• Велинград е един от най красивите балнеоложки и планински български курорти от национално и международно значение. Във Велинград почиват и се лекуват над 300 000 български и чуждестранни туристи годишно.

    ...

    Велинград
    Начало /  /  / ...



  • Задължения на работодателя, задължения на работника, задължения на служителя, задължения  по кодекса на труда (КТ). 

    Глава шеста.
    ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

    Раздел I.
    Основни задължения при предоставянето на работната сила (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)


         

    Съдържание на трудовото правоотношение

    Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
         

    Задължение за добросъвестно изпълнение

    Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.
         

    Задължения при изпълнение на възложената работа

    Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: 1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време; 2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество; 3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа; 4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; 5. да спазва техническите и технологическите правила; 6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; 7. да изпълнява законните нареждания на работодателя; 8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; 9. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието; 10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения; 11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя; 12. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1; 13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.
         

    Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа

    Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд; 4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването; 5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. (3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за: 1. продължителността на работата; 2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението; 3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени; 4. условията за завръщане в страната. (5) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В случаите, когато работник или служител е изпратен на работа зад граница от предприятие, което осигурява временна работа, то е длъжно преди заминаването писмено да го информира за: 1. продължителността на работата; 2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението; 3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени; 4. условията за завръщане в страната.
         

    Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение

    Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
       

    Задължение на работодателя за издаване на документи

    Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. (2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател. (3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
         

    Задължение на работодателя да осигури работника или служителя

    Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.

    Раздел II.
    Общи правила за информиране и консултиране (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)


         

    Задължение на работодателя за информиране и консултиране (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

    Чл. 130. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях. (2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7, ал. 2 или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране. (3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите. (4) Работниците и служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения. (5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а могат да договарят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.
         

    Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение

    Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за: 1. причините за предвижданите уволнения; 2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; 3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; 4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени; 5. периода, през който ще се извършат уволненията; 6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията. (3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта. (4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения. (5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство. (6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения. (7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.
       

    Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя

    Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят прехвърлител и работодателят приобретател, а в случаите на чл. 123а, ал. 1 - старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за: 1. предвижданата промяна и датата на извършването й; 2. причините за промяната; 3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите; 4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 3. (2) Работодателят прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната. (3) Работодателят приобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост. (4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки. (5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители. (6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство. (7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.
         

    Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието

    Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) В случаите по чл. 7аработодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно: 1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието; 2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта; 3. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) броя на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, или за намеренията си да ползва такива работници и служители; 4. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) възможните съществени промени в организацията на труда, в т.ч. при въвеждане на надомна работа и работа от разстояние. (2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 - 4. (3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разгласяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност. (4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица. (5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя. (6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
         

    Срокове за информиране и консултиране

    Чл. 130г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение: 1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна; 2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация; 3. сроковете и предмета на консултации; 4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации. (2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1: 1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети; 2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им; 3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени; 4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията. (3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б. (4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
       

    Права при действието на трудовото правоотношение

    (Раздел ІІ "Основни права и задължения на предприятието" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Задължение за създаване на нормални условия на труд 

    Чл. 132. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Задължение за организиране на трудовия процес

    Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Задължение за развитие на демокрацията в трудовите отношения 

    Чл. 134. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Осъществяване на правата и задълженията на предприятието 

    Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)   ...

    Кодекс на труда. Глава vi. Основни задължения на работодателя и работника, служителя
    Начало /  /  /  / ...



  • Част първа.
    ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    Цел на закона

    Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).


    Обект на облагане

    Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:

    1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;

    2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

    3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;

    4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;

    5. вносът на стоки.


    Данъчно задължени лица

    Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

    (2) (Изразът "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" е обявен за противоконституционен с Решение № 7 от 2007 г. на КС - ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

    (3) Не е независима икономическа дейност:

    1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;

    2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

    (4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

    (5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:

    1. следните дейности или доставки:

    а) (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) електронни съобщителни услуги;

    б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

    в) превоз на стоки;

    г) пристанищни и летищни услуги;

    д) превоз на пътници;

    е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;

    ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

    з) организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

    и) складова дейност;

    к) дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

    л) туристически услуги;

    м) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив;

    н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер.

    2. Доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги.


    Данъчно незадължено юридическо лице

    Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 - 5 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.


    Стока

    Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.

    (2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.


    Доставка на стока

    Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

    (2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:

    1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;

    2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;

    3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

    4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.

    (3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:

    1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    3. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.

    (4) Алинея 3 не се прилага при:

    1. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;

    2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.


    Вътреобщностна доставка на стоки

    Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

    (3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

    (5) Не е вътреобщностна доставка:

    1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;

    2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

    3. доставката на стоки по чл. 18;

    4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

    5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    6. доставките от регистрирано по този закон лице - посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;

    7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;

    8. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

    9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;

    10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, ако са налице едновременно следните условия:

    а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;

    б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

    (6) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 5, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка.


