• От Националната агенция по приходите съобщиха, че за първи път през тази година фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, ще са задължени да внасят авансовия данък върху доходите на своите Наемодатели. Досега задължението беше на физическите лица – Наемодатели.


    С промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които влязоха в сила през тази година, фирмите ще имат задължението да внасят авансово 10% от размера на наема, който заплащат на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като от сумата за наем се извадят 10% нормативно признати разходи и оставащата разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.


    При удържането на авансовия данък, върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице се задължава да издаде на своя Наемодател сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.
    Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

    Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2010 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2011 година. При подаването на годишната декларация Наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.
    5% отстъпка ползват тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия данък до 10 февруари 2011г. Същата отстъпка от 5% ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и внесат дължимия данък в срок до 2 май 2011 г.


    Ползва се само една от двете отстъпки!
    Декларацията за доходите и всички нейни приложения са публикувани в www.nap.bg , във формат за електронно попълване.


    Плащането на данъци по интернет изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.
    Често задавани въпроси във връзка с определяне и внасяне на авансови данък върху наем:
    Кой е задължен да внася авансовия данък при изплащане на доход от наем на физическо лице - наемодател?
    - Когато платец на доход от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на този доход. В случай, че платец на дохода е физическо лице, задължението за авансовия данък е на самото лице, придобило доход от наем.

    В какъв срок предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доход от наем има задължение да удържи и внесе авансовия данък за този доход?
    - Авансовият данък за доходите от наем се определя от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода и се удържа при изплащането на наема. Удържаният данък се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

    Приспадат ли се 10% нормативно признати разходи от платения наем, преди да бъде определен и удържан авансовия данък от платеца на дохода?


    - Да. Придобитият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи и върху разликата се определя и удържа 10% данък.

    В случай, че получателя на дохода е физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, следва ли да се удържа данък от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем?
    - Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто и е представило пред платеца на дохода копие на експертно решение от ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК, авансов данък се удържа след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа превиши 7 920 лева. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода от наем.

    Къде трябва да се внесе данъка?


    - Удържаният от платеца авансов данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.


    По какъв код за вид плащане следва да се преведа данъка от платеца на дохода?


    - В платежното нареждане се записва код за вид плащане - 11 12 13 - Данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори, наеми и др.

    Ако получателите на дохода от наем са повече от едно лица, може ли удържания данък да бъде преведен в едно платежно нареждане?
    - Да. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем. Това на практика се извършва в годишен аспект - при подаването от платеца на справката за изплатени доходи на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ.

    Какъв документ трябва да се издаде от платеца на дохода за удържания данък?


    - Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от наем, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем.

    Ако наемодателят е самоосигуряващо се лице, следва ли да издава документ за получения доход от наем от предприятие или самоосигуряващо се лице?


    - Не следва да се издава документ по реда на чл. 9 от ЗДДФЛ. Единствено платеца на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка.
    Ето и каква документация трябва да се подготвя ежемесечно:

    "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ"

     

    ...

    Фирмите плащат авансово данъка на наемодателя си!
    Начало / ...



  • Глава единадесета.
    ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ

    Данъчни документи

    Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

    1. фактурата;

    2. известието към фактура;

    3. протоколът.

    (2) Данъчните документи могат да се издават ръчно или автоматизирано.

    (3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.


    Издаване на фактура

    Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

    (2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

    (3) Фактура може да не се издава:

    1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

    2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

    3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

    4. за продажби на самолетни билети;

    5. при безвъзмездни доставки;

    6. за доставки на услуги по глава осемнадесета;

    7. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

    а) се издава документ по реда на специален закон, или

    б) се издава сметка за изплатени суми или документ по чл. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или

    в) издаването на документ не е задължително съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

    (4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

    (5) Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

    (6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

    (7) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име.

    (8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

    (9) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 ичл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

    (10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

    (11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика - данъчно задължено лице, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Условията и редът за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите, се определят с правилника за прилагане на закона.


    Изисквания към фактурите

    Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

    1. наименование на документа;

    2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

    3. дата на издаване;

    4. име и адрес на доставчика;

    5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

    6. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    7. име и адрес на получателя по доставката;

    8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

    9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

    10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

    11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

    12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

    13. размера на данъка;

    14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

    15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

    (2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

    1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

    2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

    3. размерът на данъка, дължим по доставката.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция, като основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 141 2006/112/ ЕО".

    (4) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.

    (5) Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.

    (6) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените по електронен път фактури се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини:

    1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) чрез квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или

    2. чрез електронен обмен на данни, или

    3. по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.


    Дебитни и кредитни известия

    Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

    (2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.

    (3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.

    (4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:

    1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;

    2. основанието за издаване на известието.

    (5) Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

    (6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.


    Коригиране на фактурите и известията

    Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

    (2) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

    (3) За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

    (4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:

    1. основанието за анулирането;

    2. номера и датата на документа, който се анулира;

    3. номера и датата на издадения нов документ;

    4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

    (5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.


    Издаване на протоколи

    Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

    1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 ичл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката;

    2. в случаите по чл. 57 - от регистрираното лице - вносител;

    3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице - доставчик;

    4. (нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в случаите по чл. 161 и 163а - от регистрираното лице - получател по доставката, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона.

    (2) Протоколът по ал. 1 задължително съдържа:

    1. номер и дата;

    2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) името и идентификационния номер почл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;

    3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;

    4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;

    5. данъчната основа;

    6. ставката на данъка;

    7. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;

    8. размерът на данъка.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

    1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;

    2. основанието за издаване на новия протокол;

    3. увеличението/намалението на данъчната основа;

    4. увеличението/намалението на данъка.

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Протоколът по ал. 4 се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал. 4.


    Касови бележки

    Чл. 118. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се уреждат с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

    (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

    (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

    (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При експлоатацията на фискалното устройство лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя гаранции.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) С наредбата по ал. 4 се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите за предаване на данните по ал. 6.


    Отчет за извършените продажби

    Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

    (2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

    (3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

    (4) Съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.


    Отчет за извършените продажби или покупки при специален ред на облагане (Загл. доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    Чл. 120. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

    1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;

    2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;

    3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;

    4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;

    5. данъчната основа;

    6. ставката на данъка;

    7. размера на данъка.

