• Издаването на фактура не е задължително и при случаите на публична продажба по чл. 131 от закона. С изключение на посочените случаи фактура и известие за фактура се дава при всички доставки, независимо от това дали получателят им е регистрирано или нерегистрирано по закона лице. При извършеното на доставка на стока или услуга всяко данъчно задължено лице е длъжно да издаде фактура. Освен в случаите на ВОД, фактурата се издава не по-късно от

    • 5 дни от датата на данъчното събитие за доставката или от датата на получаването на авансово плащане, получено преди нейното извършване. 

    При ВОД, включително и за случаите на авансово плащане, нормативно определеният срок за издаването на фактура се удължава до не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51 ал. 1 от закона. 

    Изключение от посоченото правило са: 

    - случаите, при които вместо фактура за целите на облагането се издава протокол по чл. 117 от закона; и 
    - тези, посочени в чл. 113, ал. 3 и чл. 131 от закона. 
    В съответствие с разпоредбата на чл. 113, ал. З фактура може да не се издаде при доставки: 
    - получател на които е данъчно незадължено физическо лице; 
    - на финансови и застрахователни услуги, съответно по чл. 46 и чл. 47 от закона; 
    - продажби на самолетни билети; 
    - безвъзмездни доставки; 
    - доставките, осъществени от нерегистрирани по ДДС физически лица, различни от ЕТ, когато за тях се издава документ по реда на специален закон, издава се сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от ЗДДФЛ или когато според този закон издаването на такъв документ е задължително. 


    ...

    Кога не се издава фактура
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • От Националната агенция по приходите съобщиха, че за първи път през тази година фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, ще са задължени да внасят авансовия данък върху доходите на своите Наемодатели. Досега задължението беше на физическите лица – Наемодатели.


    С промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които влязоха в сила през тази година, фирмите ще имат задължението да внасят авансово 10% от размера на наема, който заплащат на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като от сумата за наем се извадят 10% нормативно признати разходи и оставащата разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.


    При удържането на авансовия данък, върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице се задължава да издаде на своя Наемодател сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.
    Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

    Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2010 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2011 година. При подаването на годишната декларация Наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.
    5% отстъпка ползват тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия данък до 10 февруари 2011г. Същата отстъпка от 5% ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и внесат дължимия данък в срок до 2 май 2011 г.


    Ползва се само една от двете отстъпки!
    Декларацията за доходите и всички нейни приложения са публикувани в www.nap.bg , във формат за електронно попълване.


    Плащането на данъци по интернет изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.
    Често задавани въпроси във връзка с определяне и внасяне на авансови данък върху наем:
    Кой е задължен да внася авансовия данък при изплащане на доход от наем на физическо лице - наемодател?
    - Когато платец на доход от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на този доход. В случай, че платец на дохода е физическо лице, задължението за авансовия данък е на самото лице, придобило доход от наем.

    В какъв срок предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доход от наем има задължение да удържи и внесе авансовия данък за този доход?
    - Авансовият данък за доходите от наем се определя от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода и се удържа при изплащането на наема. Удържаният данък се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

    Приспадат ли се 10% нормативно признати разходи от платения наем, преди да бъде определен и удържан авансовия данък от платеца на дохода?


    - Да. Придобитият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи и върху разликата се определя и удържа 10% данък.

    В случай, че получателя на дохода е физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, следва ли да се удържа данък от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем?
    - Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто и е представило пред платеца на дохода копие на експертно решение от ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК, авансов данък се удържа след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа превиши 7 920 лева. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода от наем.

    Къде трябва да се внесе данъка?


    - Удържаният от платеца авансов данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.


    По какъв код за вид плащане следва да се преведа данъка от платеца на дохода?


    - В платежното нареждане се записва код за вид плащане - 11 12 13 - Данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори, наеми и др.

    Ако получателите на дохода от наем са повече от едно лица, може ли удържания данък да бъде преведен в едно платежно нареждане?
    - Да. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем. Това на практика се извършва в годишен аспект - при подаването от платеца на справката за изплатени доходи на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ.

    Какъв документ трябва да се издаде от платеца на дохода за удържания данък?


    - Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от наем, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем.