    Услуга

    Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.


    Доставка на услуга

    Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

    (2) За доставка на услуга се смята и:

    1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

    2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

    3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;

    4. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

    (3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

    1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

    2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.

    (4) Алинея 3 не се прилага при:

    1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;

    2. безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години;

    3. безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

    4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.


    Липса на доставка на стоки или услуги

    Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:

    1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;

    2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;

    3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.

    (2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

    (3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.

    (4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.


    Доставчик и получател

    Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.

    (2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.


    Облагаема доставка

    Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

    (2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.


    Вътреобщностно придобиване

    Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

    (2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.

    (4) Не е вътреобщностно придобиване:

    1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;

    2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;

    3. придобиването на стоки по чл. 18;

    4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;

    5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) придобиването на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, придобиването на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице - придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;

    7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;

    8. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

    9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;

    10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, ако са налице едновременно следните условия:

    а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;

    б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато условията по ал. 4, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 3 се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.


    Дистанционна продажба на стоки

    Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

    1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

    2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

    3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

    4. стоките:

    а) не са нови превозни средства, или

    б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

    в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

    (2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.


    Тристранна операция

    Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

    1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

    2. стоките се транспортират директно от А до В;

    3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

    4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.


    Внос на стоки

    Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.

    (2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.

    (4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

    (5) Независимо от ал. 1 - 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.



    ...

    Глава i. Част i. Общи разпоредби, обект на облагане, данъчно задължени лица
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  •  

    Раздел I.
    Административни органи за защита на потребителите


         

    Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.
     

    Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.
         

    Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: 1. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на защитата на потребителите; 2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на потребителите в случаите, предвидени в закон; 3. дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на потребителите; 4. ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите; 5. координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към защитата на потребителите; 6. осъществява сътрудничество с административни органи за защита на потребителите на други държави и представлява Република България в международните организации за защита на потребителите; 7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвя списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. (2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Списъкът по ал. 1, т. 7 се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предоставя на Европейската комисия списъка на квалифицираните организации в Република България, както и техния предмет на дейност и правноорганизационна форма.
         

    Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма с регионални звена на територията на страната. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист. (3) Комисията за защита на потребителите: 1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност; 2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) осъществява контрол върху нелоялните търговски практики; 3. предявява искове за колективна защита на потребителите; 4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите; 5. осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на този закон. (4) Председателят на Комисията за защита на потребителите: 1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват; 2. ръководи заседанията на комисията; 3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) организира и ръководи дейността на комисията; 4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения; 5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване; 6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи. (5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия: 1. да са български граждани; 2. да имат висше образование със степен "магистър"; 3. да имат най-малко 5 години трудов стаж; 4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да не заемат длъжност или да не извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията; 5. (нова - ДВ, бр. 56 от 2012 г.) да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. (6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му. (7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно: 1. по тяхно писмено искане; 2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер; 4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца; 5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат. (10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
     

    Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което: 1. осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел III и глава пета, раздели II и III; 2. консултира потребителите относно правата им по този закон; 3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки; 4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.

    Раздел II.
    Сдружения на потребителите


       

    Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите. (2) Не могат да заемат ръководни длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите: 1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите; 2. производители, вносители, търговци и доставчици; 3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация; 4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
     

    Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които: 1. действат изключително в интерес на потребителите; 2. не са свързани с определена политическа партия; 3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици; 4. са регистрирани в Министерството на правосъдието като сдружения с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност. (2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.
         

    Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да: 1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях; 2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения; 4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги; 5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци; 6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон; 7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците. (2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.
       

    Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия: 1. има за цел защита на правата на потребителите; 2. регистрирано е като сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. извършва ефективна обществена дейност за защита на интересите на потребителите, което се преценява в зависимост от: а) заведени искове за защита на колективните интереси на потребителите; б) проведени информационни кампании; в) издавани списания и специализирани издания или публикации на потребителска тематика; г) оказване на съдействие за решаване на потребителски спорове; д) участие на представители на сдружението в заседания на консултативни органи, имащи отношение към защитата на потребителите; 4. има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната. (2) Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 по тяхно искане от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
     

    Чл. 170а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление, към което прилагат следните документи: 1. съдебно решение за първоначална регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията; 3. удостоверение от Централния регистър при Министерството на правосъдието за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност; 4. актуален устав; 5. годишен отчет за извършената дейност през последната една година; 6. списък на приемните за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областните градове на страната с посочени адреси, работно време, телефони за контакт и имена на лицето, отговарящо за приемната; 7. опис на предоставените от съответната приемна съвети на потребителите през последната една година; 8. декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал 2. (2) Документите по ал. 1, т. 1 - 4 и 8 се подават в оригинал или заверено копие. Документите по ал. 1, т. 5 - 7 се подписват от лицата, които представляват организацията. (3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок. (4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.
       