    (2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

    (3) За извършените услуги по глава осемнадесета регистрираното по чл. 152 лице съставя електронен регистър, който съдържа най-малко следната информация за всяка извършена доставка:

    1. име, адрес и електронен адрес на клиента;

    2. вид и количество на услугата, предоставена по електронен път;

    3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;

    4. номер и дата на издадената фактура за доставката;

    5. данъчната основа;

    6. приложимата ставка на данъка;

    7. размера на данъка;

    8. начин на плащане.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За доставка на стоки и услуги, за които е приложим специалният ред на облагане по глава деветнадесета "а", по които доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, получателят - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените през данъчния период покупки, който съдържа най-малко следната информация:

    1. количество и вид на стоката или вида на услугата - за всяка доставка;

    2. датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем;

    3. покупна цена - за всяка доставка;

    4. ставката на данъка;

    5. размера на данъка.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.


    ...

    Глава xi, Документиране на доставките ЗДДС. документи, фактури, касови бележки
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Глава дванадесета.

    ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
    (заплата, удръжки, извънреден труд)

    Раздел I.
    Общи разпоредби


         

    Възмездност на труда

    Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
         

    Право на равно възнаграждение

    Чл. 243. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. (2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение.
         

    Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения

    Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
         

    Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

    Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
         

    Участие на трудовия колектив при определяне на трудовото възнаграждение 

    Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел II.
    Системи на заплащане на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Определяне на размера на трудовото възнаграждение

    Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. (2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.
       

    Трудови норми според тяхното съдържание

    Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Трудови норми според обсега на тяхното прилагане

    Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Определяне и изменение на трудовите норми

    Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите норми се определят с оглед установяване на нормална интензивност на труда. (2) Трудовите норми се определят и изменят от работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители.
       

    Изменение на трудовите норми

    Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Подзаконова уредба

    Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Право на растеж на място

    (Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Повишаване на основното трудово възнаграждение

    Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Други материални стимули за работа в едно и също предприятие 

    Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Разширяване на възможностите за обществена изява и духовно стимулиране 

    Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел III.
    Допълнителни и други трудови възнаграждения (Отм., предишен раздел IV - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


       

    Допълнително трудово възнаграждение при съвместяване на професии и специалности 

    (Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
    Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство 

    Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Трудово възнаграждение при вътрешно заместване

    Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.
         

    Трудово възнаграждение при външно съвместителство

    Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните.
         

    Заплащане на нощния труд

    Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
         

    Заплащане на извънредния труд

    Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
         

    Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.
         

    Трудово възнаграждение за работа през официалните празници

    Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
     

    Трудово възнаграждение при непълно работно време

    Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми

    Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато работник или служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина, получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. (2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според изработеното.
         

    Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост

    Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. (2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя. (3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.
         

    Трудово възнаграждение при некачествена продукция

    Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При производство на напълно негодна продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща. (2) Когато по вина на работника или служителя продукцията отговаря частично на установените изисквания за качество (частичен брак), размерът на трудовото му възнаграждение се намалява съобразно годността на продукцията. (3) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.

    Раздел IV.
    Изплащане на трудовото възнаграждение (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Изплащане в пари и в натура

    (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
         

    Място и срокове за изплащане

    Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
         

    Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение

    Чл. 271. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. (2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.
         

    Удръжки от трудовото възнаграждение

    Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. (2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.   ...

    Кодекс на труда. Глава xii. Трудово възнаграждание
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава втора.
    ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА

    Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка

     

    Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.

    (2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

    (3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:

    1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 с изключение на случаите по ал. 8;

    2. датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;

    3. датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;

    4. датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път;

    5. датата на изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, които се задействат с монети, жетони или други подобни;

    6. датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива - в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3.

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

    (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

    1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или

    2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

    (7) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

    (8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

    (9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчното събитие за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 4 на вестници, списания, книги и други печатни произведения, музикални аудио- и видеозаписи и видеозаписи на филми на електронен или технически носител възниква на по-ранната от двете дати:

    1. датата, на която комитентът/доверителят получи плащането от комисионера/довереника по чл. 127, или

    2. последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2, т. 4.


    Данъчна основа при доставка на територията на страната

     

    Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.

    (2) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

    (3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:

    1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;

    2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;

    3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;

    4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

    (4) В данъчната основа на доставката се смята включена:

    1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;

    2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.

    (5) Данъчната основа не включва:

    1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;

    2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;

    3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;

    4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

    (6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (7) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.

    (8) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При доставки по чл. 25, ал. 5данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.


    Особени случаи при определяне на данъчната основа

     

    Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса.

    (2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.

    (3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:

    1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:

    а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

    б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

    в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;

    2. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) доставка на стоки и/или услуги по чл. 111;

    3. безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 2, т. 4.


     

     

     

     

    ...

    Глава ii. Данъчно събитие и изискуемост на данъка
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Глава четиринадесета.
    СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ НА ДОСТАВКИ

    Доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка

    Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите.

    (2) В случаите по ал. 1 са налице три доставки:

    1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон;

    2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1;

    3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон.

    (3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се смята, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка.

    (4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4.


    Съпътстваща доставка

    Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.


    Гаранционно обслужване

    Чл. 129. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или упълномощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя.

    (2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

    1. услугата се извършва от лице, упълномощено за това от производителя;

    2. производителят не е установен на територията на страната;

    3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.

    (3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2.


    Бартер

    Чл. 130. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.


    Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози

    Чл. 131. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60от Закона за кредитните институции и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:

    1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или банкова сметка на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в обхвата на която работи публичният изпълнител;

    2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра - за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя (купувача);

    3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на получателя в срок три дни от издаването му;

    4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    При определяне на данъчната основа чл. 27 не се прилага.

    (2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му.

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се смята, че данъкът е включен в цената на вещта.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При отмяна на публичната продан или продажбата по ал. 1 от компетентния съд преведеният данък по проданта/продажбата се възстановява по ред, определен с правилника за прилагане на закона.


    ...

    глава xiv. Специфични случаи на доставки
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Част шеста.
    ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

    Глава девета.
    РЕГИСТРАЦИЯ

    Общи положения

    Чл. 94. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (2) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG".

    (3) Регистрацията по този закон е задължителна и по избор.


    Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната

    Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

    (2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.


    Задължителна регистрация

    Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

    (2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

    1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

    2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

    3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

    (4) В облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2, с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие почл. 51, ал. 1.