    Ако наемодателят е самоосигуряващо се лице, следва ли да издава документ за получения доход от наем от предприятие или самоосигуряващо се лице?


    - Не следва да се издава документ по реда на чл. 9 от ЗДДФЛ. Единствено платеца на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка.
    Ето и каква документация трябва да се подготвя ежемесечно:

    "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ"

     

    ...

    Фирмите плащат авансово данъка на наемодателя си!
    Начало / ...



  •  

    Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

    1. наименование на документа;

    2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

    3. дата на издаване;

    4. име и адрес на доставчика;

    5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

    6. име, фамилия и подпис на съставителя;

    7. име и адрес на получателя по доставката;

    8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

    9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

    10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

    11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

    12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

    13. размера на данъка;

    14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

    15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

    (2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

    1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

    2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

    3. размерът на данъка, дължим по доставката.

    (3) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС".

    (4) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.

    (5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

    (6) Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.

     

    ...

    Образец на данъчна фактура
    Начало /  /  /  /  / ...



  • Глава трета.
    ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА

    Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

    Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:

    1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;

    2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.


    Международен транспорт на пътници

    Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

    1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или

    2. от място извън страната до място на територията на страната, или

    3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

    (2) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.


    Международен транспорт на стоки

    Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

    1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или

    2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или

    3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.


    Доставка, свързана с международен транспорт

    Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е:

    1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;

    б) плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;

    в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;

    г) плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;

    д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;

    3. доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези по т. 2, буква "в"; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т. 1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    4. отдаването под наем на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; това не се отнася за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    5. обработката на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;

    7. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    8. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Европейския съюз;

    9. доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    10. доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море;

    11. (нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.


    Доставка, свързана с международния стоков трафик

    Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.


    Доставка по обработка на стоки

    Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

    1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;

    2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;

    3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.


    Доставка на злато за централни банки

    Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.


    Доставка, свързана с безмитна търговия

    Чл. 35. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ по смисъла наЗакона за безмитната търговия.


    Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници

    Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

    (2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)


    Документиране на доставките

    Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.


    ...

    Глава iii. Облагаеми доставки с нулева ставка
    Начало /  /  /  /  /  / ...


     Система метални стелажи за палети APR12, рафтови метални стелажи DIMAX, конзолни системи стелажи за огромна товароносимост GL8, конзолни рафтови стелажи M90 за магазини с голям брой стоки и още повече » за складови стелажи ts-bg.net  


  • Максималният размер на сумите които можете да платите в брой е уредена в последната редакция на Закона за ограничаване на плащанията в брой обнародван в ДВ бр. 16 от 22.02.2011 г. Санкциите са между 50 и 100% от сумата и се събират от НАП. По долу е дадена извадката от закона.

    Глава първа

    ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ

    Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната

    Чл. 2. Законът не се прилага при

    1.тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;

    2.тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;

    3.сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;

    4.операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;

    5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети

    6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.

     

    Глава втора

    ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ

    Чл  . 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

    1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;

    2.на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

    (2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута,когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

    Равностойността в български левове се определя по

    курса на Българската народна банка в деня на плащането.

     

    Чл . 5. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер

    25 на сто от общия размер на направеното плащане

      - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.

    (2)При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, a на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане. 

    Чл  . 6. (1)Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

    (2) Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

     

    ...

    Закон за ограничаване на плащанията в брой
    Начало /  /  / ...



  • Несебър е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архителтурни паметници от Средновековието в България. Наследник е на древното тракийско селище Месембрия. Името му означава град на Мелса. Апогеят в развитието му е царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в България.

     

    ...

    Несебър
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава четвърта.
    ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ И ПРИДОБИВАНИЯ

    Общи положения

    Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.

    (2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.

    (3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.


    Доставка, свързана със здравеопазване

    Чл. 39. Освободена доставка е:

    1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли поЗакона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;

    2. доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма;

    3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;

    4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доставката на имплантируеми медицински изделия, задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;

    5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на зъбни протези от зъболекари или зъботехници;

    6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално предназначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;

    7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.


    Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване

    Чл. 40. Освободена доставка е:

    1. извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане;

    2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;

    3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.


    Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание

    Чл. 41. Освободена доставка е:

    1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:

    а) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;

    б) висши училища по Закона за висшето образование;

    2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;

    3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието, младежта и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "а", както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "б";

    4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани поЗакона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.