    Чл. 170б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Сдружението на потребителите се признава за представително със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок един месец от постъпване на документите по чл. 170ав Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В случаите по чл. 170а, ал. 3срокът спира да тече. (3) Със заповедта по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години. (4) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.
     

    Чл. 170в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката, енергетиката и туризма за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.
       

    Чл. 170г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока почл. 170б, ал. 3 представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни. Към заявлението се прилагат документите по чл. 170а, ал. 1. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б.
     

    Чл. 170д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност. (3) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато: 1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1; 2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в; 3. се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или декларацията по чл. 170а, ал. 1, т. 8 е с невярно съдържание.
       

    Чл. 171. (1) Представителните сдружения на потребителите участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Представителните сдружения на потребителите правят мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за определяне представители на потребителските организации, които да участват в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
         

    Чл. 172. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Средствата по ал. 1 се разпределят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по негова преценка съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност. (3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.

    Раздел III.
    Национален съвет за защита на потребителите


       

    Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове. (3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката, енергетиката и туризма, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, отговарящ за политиката за защита на потребителите. (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите. (5) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
       

    Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
       

    Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите: 1. консултира министъра на икономиката, енергетиката и туризма за провеждане на ефективна потребителска политика; 2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика; 3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) прави предложения чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите; 4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите; 5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите; 6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците; 7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите. (2) По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.
     

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката, енергетиката и туризма най-малко веднъж на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му. Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква и от половината от членовете му.
     

    Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.   ...

    Глава осма. ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
    Начало /  /  /  / ...



  • КТ, колективен трудов договор- договаряне, особености, преговаряне, предоговаряне, отраслово равнище, браншово равнище, отрасли, браншове, представителни организации, колективни трудови договори

    Кодекс на труда

    Глава четвърта.
    КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР


         

    Предмет

    на колективен трудов договор по КТ

    Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.
         

    Равнища на колективно преговаряне (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. (2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.
       

    Кодекс на труда

    Колективен трудов договор в предприятия

    Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация. (2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект. (3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.
         

    Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

    Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Класификацията на икономическите дейности. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.
       

    Колективни трудови договори по общини

    Чл. 51в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите. (2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите.
         

    Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация (Загл. изм. - ДВ, 25 от 2001 г.)

    Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни: 1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор; 2. да предоставят на представителите на работниците и служителите: а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност; б) (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност. (2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди. (3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1 в едномесечен срок, а по т. 2 на ал. 1 - в 15-дневен срок от поканата. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си.
         

    Сключване и вписване

    Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. (2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика. (4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа. (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран.
         

    Влизане в сила и времетраене

    Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.
         

    Продължаване действието на колективния трудов договор

    Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по чл. 123 и 123а завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя.
         

    Изменение

    Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. (2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54.
         

    Действие по отношение на лицата

    Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
         

    Задължение за информация

    Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.
         

    Искове при неизпълнение

    Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
         

    Иск за обявяване на недействителност

    Чл. 60. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.

    ...

    Кодекс на труда. Глава iv. Колективен трудов договор.
    Начало /  /  /  / ...



  • Най-съществената характеристика на ламинирания паркет, която е от значение за крайния потребител, е класът на износоустойчивост. Отбелязва се с W /от W 21 до W 33/ и определя за помещения с какво предназначение е подходящо да се ползва конкретния модел ламиниран паркет.

    Класовете

    •  от 21 до 23 са за жилищни помещения /домашно ползване/, а
    • класовете от 31 до 33 - за обществени помещения /по-натоварено ползване/.

    Предлагат се и серии модели с WG - релефно покритие, имитиращо натурален дървесен вид, които са подходящи както за домашна, така и за обществена употреба.

     

    ...

    Класове износоустойчивост на ламинати
    Начало /  /  / ...



  • Условия за извършване на надомна работа, временна работа, работа от разстояние съгласно Кодекса на труда на Р България

    Раздел VIII.
    "а" Допълнителни условия за извършване на надомна работа (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.)


     

    Надомна работа

    Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. (2) Работниците и служителите по ал. 1 се смятат за работници и служители, които извършват надомна работа. (3) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който извършва надомна работа. (4) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информацията по ал. 3.
     

    Трудов договор за надомна работа

    Чл. 107в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Трудовият договор за надомна работа се сключва при условията и по реда на раздел І "Трудов договор" от тази глава. (2) С трудовия договор по ал. 1 се определят и: 1. местонахождението на работното място; 2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане; 3. редът за възлагане и отчитане на работата; 4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция; 5. консумативните разходи за работното място и заплащането им; 6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа.
     

    Задължения на работодателя за осигуряване на условия за надомна работа

    Чл. 107г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа: 1. условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. заплащане и равно третиране, каквито е осигурил на работниците и служителите, които работят в предприятието; 3. здравословни и безопасни условия на труд; 4. квалификация, преквалификация и обучение; 5. социално и здравно осигуряване при условия и по ред, определени в закон; 6. възможност за синдикално сдружаване, участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието, информиране и консултиране и присъединяване към колективен трудов договор в предприятието; 7. социално-битово и културно обслужване.
     