    (5) Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1.

    (6) При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.

    (7) Алинея 1 не се прилага за лица, за които са налице едновременно следните условия:

    1. извършват услуги по електронен път с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на страната;

    2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не са установени на територията на Европейския съюз;

    3. регистрирани за целите на ДДС за дейността си по т. 1 в друга държава членка.

    (8) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основаниечл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.


    Задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране

    Чл. 97. (1) Независимо от облагаемия оборот по чл. 96 на регистрация по този закон подлежи всяко лице, установено в друга държава членка, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка.

    (2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие - за доставката по ал. 1.

    (3) Алинея 1 не се прилага, когато получателят по доставката е регистрирано по този закон лице.


    Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (Ново загл. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

    (2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

    (3) Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.

    (4) За лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

    (5) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.


    Задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки

    Чл. 98. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14.

    (2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2. Доставката по изречение първо подлежи на облагане с данък по този закон.

    (3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.


    Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване

    Чл. 99. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

    (2) Алинея 1 не се прилага, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 20 000 лв.

    (3) За лицата по ал. 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.

    (4) Стойността по ал. 2 е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

    (5) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

    1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;

    2. лицата по чл. 2, т. 4.

    (6) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.


    Регистрация по избор

    Чл. 100. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.

    (2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, имат право да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване.

    (3) Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.

    (4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независимо от ал. 1 и 3 не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.


    Процедура за регистрация

    Чл. 101. (1) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец.

    (2) Заявлението се подава:

    1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

    2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

    3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

    4. от акредитиран представител по чл. 135;

    5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.

    (3) Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (4) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

    (6) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. Когато органът по приходите е изискал обезпечението по чл. 176а, срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.

    (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 5 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

    (8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 97, 97а, 98 и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация.


    Регистрация по инициатива на органа по приходите

    Чл. 102. (1) Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

    (2) В акта по ал. 1 се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

    (3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:

    1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

    2. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

    (4) Задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.


    Дата на регистрация

    Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.

    (2) Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 7 дни от датата на регистрация.


    Документи, удостоверяващи регистрацията

    Чл. 104. (1) Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

    (2) При писмено искане от регистрираното лице органът по приходите издава повече от едно удостоверение.

    (3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.


    Загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението

    Чл. 105. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението регистрираното лице е длъжно в 7-дневен срок от настъпване на което и да е от обстоятелствата да уведоми писмено за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

    (2) В случаите по ал. 1 органът по приходите издава дубликат на удостоверението в 7-дневен срок от уведомлението.

    ...

    Глава vi. Задължения на лицата- регистрация, дерегистрация
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  •  


       

    Чл. 48. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора, включително за времето на сключването на договора, страните не са във физически контакт помежду си. (2) Доставчик по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител. (3) При отправяне на предложение от страна на доставчика и на поръчка от страна на потребителя за продажба от разстояние се използват средства за комуникация от разстояние, като: 1. адресирани и неадресирани печатни материали; 2. стандартно писмо; 3. реклама в пресата с купон за поръчка; 4. каталог; 5. телефон (със или без участието на човек); 6. радио; 7. телевизия; 8. видеотелефон; 9. видеотекст; 10. компютър; 11. електронна поща; 12. интернет; 13. факс. (4) Средство за комуникация от разстояние е и всяко друго средство извън посочените в ал. 3, което може да се използва за сключване на договор за продажба от разстояние.
       

    Чл. 49. (1) Предварителното съгласие на потребителя се изисква при използване на следните технически средства от страна на доставчика: 1. автоматизирана система за позвъняване без човешка намеса; 2. факс; 3. електронна поща. (2) Средствата за комуникация от разстояние, различни от посочените в ал. 1, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация, се използват от доставчика, когато потребителят не е заявил изрично своето несъгласие за ползването им.
       

    Чл. 50. (1) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договорите: 1. сключени чрез използването на автомати за продажба или на автоматизирани търговски помещения; 2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати; 3. за строителство и продажба на недвижими имоти или договорите с предмет други права върху недвижим имот с изключение на договорите за наем. (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 48 - 55 и чл. 58,59 и 61 не се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние поЗакона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 52,54, 55 и 58 не се прилагат по отношение на договорите: 1. за доставка на хранителни стоки, напитки или други стоки за ежедневна употреба в дома на потребителя на посочен от него адрес или на работното му място при извършване на редовни доставки; 2. за предоставяне на следните услуги: настаняване, транспорт, хранене и услугите, свързани със свободното време, при които доставчикът се задължава при сключването на договора да предостави тези услуги на определена дата или в рамките на определен срок.
         

    Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.
       

    Чл. 52. (1) Доставчикът е длъжен преди сключването на договора да предостави своевременно на потребителя следната информация: 1. името и адреса на доставчика; 2. основните характеристики на стоките или услугите; 3. цената на стоките или услугите с включени всички данъци и такси; 4. стойността на пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или услугите, свързани с тяхната доставка; 5. стойността на използване на средството за комуникация от разстояние, когато тя се изчислява по начин, различен от посочения в основната тарифа; 6. начина на плащане, доставка и изпълнение на договора; 7. правото на потребителя да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана, с изключение на случаите по чл. 55, ал. 2; 8. периода, за който направеното предложение или цена остават в сила; 9. минималната продължителност на договора - при договори за постоянна или периодична доставка на стоки или услуги. (2) Информацията по ал. 1 трябва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация, да подчертава търговския характер на предложението и да бъде в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика. (3) При телефонни съобщения доставчикът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.
         

    Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Доставчикът няма право да приема авансово плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това. (2) Алинея 1 не се прилага при предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия и при предоставяне на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения.
       

    Чл. 54. (1) Доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора. (2) Информацията, предоставена на потребителя в писмена форма, трябва да съдържа: 1. името на доставчика и служебния адрес, на който потребителят може да изпраща жалби; 2. правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право; 3. условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок, по-дълъг от една година; 4. данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции. (3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за услуги, чието изпълнение се осъществява чрез използването на средство за комуникация от разстояние, когато тези услуги се предоставят еднократно и се фактурират от оператора на средството за комуникация от разстояние. (4) Оператор на средство за комуникация е всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или професионална дейност включва предоставянето на разположение на доставчика на едно или няколко средства за комуникация от разстояние.
         

    Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от датата на: 1. получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени изискванията на чл. 54 - за стоки; 2. сключване на договора, а когато задълженията по чл. 54 са изпълнени след сключването на договора - от деня на тяхното изпълнение, но не по-късно от срока по ал. 3 - за услуги. (2) Алинея 1 не се прилага по отношение на следните видове договори: 1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) за предоставяне на услуги, чието изпълнение е започнало с изричното съгласие на потребителя преди изтичането на срока по ал. 1; 2. за доставка на стоки и предоставяне на услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които доставчикът не е в състояние да контролира; 3. за доставка на стоки, изработени съобразно изискванията на потребителя или по негова индивидуална поръчка; 4. за доставка на стоки, които поради своето естество не могат да бъдат върнати или подлежат на бързо разваляне, или има опасност от влошаване на качествените им характеристики; 5. за доставка на аудио- и видеозаписи или програмни продукти, разпечатани от потребителя; 6. за доставка на вестници, списания и други периодични издания; 7. за хазартни игри и лотарии. (3) Потребителят може да упражни правото си на отказ от сключен договор от разстояние за финансови услуги в срок 14 дни. (4) Когато доставчикът не изпълни задълженията си по чл. 54, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката или от сключването на договора за предоставяне на услугата. (5) Когато информацията по чл. 54 е предоставена на потребителя в рамките на срока по ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на предоставянето й. (6) Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор. (7) Потребителят е длъжен да съхранява получените от доставчика стоки, тяхното качество и безопасност по време на срока по ал. 1.
     

    Чл. 56. (1) При закупуване на стоки или предоставяне на услуги чрез използване на кредит, предоставен на потребителя от доставчика или от трето лице, което има договор с доставчика, договорът за кредит се прекратява, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, сключен от разстояние. (2) При прекратяване на договора за кредит по ал. 1 потребителят не дължи неустойка или обезщетение на доставчика или на лицето, предоставило кредита. (3) Всяка уговорка между страните, която противоречи на разпоредбата на ал. 2, е недействителна.
       

    Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
     

    Чл. 58. Доставчикът е длъжен да изпълни договора, сключен от разстояние, не по-късно от 30 дни, считано от датата, следваща изпращането на поръчката на потребителя до доставчика чрез използване на средство за комуникация от разстояние, освен ако страните са уговорили различен срок на доставка.
     

    Чл. 59. (1) Когато доставчикът не може да изпълни задълженията си по договора поради това, че не разполага с поръчаните стоки и услуги, той е длъжен да уведоми потребителя и да възстанови платените от него суми в срок до 30 дни от датата, на която доставчикът е следвало да изпълни задължението си по договора. (2) Доставчикът може да достави на потребителя стоки или услуги със същото качество и цена, когато тази възможност е била изрично предвидена преди сключването на договора или в самия договор. В този случай той уведомява потребителя по ясен и разбираем начин за промяната в изпълнението на договора. (3) Когато при условията на ал. 2 доставчикът изпълни друго вместо дължимото и потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор, разходите по връщането на стоките са за сметка на доставчика, за което потребителят трябва да бъде уведомен.
       

    Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)
         

    Чл. 61. Доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя по чл. 52, 54 и чл. 59, ал. 1 и 2; 2. получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние, и 3. получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако е необходимо. ...

    Раздел ii.Договор за продажба от разстояние
    Начало /  /  /  / ...


     Международни транспортни услуги повече » за Международни транспортни услуги  www.olympia-chemicals-transport.com  


  •  (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г.) 


       

    Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.
       

    Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител. (2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице. (3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице. (4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон, относно: 1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти; 2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.
       

    Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.
       

    Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време заедно със или без предоставяне на транспорт или други услуги.
       

    Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
       

    Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.
       

    Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договор между третото лице и търговеца.
       

    Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за: 1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласноприложение № 1; 2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2; 3. договори за препродажба съгласно приложение № 3; 4. договори за замяна съгласно приложение № 4.
       

    Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг леснодостъпен за потребителя траен носител.
       

    Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
       

    Чл. 159. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.
       

    Чл. 160. (В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието. (2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.
       

    Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.
     

    Чл. 161а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване.
     

    Чл. 161б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз. (2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език. (3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
     

    Чл. 161в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преддоговорната информация по чл. 156представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато: 1. страните изрично уговорят друго, или 2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи. (2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.
     

    Чл. 161г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договорите по тази глава съдържат: 1. имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 2. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице; 3. информацията за съответния вид договор съгласно чл. 156; 4. извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния вид договор; 5. отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5; 6. дата и място на сключването на договора и подписите на страните.
     

    Чл. 161д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ. (2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно. (3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му.
     

    Чл. 161е. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на: 1. сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договор, или 2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване. (2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор по чл. 161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване. (3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5. (4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване. (5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156. (6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1.
     

    Чл. 161ж. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5. (2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.
     

    Чл. 161з. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за: 1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна - преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е; 2. препродажба - преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин.
     

    Чл. 161и. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски. (2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1. (3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж. (4) Потребителят има право след плащане на втората годишна вноска да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни, считано от датата на получаване на поканата за плащане на годишна вноска.
     

    Чл. 161к. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка. (2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
     

    Чл. 161л. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато по договор по чл. 151 - 154 е приложимо правото на държава - членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна. (2) Когато по договор по чл. 151 - 154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи: 1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава - членка на Европейския съюз, или 2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава - членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава - членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност.
     

    Чл. 161м. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите. (2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава.
     

    Чл. 161н. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на глава девета, раздел II, съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава.
     

    Чл. 161о. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна. (2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з и 161и, съответният договор е недействителен.
     

    Чл. 161п. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси. (2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.   ...

    Глава седма. ДОГОВОРИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ. ДОГОВОРИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ ВАКАНЦИОННИ ПРОДУКТИ
    Начало /  /  /  / ...