    Доставка, свързана с култура

    Чл. 42. Освободена доставка е:

    1. продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за:

    а) циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли;

    б) музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;

    в) зоологически и ботанически градини;

    г) архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси;

    2. дейността на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, за която получават плащане от републиканския бюджет.


    Доставка, свързана с вероизповедания

    Чл. 43. Освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.


    Доставка с нестопански характер

    Чл. 44. (1) Освободена доставка е:

    1. доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;

    2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели;

    3. доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации;

    4. предоставянето от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи.

    5. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (2) Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.


    Доставка, свързана със земя и сгради

    Чл. 45. (1) Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.

    (3) Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

    (4) Освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

    (5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

    1. прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла наЗакона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови;

    2. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й;

    3. прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни;

    4. прехвърлянето на право на собственост на прилежащи терени към нови сгради, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тези терени.

    (6) Алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

    (7) В случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.


    Доставка на финансови услуги

    Чл. 46. (1) Освободена доставка е:

    1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

    2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;

    3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

    4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

    5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

    6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2011 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и Закона за пазарите на финансови инструменти;

    7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

    (2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

    (3) За стоките - предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.


    Доставка на застрахователни услуги

    Чл. 47. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:

    1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) застрахователи и презастрахователи;

    2. застрахователни брокери и застрахователни агенти.


    Хазарт

    Чл. 48. Освободена доставка е организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта.


    Доставка на пощенски марки и пощенски услуги

    Чл. 49. Освободена доставка е:

    1. доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенска марка;

    2. извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.


    Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит

    Чл. 50. Освободена е доставката на стоки или услуги:

    1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;

    2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.


    ...

    Глава iv. Освободени доставки и придобивания
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Да се говори за измама от Глобал Маркетс, заради лавината нежелани телефонни обаждания е абсурдно. Това, че някой мобилен оператор или друга компания е продал данни за фирмените ни телефони на Глобал Маркет е друга тема.

    Интересно как от Глобал Маркет (или Глобал Маркетс) се сдобиха с телефоните ни! Някой от Вас да им е издиктувал телефонният си номер? И защо те звънят само на фирмени телефони? Ами защото някои оператоти на услуги за злоупотребили с нашите данни!

    ВАЖНО! Когато сключвате договор с мобилен оператор обърнете внимание какво отбелязвате в полето СЪГЛАСЯВАМ СЕ / НЕ съм съгласен
    данните ми да се публикувате в телефонен указател! Това е първата вратичка телефонният ви номер да "изтече" към фирми, които имат желанието, времето и нервите да ви тормозят по телефона.

    Това не е измама! Тези фирми не поместват безплатни обяви! Те инвестират пари в тези телефонни разговори, защото колкото и големи отстъпки да позлват тези разговори те ги плащат!!!

    Сега въпроса е- има ли някой който си е дал парите на Глобал Маркетс с цел доверено управление и е бил измамен с парите си?

    ...

    Измама от Глобал Маркет
    Начало /  /  / ...



  • Продължителност на работното време и регламентирани почивки съгласно кодекса на труда. 

    Глава седма.
    РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

    Раздел I.
    Редовно работно време


         

    Нормална продължителност на работното време

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Удължаване на работното време

    Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
         

    Намалено работно време

    Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
         

    Непълно работно време

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
       

    Въвеждане на непълно работно време от работодателя

    Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. (3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят: 1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието; 2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност; 3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2; 4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
         

    Разпределение на работното време

    Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
         

    Ненормиран работен ден

    Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
         

    Нощен труд

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
       

    Особени правила при полагане на нощен труд

    Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. (2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. (3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287. (4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. (5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
         

    Работа на смени

    Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
         

    Отчитане на работното време

    Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Раздел II.
    Ползуване на платения годишен отпуск


    Начин на ползване

    Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

    Ред за ползване

    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.
    (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
    (3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
    (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
    (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
    (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
    (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
    1. по време на престой повече от 5 работни дни;
    2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
    3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
    (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
    (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

    Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

    Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

    Прекъсване на ползуването

    Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

    Отлагане на ползването

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
    (3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
    (4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Погасяване на правото на ползване

    Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
    (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Заплащане

    Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

    Забрана за парично компенсиране

    Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
    ...

