГИ)

    Груповият или националният идентификатор (ГИ) се присъжда от Международната ISBN агенция в Берлин, съобразно обема на националното книгоиздаване. За Република България е 954.

    2. Издателски идентификатор (ИИ)

    Издателският идентификатор (ИИ) идентифицира всяко издателство, участващо в националната ISBN система. ИИ се присъжда от Националната ISBN агенция. ИИ е с варираща дължина в зависимост от издателската продукция. Диапазоните, по които се определят ИИ за българските издателства са:

    00 - 29
    300 - 799
    8000 - 8999
    90000 - 92999
    9300 – 9999

    3. Идентификатор на заглавието (ИЗ)

    Идентификаторът на заглавието (ИЗ) или поредният номер на книгата идентифицира конкретното заглавие, издадено от определено издателство. Дължината на ИЗ варира и е в зависимост от дължината на предходните части на номера, т.е. от ГИ и ИИ. Идентификаторът на заглавието за България може да бъде от 1 до 5 знака.

    ISBN 954-01-1360-1

    ISBN 954-91230-1-4

    4. Контролна цифра (КЦ)

    Контролната цифра е последната от ISBN номера. Тя винаги е една цифра от 0 до 9 или Х. Когато контролната цифра е 10, се пише Х, за да се запази ISBN десетцифров. КЦ определя верността на номера и се изчислява по модул 11.

    ISBN 954-91176-1-Х

    A. II. Обхват на ISBN системата

    Международният стандартен номер на книгата е универсален идентификационен код за книги и брошури на книжен и друг носител на информация. ISBN се дава на книги, издадени от български издателства; съвместни издания между чужди и български издателства; книги, издадени от български издателства и международни организации, независимо от мястото на отпечатване.

    A. III. Приложение на ISBN

    1. На една книга като правило се дава един ISBN.

    2. Всяко преиздаване на книга получава нов ISBN.

    3. Книги, излизащи в допълнителен тираж, т.е. допечатка, не получават нов ISBN.

    4. Книги, издадени от две или повече издателства, получават два или повече ISBN на съответните издателства, като в скоби след номера се отбелязва издателството.

    5. Издания на една и съща книга на няколко езикови версии получават толкова ISBN, на колкото езика са издадени.

    6. Многотомните издания получават ISBN за многотомното издание като цяло и ISBN за всеки том.

    7. Книги, които излизат в няколко формата или подвързии, получават отделен ISBN за отделните издания.

    8. Промяната в цената на книгата не води до нов ISBN.

    9. Ако една книга се издава на различни носители на информация (книжно тяло, на CD-ROM, интернет и др.), се дават толкова ISBN, на колкото носители на информация се издава книгата.

    10. Ако една книга се издава с и без приложение, съответните издания получават отделни ISBN.

    11. Ако книгата е приложение на периодично издание, тя носи на първо място ISBN като книга и ISSN на периодичното издание, чието приложение се явява.

    A. IV. Отпечатване на ISBN

    1. ISBN се отпечатва на гърба на заглавната страница в долния ляв ъгъл и в библиографското каре, ако има такова, с шрифт, по възможност различен от използвания в книгата.

    2. ISBN е в основата на баркода (щрих код). Той се образува от кода за продукта книга (978) и от ISBN на конкретното заглавие без контролната цифра. Последната 13-та контролна цифра на баркода се изчислява по модул 11.

    A. V. УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ISBN

    ISBN системата се управлява на две нива.

    1. Първото ниво на управление е Международната ISBN агенция със седалище в Берлин.

    2. Второто ниво на управление е Националната ISBN агенция. От 1991 г. тази дейност се изпълнява в рамките на Центъра за национална библиография, Отдел "Библиография и статистика на книгите".

    Задачите на Националната ISBN агенция са:

    - ръководи системата ISBN на национално ниво;

    - определя и предоставя на издателствата съответните издателски идентификатори;

    - присвоява ISBN номера на книгите по заявки на издателствата;

    - участва в подготовката на месечен бюлетин "Новини от ISBN и ISSN - книги под печат, нови издателства, нови периодични издания" и на годишно издание "Справочник с адреси на Книгоиздателствата, Книжарници, Периодични издания в България";

    - изпълнява контролни функции по отношение на отпечатването на ISBN в книгата;

    - поддържа контакти с Международната ISBN агенция от името на издателствата, участващи в националната ISBN система.