  • § 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

     
      § 1а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел IV и разпоредби на законодателството на Европейската общност с пряко действие, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на законодателството на Европейската общност.
      § 1б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел IV и разпоредбите на друг закон, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон.   § 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички стоки и услуги, независимо от начина на продажба, включително продажба от разстояние и по електронен път.   § 3. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за стоки, предназначени за професионална употреба, които могат да бъдат използвани от потребители, когато, употребени при разумно предвидими условия, стоките могат да създадат рискове за здравето и безопасността на потребителите.   § 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I не се прилагат за употребявани стоки, които са доставени като антики (антикварни стоки) или като стоки, които се нуждаят от поправка или преработка, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът уведоми по ясен начин лицето, на което доставя стоката, за необходимостта от нейното преработване или поправка.   § 5. Когато в друг нормативен акт за някои стоки или видове стоки има специални изисквания за безопасност, разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички останали случаи и рискове или категории от рискове, които не са предвидени в специалния нормативен акт.
        § 6. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I,чл. 69 - 72 се прилагат и по отношение на козметични продукти за рисковете, които не са предмет на правна уредба в специален нормативен акт.
        § 7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I,чл. 74 - 81, 90 и 91 се прилагат и по отношение на играчки, козметични продукти, лични предпазни средства и електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.   § 8. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 83, 84, 85, 87, 88 и 89 се прилагат и по отношение на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.   § 9. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и за договорите за изработка и производство. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и по отношение на газ и вода, когато са опаковани в определен обем и с определено количество.   § 10. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат по отношение на продажби, извършвани от държавния или частния съдебен изпълнител, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата стоки, извършвани от държавни органи. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат и по отношение на електричество и на стоки, продавани на публичен търг.   § 11. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за вреди, настъпили от злополуки, причинени от атомна енергия, условията и редът за които са уредени в друг нормативен акт или произтичат от задължения, предвидени в международни конвенции, по които Република България е страна.   § 12. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за стоки, пуснати в обращение преди влизането в сила на закона.
      § 12а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.
          § 13. По смисъла на този закон: 1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. 2. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. 3. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което: а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара; б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак. 4. "Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор. 5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейската общност като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейската общност. 6. "Пускане на пазара" е първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба. 7. "Опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите. 8. "Продажна цена" е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси. 9. "Цена за единица мярка" е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. 10. "Стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. 11. "Аукцион" е процедура за организиране продажбата на стоки, при която на проявилите интерес към стоката лица се предоставя възможност да се запознаят с нея и да предложат цена. 12. "Финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като: а) приемане на депозит и други платими средства; б) отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека; в) финансов лизинг; г) паричен трансфер, издаване и управление на платежни средства; д) обмен на валута; е) предоставяне на гаранция и поемане на задължения; ж) приемане, предаване и/или изпълнение на поръчка и предоставяне на услуга за следните финансови продукти: инструменти на паричния пазар, прехвърляне на ценни книжа, финансови фючърси и опции, и инструменти, свързани с валутните курсове и с лихвения процент; з) управление на портфейлни инвестиции и предоставяне на съвети за инвестиране относно инструментите по буква "ж"; и) съхраняване и управление на ценни книжа; к) (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предоставяне на сейфове; л) застраховка "Живот"; м) всички останали застраховки, извън тази по буква "л"; н) застраховка, свързана с инвестиционен фонд; о) здравна осигуровка; п) индивидуална пенсионна схема. 13. "Стока" е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно и дали е нов, използван или обновен. 14. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. 15. "Сериозен риск" е всяка сериозна опасност за здравето и безопасността на потребителите, която изисква бърза намеса на контролните органи, в т. ч. тази, чийто ефекти не настъпват незабавно. 16. "Изземване на стока" е всяка мярка, която има за цел да осигури връщането на опасна стока, доставена от производител или дистрибутор. 17. "Изтегляне на стока" е всяка мярка, която има за цел да предотврати разпространението, излагането на опасна стока за продажба, както и нейното предлагане на потребителите. 18. "Професионална тайна" е всяка информация, която контролните органи придобиват за целите на контрола за безопасност или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на производителя, дистрибутора, доставчика на услуги или на трето лице. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. 19. "Увредено лице" е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока. 20. "Пускане в обращение" е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. 21. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. 22. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Квалифицирана организация" е всяка организация, учредена съобразно изискванията на националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, за защита на колективните интереси на потребителите, която има правен интерес да предяви иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. 23.(нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. 24. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Много ограничен период от време" е периодът, посочен в чл. 66, ал. 1. 25. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. 26. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Кодекс за добра практика" е споразумение или съвкупност от правила, които не произтичат от изискванията на нормативните актове и които определят поведението на търговците, поели задължение да спазват изискванията на кодекса по отношение на една или повече търговски практики или по отношение на една или няколко стопански дейности. 27. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец, който отговаря за прилагането на кодекс за добра практика" е този, който отговаря за изготвянето и изменението на кодекс за добра практика и/или за осъществяването на контрол за неговото спазване от лицата, които са обявили, че ще спазват изискванията на кодекса. 28. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. 29. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Покана за покупка" е търговско съобщение, което посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава възможност на потребителя да направи покупка. 30. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Злоупотреба с влияние" е използването на позиция на сила спрямо потребителя за упражняване на натиск върху него, дори и без използването или заплахата за използване на физическа сила, по начин, който ограничава значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стоката или услугата, след като се е запознал с нея. 31. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. 32. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) "Траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
          § 13а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Този закон въвежда разпоредбите на: 1. Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите; 2. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) 3. Директива 97/55/EО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 84/450/EИО относно заблуждаващата реклама с цел да се обхване сравнителната реклама; 4. Директива 85/577/EИО на Съвета относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект; 5. Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние; 6. Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите; 7. Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции; 8. Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока; 9. Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори; 10. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна; 11. Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите; 12. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