    Задължения при изпълнение на надомната работа

    Чл. 107д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) При изпълнение на надомната работа, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: 1. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; 2. да осигурява достъп на работодателя и контролните органи до помещението, където е работното място, за проверка; 3. да не извършва дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното, съгласно Закона за управление на етажната собственост, когато работното място е в жилищна сграда или е в близост до такава.
     

    Работно време и почивки

    Чл. 107е. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Работниците или служителите, които извършват надомна работа, сами определят началото, края и разпределението на работното време в рамките на законоустановената му продължителност. (2) Работниците и служителите, които извършват надомна работа, сами определят периодите на почивка в работния ден, междудневната и седмичната почивка. (3) За работниците и служителите, изпълняващи надомна работа, не може да се установява ненормиран работен ден и полагане на извънреден труд. (4) Работникът или служителят писмено уведомява работодателя за обстоятелствата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от сключването на трудовия договор.
     

    Прилагане на други разпоредби за надомната работа

    Чл. 107ж. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.

    Раздел VIII.
    "б" Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.)


     

    Същност и условия за работа от разстояние

    Чл. 107з. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. (2) Работата от разстояние има доброволен характер. (3) Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. (4) Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. (5) Работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. (6) С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят: 1. смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане; 2. възможности и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. (7) Конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й се определят в индивидуалния трудов договор. (8) С индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя могат да се приемат правила, чрез които да се определят: 1. редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние; 2. съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.
     

    Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място

    Чл. 107и. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място. (2) Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор. (3) Работодателят осигурява за своя сметка: 1. необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; 2. програмно (софтуер) осигуряване; 3. техническа профилактика и поддържане; 4. устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; 5. защита на данните; 6. информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние; 7. система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство; 8. други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор. (4) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни и/или системи за комуникация е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорени ред и начин. (5) В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това. (6) В индивидуалния и/или колективен трудов договор се уговарят условия за предотвратяване на злоупотреба от страна на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки. Извън пряката си работа работникът или служителят може да ги използва в рамките на разумното и добрите нрави. (7) Работодателят осигурява предварително писмена информация на работника или служителя за отговорността и санкциите при неспазване на установените правила и изисквания, в т.ч. за защита на служебните данни, която е неразделна част от индивидуалния му трудов договор.
     

    Организация на работата от разстояние и здравословни и безопасни условия на труд 

    Чл. 107к. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (2) Работодателят е длъжен да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работни места за извършване на работа от разстояние, които отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в нормативните актове по прилагането му. (3) Работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи. (4) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за спазване на политиката на предприятието за организация на работата и за безопасност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. (5) Контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд се осъществява, както следва: 1. работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право сами да поискат посещение на работното им място със заявление до съответната дирекция "Инспекция по труда"; 2. работодателят и/или негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и контролните органи на инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. (6) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време и/или на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.
     

    Работно време. Почивки и отпуски. Отчитане на работното време

    Чл. 107л. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние: 1. се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с този кодекс, колективния трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието; 2. се определя при спазване на установената с този кодекс междудневна и седмична почивка; 3. съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (2) С индивидуалния трудов договор може изрично да се изключи възможността за полагане на: 1. извънреден труд; 2. нощен труд; 3. труд по време на национални празници. (3) При условията на ал. 1 и 2 работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка. (4) Стандартите за натовареност и извършване работата на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, са еднакви с тези на работниците или служителите, които работят в помещенията на работодателя. (5) Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните. (6) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние: 1. сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор; 2. ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.
     

    Трудово възнаграждение 

    Чл. 107м. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата на предприятието. (2) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има право на всички допълнителни трудови възнаграждения, установени в действащото законодателство, във вътрешните правила за работната заплата, в индивидуалния и/или в колективния трудов договор. (3) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват на общо основание социалната програма на предприятието.
     

    Колективни права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние. Интеграция с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя

    Чл. 107н. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има равни трудови и синдикални права с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя. (2) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, могат да формират самостоятелна група, която да избира отделен представител по информиране и консултиране по чл. 7а, ако общият им брой надхвърля 20 работници. (3) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право да участват в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват. (4) Работодателят осигурява възможности за: 1. предотвратяване изолацията на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, от останалите работници и служители, които работят в помещения на работодателя, като: а) създава условия за периодично провеждане на работни или социални срещи в помещения/офиси на работодателя; б) може да създава фирмено виртуално пространство - чат, форум или друг способ, чрез който работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя, и работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, да могат свободно да общуват; 2. достъп до фирмена и професионална информация на предприятието, свързана с изпълнение на работата от разстояние; 3. участие на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват. (5) Условията, при които се осигуряват възможностите по ал. 1 - 4, се уговарят в индивидуалния и/или в колективния трудов договор или се уреждат с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
     

    Квалификация, преквалификация, обучение

    Чл. 107о. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат същия достъп до обучение и възможности за развитие на кариерата, каквито имат работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя, и са обект на същата политика на оценка. (2) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право на подходящо обучение, съобразено с предоставеното им техническо оборудване и с характеристиките на тази форма на организация на работа. (3) При необходимост ръководителят на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, и други длъжностни лица имат право на обучение за тази форма на работа и нейното ръководство.
     