     

    Б. Международен стандартен номер за периодични издания (ISSN)

    Международната система ISSN е създадена с решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 6 ноември 1972 г. като правителствена организация в рамките на програмата ЮНИСИСТ с цел да определи отговорността за контрол на присъждане на ISSN. Тя се състои от национални и регионални центрове, координирани от Международния център в Париж.

    Националните центрове са отговорни за присъждането на ISSN и регистрацията на периодичните издания, публикувани в съответните страни, както и за изпращането на тази информация в Международния център. Той е оторизиран за разпределянето на блокове от ISSN за националните и регионалните центрове, за координацията на всички дейности в рамките на мрежата и за публикуването на Международния регистър на ISSN. Регистърът на ISSN съдържа информация за над 700 000 заглавия периодични издания и се разпространява под формата на микрофиши и CD ROM.

    Български национален ISSN център

    През 1972 г. в Москва беше създадена Международна автоматизирана служба за регистрация на периодични издания, функционираща като регионален център към Международната система ISSN (Париж) с участието на България, Унгария, ГДР, Куба, Монголия, Полша, СССР, ЧССР, Виетнам. От 1991 г. България поддържа директни контакти със системата ISSN. От 1972 г. Центърът за национална библиография към НБКМ изпълнява функциите на Национален орган за Международната ISSN система. През 1978 г. тази дейност е възложена на отдел "Библиография и статистика на българския периодичен печат", а от 1979 г. започва присъждането на ISSN на периодични издания.

    Б. I. Идентификационен номер (ISSN)

    1. ISSN е номериран код за периодични издания, който се състои от осем арабски цифри, от 0 до 9 като последната е контролна и понякога е Х. Задължително е изписването на инициалите ISSN за разграничаване от други номера и кодове.

    2. Единственото предназначение на ISSN е да идентифицира заглавието.

    3. ISSN няма вътрешни смислови елементи за определяне на език, страна или издател.

    4. ISSN е съвместим с ISBN. Издание от поредица може да има ISBN като книга от тази поредица и в същото време ISSN на поредицата.

    5. Периодични издания, които се издават на няколко езика, трябва да притежават самостоятелен номер за всяко издание.

    Б. II. Предимства на ISSN

    1. ISSN дава възможност безпогрешно да се идентифицира дадено периодично издание независимо от страната и езика на издаване.

    2. Позволява бърза и ефективна комуникация между издатели, библиотеки, разпространители и книготърговци.

    3. Улеснява обмена на издания.

    4. Използва се при цитиране.

    5. Участва в образуването на баркодове.

    6. Издаването на ISSN е безплатно.

    Б. III. Отпечатване на ISSN

    ISSN се отпечатва на целия тираж на всяко издание на две места:

    - за списания, бюлетини и периодични сборници

    1. в горния десен ъгъл на първа страница на корицата или горния ляв ъгъл на четвърта страница на корицата;

    2. в редакционното каре;

    - за вестници

    1. в главата на вестника;

    2. в редакционното каре.

    Б. IV. Задачи на Националния ISSN център

    1. Поставяне на ISSN.

    2. Извършване на справки за нови заглавия, на които предстои присъждане на ISSN.

    3. Контрол по отпечатването на ISSN.

    4. Поддържане на база данни на изданията, получили ISSN.

    5. Редовно изпращане на информация за българските периодични издания в Международния ISSN център.

    6. Осигуряване на информационното обслужване на страните членки на Международния ISSN център.

    7. Участва в подготовката на месечен бюлетин "Новини от ISBN и ISSN - книги под печат, нови издателства, нови периодични издания" и на годишно издание "Справочник с адреси на Книгоиздателствата, Книжарници, Периодични издания в България".

     

    ...

    Структура на isbn Номер
    Начало /  / ...



  • Какво е камина? Що е то камина? Камина - Камината е зидана и облицована с плочки печка с открито или затворено с стъкло огнище, използвана и предназначена предимно за отопление на жилищата. 