    Преходни и Заключителни разпоредби


      § 14. Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) се отменя.
      § 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.   § 16. Висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се довършват по досегашния ред.   § 17. По отношение на продължителността на сроковете, започнали да текат при действието на отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако за изтичането на срока по отменения закон е нужен по-дълъг период от предвидения в този закон.
      § 18. (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12, 79 и 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник". (2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.
      § 19. Министърът на икономиката и енергетиката издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
      § 20. (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието "Комисия за защита на потребителите". (2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.   § 21. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79 и 86 от 2005 г.) в чл. 126а, ал. 1 се създава буква "т": "т) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите."   § 22. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 4 думите "и към стоки, имитиращи храни" се заличават. 2. В чл. 34, ал. 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 23. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19 и 88 от 2005 г.) в чл. 66, ал. 1 думите "на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заличават.   § 24. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г.) в чл. 5, ал. 2 и чл. 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 25. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г.) в чл. 79, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 26. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ, бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 16, ал. 4 думите "Закона за защита на потребителите и правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите". 2. В чл. 69 и чл. 70, ал. 3 от думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 27. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 31 думите "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят с "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите". 2. В чл. 59, ал. 3, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 64б, ал. 1, 2 и 4 и чл. 87, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 28. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85 и 87 от 2005 г.) в чл. 112, ал. 2 и 3думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 29. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 152 и чл. 215, ал. 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 30. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5, т. 1, буква "ж", чл. 111, чл. 112, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 31. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91 и 95 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 1, т. 6 и в чл. 52а, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 32. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 166а, ал. 1, чл. 166б, ал. 2 и 3 и чл. 173а, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".   § 33. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 75, ал. 2 думите "Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
        § 34. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 68а,чл. 159, чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 9, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
      § 35. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. ------------------------- Законът е приет от ХL Народно събрание на 24 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

      (ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
    § 55. В Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107,§ 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2,§ 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

      (ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 24.12.2006 Г.)
    § 6. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ


      (ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2006 г.)
    § 2. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8. В § 34 от преходните и заключителните разпоредби след думите "ал. 3" се добавя "чл. 68а", а думите "и 160" се заменят с "чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 7, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 4. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2. Параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

      (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г.)
    § 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

      (ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
    § 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, т. 1 и 5, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

      (ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)
    § 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

      (ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)
    § 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС


      (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
    § 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

      (ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 08.09.2007 Г.)
    § 38. Навсякъде в закона в наименованията на актовете на Европейския съюз съкращението "ЕС" се заменя с "ЕО".   § 39. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.   § 40. Заварените висящи производства по чл. 39 се довършват по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
      § 42. Заварените при влизането в сила на този закон висящи производства по чл. 32, ал. 1, 3 и 4, чл. 33 и чл. 34, ал. 3 и 4 от Закона за защита на конкуренцията пред Комисията за защита на конкуренцията се довършват по досегашния ред.   § 43. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

      (ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)
    § 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

      (ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)
    § 30. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23 и 42 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката", "заместник-министърът на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма", "заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ


      (ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2010 Г.)
    § 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

      (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 05.03.2010 Г.)
    § 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ

      (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2010 Г.)
    § 9. Законът влиза в сила от 12 май 2010 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ 

      (ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)
    § 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на: 1. параграф 11 относно чл. 22а - 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.; 2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

      (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г.)
    § 54. Разпоредбите на § 40, т. 2 и § 46 влизат в сила от 1 ноември 2012 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

      (ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
    § 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в "Държавен вестник": 1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон; 2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.   § 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения,Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.). (2) С акта за назначаването на държавния служител се: 1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг; 2. определя индивидуална основна месечна заплата. (3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити. (4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд "Земеделие", произтичащи от този закон. (5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон. (6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.   § 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. (2) В брутната заплата по ал. 1 се включват: 1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.   § 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
     

    Приложение № 1 към чл. 156, т. 1
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за разпределено във времето право на ползване на собственост
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на продукта, например описание на недвижимия имот; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за разпределено във времето ползване на собственост; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си на разпределено във времето ползване на собственост и информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право; 3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за разпределено във времето ползване на собственост; 3.2. когато договорът се отнася за конкретен имот, който е в процес на строителство, се посочва датата, на която ще бъде завършено средството за подслон, или мястото за настаняване и датата, на която услугите, съоръженията или оборудването ще бъдат завършени и/или предоставени на разположение на потребителя; 4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на разпределено във времето право на ползване на собственост; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за разпределено във времето право на ползване на собственост; вида на разходите и посочване на дължимите суми, например годишни вноски, други периодични такси, специални такси, местни данъци; 5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например: електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци и размер на сумата, която потребителят трябва да заплати за тяхното ползване; 5.1. информация за общите съоръжения и оборудване, предоставени на разположение на потребителя, например басейн, сауна и други; 5.2. информация дали общите съоръжения и оборудване са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5; 5.3. когато общите съоръжение и оборудване не са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5, се посочва какво е включено в тях и за какво трябва да се плаща; 6. наличие на възможност за присъединяване на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост; 6.1. когато е възможно присъединяването на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост, се посочва наименованието на схемата за замяна; 6.2. информация за разходите на потребителя за участието му в разпределено във времето право на ползване на собственост или в схемата за замяна; 7. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за разпределено във времето ползване на собственост, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на всеки обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от сключения договор, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя; 3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни; 4. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за разпределено във времето право на ползване на собственост може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу. 1. Информация за придобитите права 1.1. информация относно условията за упражняване правото на разпределено във времето ползване на собственост на територията на държавата членка или на държавите - членки на Европейския съюз, на която/които се намира/намират съответният обект/обекти на собственост; информация дали тези условия са били изпълнени, както и информация кои условия все още не са изпълнени; 1.2. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да използва някое от средствата за подслон или места за настаняване, когато договорът му предоставя право на избор измежду различни средства за подслон или места за настаняване. 2. Информация за обектите на собственост 2.1. точно и подробно описание на недвижимия имот и неговото местонахождение, когато договорът се отнася за конкретен недвижим имот; 2.2. подходящо описание на различните обекти на собственост и на тяхното местонахождение, когато договорът се отнася за няколко обекта на собственост; 2.3. подходящо описание на средството за подслон или мястото за настаняване и неговите съоръжения, предоставени на разположение на потребителя, когато договорът се отнася за средство за подслон или място за настаняване, различно от недвижим имот; 2.4. информация за услугите, например електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци, до които потребителят има достъп или ще му бъде предоставен такъв, и при какви условия; 2.5. информация за общите съоръжения, като плувен басейн, сауна и други, до които потребителят има достъп или може да му бъде предоставен такъв, и при какви условия. 3. Когато е приложимо, допълнителни изисквания за предоставяне на информация по отношение на средствата за подслон или местата за настаняване, чието строителство не е завършено 3.1. степен на завършеност на средството за подслон или мястото за настаняване и на услугите, които правят имота готов за експлоатация (присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), и степен на завършеност на всички съоръжения, до които потребителят ще има достъп; 3.2. краен срок за завършване строителството на средството за подслон или мястото за настаняване и за присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), както и очакваният краен срок за завършване строителството на съоръженията, до които потребителят ще има достъп; 3.3. номер на издаденото разрешително за строеж, наименование и пълен адрес на контролния орган, извършващ строителния надзор; 3.4. информация за предоставени гаранции от страна на търговеца за своевременното завършване строителството на средството за подслон или мястото за настаняване или за възстановяване на направените от потребителя плащания, когато имотът не бъде завършен, и когато е приложимо - информация относно условията за прилагане на тези гаранции. 4. Информация за разходите 4.1. точно и подходящо описание на всички разходи, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост; 4.2. информация как разходите по т. 4.1 ще бъдат начислени на потребителя и информация за реда и начина, включително срока, в който те могат да бъдат увеличени; 4.3. информация за начина, по който се изчислява стойността на разходите, свързани с обитаване на недвижимия имот; 4.4. информация за задължителни законови разходи (например данъци и такси) и за общи административни разходи, например разходи за управление, поддръжка и ремонт на имота; 4.5. когато е приложимо, информация дали имотът е обременен с ипотеки, тежести или други ограничени вещни права върху правото на собственост за средството за подслон или мястото за настаняване и информация дали тежат каквито и да е други задължения върху него. 5. Информация за прекратяването на договора 5.1. когато е приложимо, информация относно начините за прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това; 5.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които биха могли да възникнат от прекратяване на договора. 6. Допълнителна информация 6.1. информация за начина, по който са организирани поддръжката и ремонтът на недвижимия имот, неговото стопанисване и управление, в т.ч. информация дали потребителят може да повлияе и да участва във вземането на решения по тези въпроси; 6.2. информация за наличието на възможност за потребителя да участва в схема за препродажба на своето разпределено във времето право на ползване на собственост; 6.3. информация за съответната схема по т. 6.2 и посочване на разходите, свързани с препродажба посредством наличната схема; 6.4. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например относно решения, касаещи управлението на собствеността, увеличаване на разходите и разглеждане на запитвания и жалби на потребители; 6.5. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове. Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
     