    Прилагане на други разпоредби за извършване на работа от разстояние

    Чл. 107п. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.

    Раздел VIII.
    "в" Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.)


     

    Трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа

    Чл. 107р. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) В трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. (2) Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. (3) Не може да се сключва трудов договор по ал. 1 за изпращане за изпълнение на работа: 1. при условията на първа и втора категория труд; 2. в предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната; 3. в предприятия, в които се провежда стачка. (4) Трудовият договор по ал. 1 се сключва при условията и по реда на раздел І от тази глава, както следва: 1. до завършване на определена работа; 2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. (5) В трудовия договор по ал. 1 не могат да се уговарят клаузи, които забраняват или водят до невъзможност за възникване на трудово правоотношение между предприятието ползвател и работника или служителя по време или след изтичане на времето, за което той е изпратен за изпълнение на работата в предприятие ползвател. (6) Предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изисква от работника или служителя заплащане на такса за съдействие за започване на работа в предприятието ползвател, както и при сключване на трудов договор или при възникване на трудово правоотношение с предприятие ползвател преди, след или по време на работата, за която е бил изпратен. (7) Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.
     

    Задължения на предприятието, което осигурява временна работа 

    Чл. 107с. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на чл. 62, ал. 3. (2) Изпращането по чл. 107р, ал. 1 се извършва с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В акта се посочват датата на явяване в предприятието ползвател, точен адрес на предприятието ползвател, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател и длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят, както и видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието ползвател. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му. (3) Работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние или се намира в друго населено място, за което е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на акта по ал. 2. В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. (4) Предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изпраща работника или служителя в предприятие ползвател, в което се провежда стачка, независимо от сключените договори по чл. 107р и 107у. (5) Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно: 1. да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя; 2. да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение; 3. по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения; 4. да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване; 5. по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането; 6. при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. (6) Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да уведоми писмено предприятието ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от един работен ден преди започването на работата.
     

    Задължения на предприятието ползвател

    Чл. 107т. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) При изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно: 1. да определи работното място, където ще се изпълнява работата; 2. да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването; 3. да инструктира работника или служителя за безопасното и здравословното изпълнение на работата; 4. да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис; 5. да определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис; 6. по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с изпълнението на работата, в 14-дневен срок от искането; 7. да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за условията, при които на същата или на сходна работа или длъжност работят останалите работници и служители, както и при промяна на тези условия; 8. да предоставя на работника или служителя информация съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове по прилагането му; 9. да застрахова работника или служителя за своя сметка при условията и по реда на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; 10. да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация за свободните работни места и длъжности, за да улесни достъпа на работника или служителя до постоянна работа; 11. да предприема мерки за улесняване достъпа на работника или служителя до обучение с цел да се улеснят възможностите за израстване в кариерата и професионалната му мобилност; 12. да провежда първоначално и продължаващо обучение на работника или служителя в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател. (2) При изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да му осигурява основни условия на труд и заетост и равно третиране, каквито е осигурило на останалите работници и служители, които работят при него и изпълняват същата или сходна работа или длъжност, включително здравословни и безопасни условия на труд. (3) Предприятието ползвател няма право да променя длъжността и характера на работата, за изпълнението на която е изпратен работникът или служителят. (4) При дисциплинарно нарушение на изпратения работник или служител предприятието ползвател информира незабавно предприятието, което осигурява временна работа, и описва нарушението, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. (5) Предприятието ползвател може да отправи мотивирано предложение до предприятието, което осигурява временна работа, за налагане на дисциплинарно наказание на изпратения работник или служител, както и да бъде изпратен друг работник или служител на негово място.
     

    Отношения между предприятията

    Чл. 107у. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор. (2) В договора по ал. 1 се определят: 1. наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители; 2. продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители; 3. задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа; 4. редът за ползване на отпуските; 5. задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател; 6. редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието ползвател, ако има такъв; 7. редът и сроковете, в които предприятието ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд от работника или служителя; 8. видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа; 9. отговорността при неизпълнение; 10. други условия, свързани с изпълнението на временната работа. (3) За задълженията към работника или служителя, възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател отговарят солидарно. (4) Прилагането на ал. 1 - 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигурява сключеният от него трудов договор с предприятието, което осигурява временна работа. (5) Предприятие ползвател, което е извършило масово уволнение, може да сключи договор по ал. 1 не по-рано от 6 месеца след извършването му.
     