    1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая.
    2. Зидана и облицована с плочки стайна печка, която може да отоплява две съседни стаи.
    прил. каминен, каминна, каминно, мн. каминни. Kakvo-e-kamina

    ...

    Какво е камина?
    Начало /  /  /  / ...



  •  
    Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни.
    (2) Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Този закон се прилага за обработването на лични данни със:
    1. автоматични средства;
    2. неавтоматични средства, когато тези данни съставляват или са предназначени да съставляват част от регистър.
    (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Този закон се прилага за обработването на лични данни, когато администраторът на лични данни:
    1. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) е установен на територията на Република България и обработва лични данни във връзка със своята дейност;
    2. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) не е установен на територията на Република България, но е задължен да прилага този закон по силата на международното публично право;
    3. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) не е установен на територията на държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, но за целите на обработването използва средства, разположени на българска територия, освен когато тези средства се използват само за транзитни цели; в този случай администраторът трябва да посочи представител, установен на територията на Република България, без това да го освобождава от отговорност.
    (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Доколкото в специален закон не е предвидено друго, този закон се прилага и за обработването на лични данни за целите на:
    1. отбраната на страната;
    2. националната сигурност;
    3. опазването на обществения ред и противодействието на престъпността;
    4. наказателното производство;
    5. изпълнението на наказанията.
    (6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Когато в рамките на полицейско или съдебно сътрудничество данни по ал. 5, т. 3, 4 и 5 са получени от или са предоставени на държава - членка на Европейския съюз, или органи или информационни системи, създадени въз основа на Договора за създаването на Европейския съюз или на Договора за функциониране на Европейския съюз, те се обработват при условията и по реда на този закон.
    (7) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Обработването на данните по ал. 5 се извършва под контрола на съответния държавен орган.
    (8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 91 от 2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Условията и редът за обработването на единен граждански номер и на други идентификационни номера с общо приложение се уреждат в специални закони.
    (9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 91 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Този закон не се прилага за обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности, както и за информацията, която се съхранява в Националния архивен фонд.
     
     
    Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
    (2) Личните данни трябва да:
    1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;
    2. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;
    3. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
    4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
    5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;
    6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.
    (3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Лични данни, получени по чл. 1, ал. 6, могат да бъдат обработвани допълнително за друга цел, различна от целта, за която са събрани, когато са налице едновременно следните условия:
    1. това обработване е съвместимо с целта, за която са били събрани данните;
    2. съществува основание, предвидено в закон, за обработване на данните за тази друга цел;
    3. обработването е в съответствие с изискванията на ал. 2.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, уведомява физическото лице, за което се отнасят данните, за допълнителното обработване по ал. 3, освен в случаите по чл. 36д, ал. 2 или когато в специален закон е предвидено друго.
     
     
    Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Администратор на лични данни, наричан по-нататък "администратор", е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) Администратор е и физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. В тези случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени.
    (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Администраторът на лични данни обработва личните данни самостоятелно или чрез възлагане на обработващ данните.
    (4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Администраторът осигурява спазването на изискванията на чл. 2, ал. 2.
     
     
    Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
    1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
    2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
    3. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
    4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
    5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
    6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
    7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
    (2) Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В тези случаи разпоредбите на глава трета не се прилагат.
     
     
    Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Забранено е обработването на лични данни, които:
    1. разкриват расов или етнически произход;
    2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;
    3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.
    (2) Алинея 1 не се прилага, когато:
    1. обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство;
    2. (доп. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго;
    3. обработването е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което тези данни се отнасят, или на друго лице и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;
    4. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната ѝ дейност и с подходяща защита, при условие че:
    а) обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели;
    б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят;
    5. обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред;
    6. обработването е необходимо за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна;
    7. обработването се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят тези данни.
    ...

    Глава i. Общи положения. Чл. 1, Чл. 2 Какво са лични данни, Чл. 3 Администратор, Чл. 4 Обработване, Чл. 5 Забрани
    Начало /  /  /  / ...



  • 38-мото специализизирано изложение за строителство, архитектура и обзавеждане се проведе от 21 до 27 март в НДК. СТРОЙКО 2000 е най-голямото специализирано изложение за архитектура, строителство и обзавеждане СТРОЙКО 2000.