    Приложение № 2 към чл. 156, т. 2
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за дългосрочни ваканционни продукти
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспондеция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на продукта; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право; 3.1. дата, от която потребителят може да започне да упражнява правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти; 4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на правото или на правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти, включително информация за повтарящите се допълнителни разходи, които е възможно да бъдат за сметка на потребителя, в резултат на предоставеното му право на достъп до средството за подслон или мястото за настаняване, до транспорт и до всеки друг вид продукт или услуга, свързани с тях, както следва: а) график за разсрочено плащане на цената, определена в договора, при който дължимата сума е разделена на равни по стойност вноски за целия срок на договора, и информация за датите, на които вноските трябва да бъдат платени; б) информация, че след изтичане на първата година на договора е възможно стойността на следващите плащания да бъде коригирана с оглед запазване реалната стойност на разсрочените плащания, например за отчитане на инфлацията; в) информация за допълнителните задължителни разходи по договора за дългосрочни ваканционни продукти, вида на разходите и дължимите суми, например годишни вноски за членство; 5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например отстъпки при настаняване в хотел и осигуряване на самолетни билети на преференциални цени; 5.1. информация за това, дали основните услуги по договора за дългосрочни ваканционни продукти са включени в разходите по т. 4 по отношение на годишните вноски; 5.2. когато основните услуги по договора не са включени в разходите, отразени в годишната вноска, се посочва кои услуги са включени и кои не, например в годишната вноска е включен престой с три нощувки и всяка друга нощувка се заплаща отделно; 6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителите 1. потребителят има право да се откаже от договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за дългосрочни ваканционни продукти, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя; 3. забраната за извършване на авансови плащания по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни; 4. потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане от страна на търговеца за всяка годишна вноска; 5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. Информация за придобитите права 1.1. точно и подходящо описание на намалението на цената за потребителя при извършване на следващи резервации, придружено с примери на подобни неотдавнашни предложения; 1.2. информация относно ограниченията за упражняване правата на потребителя, като например ограничена наличност или валидност на предложението, съгласно принципа на обслужване на потребителите по реда на постъпване на тяхното съгласие за приемане предложението на търговеца или предоставяне намаление на цената и на специални промоции на ваканционния продукт само за определен период от време. 2. Информация за прекратяването на договора 2.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това; 2.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора. 3. Допълнителна информация 3.1. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители; 3.2. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове. Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
     

    Приложение № 3 към чл. 156, т. 3
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за препродажба
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на предоставяните услуги, например маркетинг; 3. срок на договора за препродажба; 4. информация за цената, която потребителят следва да заплати за получаване на услугите по договора; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за препродажба; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например местни данъци, нотариални такси и разходи, разходи за реклама; 5. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за препродажба, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по късно; 2. забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя до момента на осъществяване на действителната продажба или до прекратяване на договора по друг начин; 3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни; 4. потребителят не дължи каквито и да са разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. информация относно условията за прекратяване на договора за препродажба, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора; 2. информация за езика/езиците и за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители; 3. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно решаване на спорове. Потвърждение за получаване на информацията: Подпис на потребителя:
     