    Задължения на работника или служителя

    Чл. 107ф. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието, което осигурява временна работа, задълженията, които произтичат от трудовия договор по чл. 107р, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател. (2) Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието ползвател всички задължения, които произтичат от изпълнението на възложената работа.
     

    Права на работника или служителя

    Чл. 107х. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: 1. трудово възнаграждение; 2. отпуски, предвидени в този кодекс; 3. синдикално сдружаване; 4. участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието; 5. информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата; 6. присъединяване към колективен трудов договор; 7. уреждане на колективните трудови спорове; 8. социално-битово и културно обслужване; 9. безопасни и здравословни условия на труд; 10. първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател; 11. обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване; 12. други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа. (2) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници или служители, работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят при него.
     

    Начало на изпълнението и прекратяване на работата

    Чл. 107ц. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Изпълнението на задълженията на работника или служителя към предприятието ползвател започва с постъпването му на работа при него. (2) Изпълнението на задълженията на работника или служителя в предприятието ползвател се прекратява: 1. със завършването на определената работа; 2. със завръщането на замествания на работа; 3. при прекратяване на трудовия договор между работника или служителя и предприятието, което осигурява временна работа, по реда на този кодекс; 4. при прекратяване регистрацията на предприятието, което осигурява временна работа.
     

    Прилагане на други разпоредби за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа

    Чл. 107ч. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) За неуредените в този разделвъпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс. ...

    Раздел viii. Надомна работа
    Начало /  /  /  /  / ...



  • До изтичането на уговорения срок за изпитване, страната, в чиято полза е договорен срока на изпитване, може да прекрати договора без да дължи предизвестие на другата страна.

    В случай че срока на изпитване е уговорен в полза на работника / служителя, същия следва да извести работодателя си за намерението си да прекрати договора, за да може работодателя да оформи прекратяването документално. Известяването става посредством Уведомление за прекратяване на договор в изпитателен срок.

    Без значение коя страна инициира прекратяването на трудовия договор, работодателя трябва да издаде заповед за прекратяване на ТД в изпитателен срок.

    Заповедта, както и уведомлението, ако има такова, се съхраняват в личното досие на лицето.

     

    Прекратяване на Трудов Договор поради неявяване на възстановен работник

    Според чл. 325 т 2 от КТ„Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: т. 2:когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1” 

    Ако възстановения, от съда, работник / служител не се яви в двуседмичния срок от издаването на уведомлението от съответния съд, работодателя издава заповед за прекратяване на договора на основание чл. 325 т. 2 от КТ.

    Заповедта и всички документи удостоверяващи законното прекратяване на договора се съхраняват в личното досие на лицето.

    ...

    Прекратяване на Трудов Договор в изпитателен срок
    Начало /  /  /  /  / ...



  •  

    Тази история, която ще прочетете само и единствено благодарение на Търговския закон на България, който е в сила в страната през 6-та година от членството й в ЕС.

    Вие сте търговец и продавате консумативи. Аз също съм търговец и използвам тези консумативи в производството си. През 2006г. аз купувам от Вас консумативи. Искам фактура и Вие ми издавате такава. Аз плащам цената на консумативите по фактурата. Това може да се случи еднократно, може и да се случи многократно през 2006-7-8г., може и след това.

    През 2009г. аз искам от съда да ме обяви в несъстоятелност/свръзадлъжнялост, защото не мога да платя 8,8 млн. лв. на търговеца Х. Аз посочвам за начална дата на несъстоятелността си 14.07.2006г. Съдът взема решение, с което ме обявява в несъстоятелност на 23.04.2009г. с начална дата на несъстоятелността, посочената от мен дата 14.07.2006г. и ми назначава синдик.

    През ноември 2012г. Вие в качеството си на мой доставчик получавате писмо от моя синдик, че тъй като аз съм в несъстоятелност от 14.07.2006г. всички мои сделки, считано от тази дата са нищожни и Вие трябва в 7-дневен срок да върнете получените от мен пари за доставени консумативи. Предполага се, че аз трябва да Ви върна доставените консумативи, но тъй като оттогава са минали 6г. аз очевидно не съм в състояние да направя това, от Вас се очаква да платите, след което имате право да се наредите сред моите кредитори и да чакате разпределението на масата на несъстоятелността.

    Да повторим: продавате стока, издавате фактура, плащате ДДС и данък печалба и след 6г. се оказва, че сделките Ви са нищожни и трябва да върнете получените срещу стоки пари, които могат многократно да превишават месечния или дори годишния Ви оборот, като се има пред вид финансовата криза. А платените данъци за нищожните сделки? Дали ще ги получите обратно от дъжавата? Има ли процедура за това?