    СТРОЙКО 2000 се провежда за тридесет и осми път, от 1993 годинa, всяка пролет и есен - март и октомври, от сряда до вторник. На изложението под покрива на Националния дворец на културата се събират фирми от строителния бранш -  строители, производители и търговци.

    СТРОЙКО 2000 е незаменимо място за търговски и професионални контакти. Тук можете да усетите напредъка на строителните технологии и развитието на българското стопанство.

    Новостите на пазара в Европа и света се предлага веднага и на СТРОЙКО - нови технологии, нови възможности за смела архитектура и изискан интериор, последно поколение инсталации и оборудване, мебели, тапети, текстил, бои, фаянс, всякакво обзавеждане.  Не е възможно да се изброят  групите стоки, които се предлагат.

     

     

    ...

    38-мо изложение СТРОЙКО 2000 в НДК 21-28 март 2012
    Начало /  /  / ...



  • Презетнацията на Максофт Нет на тема "Цената на предните позиции в Google" вече е достъпна за гледане онлайн. Презентацията е насочена основно към хората, които генерират сериозни разходи за спонсорирани връзки и интернет сайтовете им са поставени в конкурентна среда.

    Основни акценти в презентацията са:

    • начини за осигуряване на предни позиции в Google и други търсещи машини
    • какво трябва да направим преди да активираме Google Adwords
    • какво е onPage и offPage оптимизация
    • какви са разходите и как можете да ги намалите

    Продължителността и е около 30 минути.

    можете да гледате онлайн ТУК!...

    Видео презентация как да постигнете предни позиции в Гугъл
    Начало / ...



  • Освен изложбена, 36-тото издание на Стройко 2000 имаше и преентационна програма. Тя бе осъществена благодарение на Максофт Нет- фирма специализирана в изграждането и поддръжката на бизнес интернет сайтове и оптимизация за Гугъл.

    Тридесет и шестото изложение СТРОЙКО 2000 за пореден път събра над 500 български и чуждестранни фирми в Националният дворец на културата.  

    Някои от въпросите, които бяха засегнати са:

    • Какво е SEO?
    • От какво зависи рейтингът на вашите сайтове в Google?
    • Видове интернет оптимизация
    • Как да формираме съдържанието в сайтовете си за по добри позиции в Google"
    ...

    презентация за google оптимизация на Стройко
    Начало / ...


     Максофт във Фейсбук- ценната информация за Вашите интернет сайтове, SEO оптимизация, копирайтинг и уеб дизайн.  повече » за Максофт Нет  www.facebook.com  


  • Продължителност на работното време и регламентирани почивки съгласно кодекса на труда. 

    Глава седма.
    РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

    Раздел I.
    Редовно работно време


         

    Нормална продължителност на работното време

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Удължаване на работното време

    Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
         

    Намалено работно време

    Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
         

    Непълно работно време

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
       

    Въвеждане на непълно работно време от работодателя

    Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. (3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят: 1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието; 2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност; 3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2; 4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
         

    Разпределение на работното време

    Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
         

    Ненормиран работен ден

    Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
         

    Нощен труд

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
       

    Особени правила при полагане на нощен труд

    Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. (2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. (3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287. (4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. (5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
         

    Работа на смени

    Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
         

    Отчитане на работното време

    Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Раздел II.
    Ползуване на платения годишен отпуск


    Начин на ползване

    Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

    Ред за ползване

    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.
    (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
    (3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
    (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
    (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
    (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
    (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
    1. по време на престой повече от 5 работни дни;
    2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
    3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
    (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
    (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

    Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

    Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

    Прекъсване на ползуването

    Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

    Отлагане на ползването

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
    (3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
    (4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Погасяване на правото на ползване

    Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
    (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Заплащане

    Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

    Забрана за парично компенсиране

    Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
    ...

    Кодекс на труда. Глава vii. Работно време и почивки
    Начало /  /  /  / ...


     Съвременните методи за медико-козметично почистване на лицето внедрени в козметико-дерматологичен център Пандерма, София  повече » за почистване на лицето panderma.net  


Избрано от VipDir