    Приложение № 4 към чл. 156, т. 4
    (Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
    Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за замяна
    Част I. 1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора; 2. кратко описание на продукта; 2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за замяна; 3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за замяна, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право; 3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за замяна; 4. цената, която потребителят следва да заплати за разходите за присъединяване към схемата за замяна; 4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за замяна; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например разходи за подновяване на членство, други повтарящи се разходи, специални такси, местни данъци; 5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя; 5.1. информация дали основните услуги са включени в разходите по т. 4; 5.2. когато основните услуги не са включени в разходите по т. 4, се посочва какво е включено в тях и какво не е (видът на разходите и обозначаване на тяхната стойност, например приблизителна цена, която трябва да заплати потребителят за извършване на индивидуалните сделки по замяната, в т.ч. всички допълнителни разходи); 6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.
    Част II. Обща информация за следните права на потребителя: 1. потребителят има право да се откаже от договора за замяна, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на: а) сключване на договора, или б) сключване на обвързващ предварителен договор, или в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно; 2. когато договорът за замяна се предлага заедно и по едно и също време с договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, и към двата договора се прилага само един 14-дневен срок, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от двата договора; 3. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за замяна, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя; 4. забраната за извършване на авансово плащане по т. 3 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни; 5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора; 6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство. Подпис на потребителя:
    Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу 1. Информация за придобитите права 1.1. информация за начина на действие на схемата за замяна, за възможностите и начина на нейното извършване; 1.2. информация за стойността на разпределеното във времето право на ползване на собственост на потребителя в схемата за замяна и посочване на конкретни възможности за извършване на замяна; 1.3. информация за броя на наличните средства за подслон или места за настаняване, броя на участниците, включени в схемата за замяна, в т.ч. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да ползва избраното от него средство за подслон или място за настаняване, например през определени периоди от годината, евентуално за необходимостта от извършване на резервация дълго време преди ползването на средството за подслон или мястото за настаняване и за всяко ограничаване на избора, произтичащ от разпределеното във времето право на ползване на собственост, с което потребителят участва в схемата за замяна. 2. Информация за обектите на собственост 2.1. кратко и подходящо описание на обектите на собственост и тяхното местонахождение; 2.2. подходящо описание на средството за подслон или мястото за настаняване и на съоръженията, както и посочване къде потребителят може да получи допълнителна информация, когато договорът за замяна се отнася за средство за подслон или място за настаняване, което е различно от недвижим имот. 3. Информация за разходите 3.1. информация за задължението на търговеца да предостави подробна информация на потребителя преди организирането на замяната за всяка предложена възможност за замяна и за всички допълнителни разходи, свързани с нея, които се дължат от потребителя. 4. Информация за прекратяването на договора 4.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това; 4.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от пре...

    Закон за защита на потребителите. Допълнителни и заключителни разпоредби
    Начало /  /  /  / ...



  •  

     

    Чл. 197. За нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
       

    Чл. 198. За нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
     

    Чл. 199. За нарушение на чл. 13 и 14 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.
     

    Чл. 200. За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв.
     

    Чл. 201. За нарушение на разпоредбата на чл. 30 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
         

    Чл. 202. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
       

    Чл. 203. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)  

    Чл. 204. За нарушение на разпоредбата на чл. 46 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
     

    Чл. 205. За нарушение на разпоредбата на чл. 51 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 15 000 лв.
         

    Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Който не изпълни задълженията си за предоставяне на информация на потребител по чл. 52 или чл. 59, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.
         

    Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)  

    Чл. 208. Който в нарушение на чл. 62, ал. 1 доставя стоки или предоставя услуги на потребител срещу заплащане без изрично и предварително искане от страна на потребителя, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
     

    Чл. 209. За нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.  

    Чл. 210. За нарушение на чл. 67 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
         

    Чл. 210а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 10 000 лв.
     

    Чл. 210б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) За нарушение на чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 15 000 лв.
     

    Чл. 210в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
     

    Чл. 211. За нарушение на чл. 69, ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв.
     

    Чл. 212. Производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв.
     

    Чл. 213. За нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.  

    Чл. 214. За нарушение на чл. 76 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
     

    Чл. 215. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролен орган за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на стоките и услугите по чл. 75, ал. 3, чл. 84, 85, чл. 86, ал. 1, чл. 87, чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 1, 2 и 3, чл. 92, 93 и 100, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 3000 до 15 000 лв.
     

    Чл. 216. За нарушение на чл. 77 виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.  

    Чл. 217. (1) Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства контролен орган да изпълнява служебните си задължения по чл. 94, се наказва с глоба в размер 1000 лв. (2) При повторно нарушение на виновното лице се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лв.
     

    Чл. 218. За неизпълнение на задължението по чл. 79 и 80 виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 3000 до 10 000 лв.  

    Чл. 219. За нарушение на наредбата по чл. 99 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.  

    Чл. 220. За нарушение на разпоредбата на чл. 101, ал. 3 длъжностното лице се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако нарушението съставлява престъпление поНаказателния кодекс.
         

    Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 118 и 119 за предоставяне на гаранция на потребителски стоки в писмена форма и за изискванията към информацията, която заявлението за гаранция трябва да съдържа, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв.
       

    Чл. 222. За неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
         

    Чл. 222а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
       

    Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Който не изпълни задълженията си по чл. 156 - 158, 160,161б - 161д и 161и, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
       

    Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Който рекламира договор или група договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. (2) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лице, което излъчва или предоставя за излъчване за своя сметка реклама за сключване на договор, която не отговаря на изискванията на чл. 159 и 161.
       

    Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Който в нарушение на чл. 161ж пряко или косвено начисли разходи на потребител, който упражнява правото си на отказ от сключения договор, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв. (2) Който в нарушение на чл. 161з изисква или приема авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всякаква друга насрещна престация от потребител, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
       

    Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.11.2012 г.) (1) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 4 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. (2) Дистрибутор по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер 500 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв. (3) Доставчик на превозно средство или дистрибутор на превозно средство по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 6 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
       

    Чл. 226. (1) Който не изпълни разпореждане на съда за предприемане на мерки по чл. 187 за преустановяване на нарушения или който въпреки разпореждането на съда продължава да упражнява незаконна търговска практика или да предлага договори с неравноправни клаузи за потребителите, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Глобата или имуществената санкция се налага по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт.  

    Чл. 227. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
     

    Чл. 228. За нарушения на този закон, извън посочените в тази глава, виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв.
     

    Чл. 229. За нарушение на наредбите и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които не са предвидени санкции по тази глава, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 50 до 500 лв.
       

    Чл. 230. За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите почл. 215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
         

    Чл. 230а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
     

    Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер.  

    Чл. 232. (1) В случаите на санкционирано с влязло в сила наказателно постановление нарушение по този закон контролният орган предлага на органа, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, неговото отнемане. (2) Органът, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, се произнася по предложението с мотивирано решение, за резултатите от което уведомява незабавно контролния орган по ал. 1, а в случай че отнема издадения лиценз или разрешение, посочва и датата и основанието за отнемането му.
       

    Чл. 233. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината. (2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    ...

    Глава единадесета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    Начало /  /  /  / ...



Избрано от VipDir