    Споделяте историята си. Всички Ви гледат снизходително – нещо не си разбрал, това е невъзможно. Само юристите клатят глави и казват, че това е напълно законно. Какво ще направите?

    а/ щастлив сте защото отдавна дружеството Ви е закрито. „Кой може да се справя в тази криза, разбира се само мошениците, а Вие не сте такъв, нищо, че оставихте толкова неплатени задължения, и към държавата и към доставчици, за работниците изобщо не се тревожите, те и без това са мързеливци.”

    б/нехаете, защото нямате пари

    в/връщате парите, за да си спестите бъдещи разноски по съдебни дела и присъдени лихви и да минимизирате разходите, заедно с това:

    • не можете да плащате заплати и осигуровки

    • не можете да платите на своите доставчици

    • изпадате в несъстоятелност и Вашите доставчици получават същите писма

    • бързате да разпродадете имуществото си и да закриете фирмата си, за да не могат да Ви вземат нищо, но това също струва скъпо

    • псувате държавата

    • емигрирате наистина или в душата си

    • задавате си въпроса: „Виновен ли съм?”. Отговорът не може да бъде друг: „Не, разбира се.”

    • Следващите въпроси са: „КАКВО МОЖЕХ ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТЯ ТОВА? КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА НЕ МИ СЕ СЛУЧИ ПАК?”

    „Да не издавам фактури, а само касови бележки. Дали е законно... Няма голямо значение, защото тогава клиентите ми няма да могат да ползват ДДС и няма да пазаруват от мен.” Мозъчната атака продължава и „ДА! СИВАТА ИКОНОМИКА!”

    г/ не плащате и се надявате, че някой ще вкара здрав разум и логика в тази каша. Пишете на Браншовата си камара, на Стопаската камара, на Парламента, на медиите.

    д/ докато чакате чететедокументите, публикувани в Агенцията по вписванията и някои неща Ви правят впечатление. Например:

    През 2005г. аз съм сключила договор с кипърската фирма У, (която впослествие прехвърля вземането си с цесия на панамската Х) за проучване на 3 европейски пазара на обща стойност 8,8 млн. лв. Падежите на плащанията по този договор са през 2006г. През 2006 и 2007г. приходите от дейността ми са по около 3 млн. лв., но задължението към фирма У от 8.8 млн. лв. някак е пропуснато в баланса ми. То се появява в баланса за 2008г. в колоната за предходна (2007) година.

    Нали помните, че именно задължението ми към Х е моят мотив да искам да бъда обявена в несъстоятелност. Помните и че съдът ме обявява в несъстоятелност заради невъзможността ми да платя 8,8 млн. лв. на Х, но, внимание! - не допуска Х сред кредиторите, защото се съмнява в достоверността на документите, на които се основава вземането му.

    Какво се оказва: аз имам задължение по договора с Х, но Х няма вземане от мен по същия този договор.

    На основание на това Вие, който сте ми продал стоки преди 6 години, платил сте ДДС и данък печалба трябва в 7-дневен срок да върнете получените законно и справедливо в замяна пари.

     

     

     

    ...

    Несъстоятелност, свръхзадлъжнялост
    Начало /  /  /  /  / ...


     транспорт с полуремаркета, произведени 2017 година повече » за транспорт с полуремаркета www.olympia-chemicals-transport.com  


  • Потребителски спорове, жалжи и сигнали по закона за защита на потребителите. 

    Раздел I.
    Потребителски жалби и сигнали


         

    Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушаване на правата, предоставени им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават жалби, сигнали и предложения до контролните органи, изпълняващи функции за защита на потребителите. Преписи от жалбите, сигналите и предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите или предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма или по електронна поща и съдържат: 1. наименование на органа, до който се подава жалбата, сигналът или предложението; 2. имената, пощенски или електронен адрес на жалбоподателя; 3. срещу кого се подава жалбата, сигналът или предложението, като се посочи наименованието на фирмата или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление; 4. оплакванията и исканията на жалбоподателя; 5. подпис на лицето, което подава жалбата, сигнала или предложението, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата, сигналът или предложението са подадени чрез пълномощник, се прилага пълномощно; 6. доказателства, с които жалбоподателят разполага (копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си). (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Ако жалбата, сигналът или предложението не отговаря на изискванията на ал. 2, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й, докато нередовностите не бъдат отстранени. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния орган.
         

    Чл. 179. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавните органи са длъжни да регистрират подадените до тях жалби, сигнали и предложения на потребителите и да образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се образува. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Органът, до който е подадена жалба, сигнал или предложение, е длъжен да насочи потребителя и да му разясни неговите права и задължения. (3) На лицата, чиито искания са незаконосъобразни или неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват съображенията за това.
         

    Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи - в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Решението по жалбата, сигнала или предложението се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му. (3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил. (4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато в жалба, сигнал или предложение е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това.
         

    Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства.