    Кодекс на труда. Глава vii. Работно време и почивки
    Начало /  /  /  / ...


     Съвременните методи за медико-козметично почистване на лицето внедрени в козметико-дерматологичен център Пандерма, София  повече » за почистване на лицето panderma.net  


  • Глава единадесета.
    ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

    Данъчни документи

    Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

    1. фактурата;

    2. известието към фактура;

    3. протоколът.

    (2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

    (3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.


    Издаване на фактура

    Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

    (2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

    (3) Фактура може да не се издава:

    1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

    2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

    3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

    4. за продажби на самолетни билети;

    5. при безвъзмездни доставки;

    6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;

    7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

    а) се издава документ по реда на специален закон, или

    б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

    в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

    (4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

    (5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

    (6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

    (7) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име.

    (8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

    (9) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 ичл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

    (10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

    (11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика - данъчно задължено лице, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Условията и редът за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите, се определят с правилника за прилагане на закона.


    Изисквания към фактурите

    Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

    1. наименование на документа;

    2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

    3. дата на издаване;

    4. име и адрес на доставчика;

    5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

    6. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    7. име и адрес на получателя по доставката;

    8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

    9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

    10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

    11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

    12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

    13. размера на данъка;

    14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

    15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

    (2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

    1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

    2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

    3. размерът на данъка, дължим по доставката.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 141 2006/112/ ЕО".

    (4) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.

    (5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

    (6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените по електронен път фактури се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини:

    1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) чрез квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или

    2. чрез електронен обмен на данни, или

    3. по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.


    Дебитни и кредитни известия

    Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

    (2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.

    (3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

    (4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

    1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;

    2. основанието за издаване на известието.

    (5) Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

    (6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.


    Коригиране на фактурите и известията

    Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

    (2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

    (3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

    (4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:

    1. основанието за анулирането;

    2. номера и датата на документа, който се анулира;

    3. номера и датата на издадения нов документ;

    4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

    (5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.


    Издаване на протоколи

    Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

    1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 ичл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката;

    2. в случаите по чл. 57 - от регистрираното лице - вносител;

    3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице - доставчик;

    4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 161 и 163а - от регистрираното лице - получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона.

    (2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:

    1. номер и дата;

    2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер почл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;

    3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;

    4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;

    5. данъчната основа;

    6. ставката на данъка;

    7. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;

    8. размерът на данъка.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

    1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;

    2. основанието за издаване на новия протокол;

    3. увеличението/намалението на данъчната основа;

    4. увеличението/намалението на данъка.

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.


    Касови бележки

    Чл. 118. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се уреждат с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

    (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

    (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При експлоатацията на фискалното устройство лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) С наредбата по ал. 4 се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите за предаване на данните по ал. 6.


    Отчет за извършените продажби

    Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

    (2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

    (3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

    (4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.


    Отчет за извършените продажби или покупки при специален ред на облагане (Загл. доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    Чл. 120. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

    1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;

    2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;

    3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;

    4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;

    5. данъчната основа;

    6. ставката на данъка;

    7. размера на данъка.

    (2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

    (3) За извършените услуги по глава осемнадесета регистрираното по чл. 152 лице съставя електронен регистър, който съдържа най-малко следната информация за всяка извършена доставка:

    1. име, адрес и електронен адрес на клиента;

    2. вид и количество на услугата, предоставена по електронен път;

    3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;

    4. номер и дата на издадената фактура за доставката;

    5. данъчната основа;

    6. приложимата ставка на данъка;

    7. размера на данъка;

    8. начин на плащане.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За доставка на стоки и услуги, за които е приложим специалният ред на облагане по глава деветнадесета "а", по които доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, получателят - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените през данъчния период покупки, който съдържа най-малко следната информация:

    1. количество и вид на стоката или вида на услугата - за всяка доставка;

    2. датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем;

    3. покупна цена - за всяка доставка;

    4. ставката на данъка;

    5. размера на данъка.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.


    ...

    Глава xi, Документиране на доставките ЗДДС. документи, фактури, касови бележки
    Начало /  /  /  /  /  / ...



Избрано от VipDir