    Раздел II.
    Помирителни комисии


         

    Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма създава помирителни комисии, които съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги и неравноправните клаузи в договори, с търговските практики и договорите, сключвани с потребители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя със заповед седалището и района на действие на помирителните комисии и одобрява списък на членовете им, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на председателя на Комисията за защита на потребителите определя със заповед медиатори, които са служители на комисията и съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Съдействието по ал. 1 и 3 се осъществява по искане на потребителя, в което той посочва от кого и къде да се проведе производството. При избор на медиатор за провеждане на производството потребителят посочва населено място измежду населените места, в които Комисията за защита на потребителите има изградени териториални подразделения, а при избор на помирителна комисия - тя се определя по местоживеене на потребителя според района й на действие. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Производството пред медиатор или помирителна комисия не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда.
       

    Чл. 183. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Помирителната комисия включва по един представител на Комисията за защита на потребителите, определен от председателя й, представител на сдружение на търговците и представител на сдружение на потребителите. Последните двама представители трябва да притежават подходяща квалификация и се определят от одобрения списък по чл. 182, ал. 2 по предложение на съответните сдружения съобразно предмета на искането. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Ако помирителна комисия не може да се създаде поради липса на представител на сдружение на търговците или сдружение на потребителите, министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя със заповед помирителната комисия, която ще съдейства за разрешаването на споровете в района, в който не може да се създаде помирителна комисия.
       

    Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Медиаторът и помирителната комисия съдействат за доброволното уреждане на споровете чрез сключване на споразумение между страните по спора. (2) Ако страна по спора не изпълнява задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора - предмет на споразумението.
       

    Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава правилник за работата на помирителните комисии.

    Раздел III.
    Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите


         

    Чл. 186. (1) (В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7, могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс. (2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на: 1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава четвърта, раздел I "Договор, сключен извън търговския обект", раздел II "Договор за продажба от разстояние" и раздел IV "Нелоялни търговски практики", глава пета, раздел II "Гаранция на потребителската стока" и раздел ІІІ "Рекламации", глава шеста"Неравноправни клаузи в потребителски договори" и глава седма "Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна"; 2. глава четвърта, раздел II "Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена" от Закона за туризма; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава четвърта "Търговски съобщения"от Закона за радиото и телевизията; 4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава единадесета "Реклама на лекарствените продукти"от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Закона за електронната търговия; 6. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г.) Закона за потребителския кредит; 7. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние; 8. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Закона за дейностите по предоставяне на услуги; 9. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г., предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) други закони, имащи отношение към защитата на потребителите или 10. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви: а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 85/577/EИО на Съвета относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект; в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133 /66 от 22 май 2008 г.); г) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност; д) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки; е) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) ж) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори; з) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33/10 от 3 февруари 2009 г.); и) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние; к) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции; л) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия); м) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО; н) (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета; о) (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г.) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар. (3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите.
     

    Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Иск по чл. 186, ал. 1 може да предяви и квалифицирана организация на държава - членка на Европейския съюз, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България. (2) Квалифицирана организация може да предяви иск по ал. 1, при условие че: 1. нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази квалифицирана организация; 2. организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в "Официален вестник" на Европейския съюз. (3) Съдът преценява дали предметът на дейност на квалифицираната организация, включена в списъка по ал. 2, т. 2, й позволява да предяви иска за защита на колективните интереси на потребителите.
       

    Чл. 186б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
       

    Чл. 187. Когато приеме, че определена търговска практика или действие съставлява нарушение по чл. 186, съдът може да: 1. задължи производителя, вносителя, търговеца и доставчика да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението; 2. разпореди на производителя, вносителя, търговеца и доставчика да преустанови незаконната търговска практика или да отстрани от договора неравноправната клауза в определен срок; 3. постанови други подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по искане на лицата по чл. 186, ал. 1.
         

    Чл. 188. (1) Сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите. (2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (4) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от едно сдружение на потребителите, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане. (5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
       

    Чл. 189. (1) Когато са причинени вреди на двама или повече потребители, сдруженията на потребителите могат да предявят от тяхно име иск пред съда за обезщетение на претърпените от потребителите вреди, при условие че: 1. потребителите могат да бъдат установени; 2. потребителите са претърпели индивидуални вреди, причинени от един и същ производител, вносител, търговец или доставчик, и вредите имат един и същ произход; 3. сдружението на потребителите е било упълномощено с изрично писмено пълномощно за процесуално представителство поне от двама потребители да заведе иск за обезщетение от името на тези потребители и да ги представлява в процеса. (2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (4) Условията по ал. 1 трябва да са налице и за предявяването на граждански иск в наказателен процес по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
         

    Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г.) Исковете по този раздел се предявяват по мястото на извършване на нарушението или по постоянния адрес или седалището на ответника.
       

    Чл. 190а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)   ...

    Глава девета. ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
    Начало /  /  /  /  / ...



Избрано от VipDir