• Информация за Тошиба - официален уеб сайт, адреси, телефони, драйвери, сервиз.

    Toshiba е японска компания, основана през 1938 година.

    Официален сайт: http://toshiba.bg/

    Поддръжка, драйвери, ръководства за Toshiba тук

    ...

    toshiba | Тошиба
    Начало /  /  / ...



  • Важно! Важна информация за събития, услуги, случки.

    ...

    Важно
    Начало...



  • Фериботи в Турция- цени, разписания, информация на турски фериботи. Турция - ферибот. В Турция с ферибот. Ферибот през Турция. На ферибот.

     

    ...

    Фериботи
    Начало...



  • Албена- информация и мнения за хотели в Албена. Настаняване в Албена. 

    Най-добрите хотели в Албена: 

    ...

    Албена
    Начало /  /  /  / ...



    • име: PRN.bg
    • печатници, информация и цени за печат, подготовка на файлове за печат.
    • web: www.prn.bg
     ...

    ПРН.Бг
    Начало /  /  / ...



  • Полезна информация, статии, връзки, обяви за SEO оптимизация или как да осигурите предни позиции в Google за Вашият сайт

    ...

    Полезна информация интернет маркетинг, seo или Вашите предни позиции в google
    Начало / ...



  • Любопитна информация и важни телефони в Италия. 

    ...

    Италия
    Начало...



  • Глава четвърта.

    РАЗПОЛАГАЕМОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА

    Чл. 40. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.

    (2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:

    1. националните индикативни цели;

    2. изпълнението на дейности и мерки, предвидени в националните планове за действие по енергийна ефективност;

    3. постигнатите годишни енергийни спестявания;

    4. състоянието на енергийната ефективност - на национално ниво и по сектори;

    5. плановете и програмите за енергийна ефективност по чл. 11, ал. 1;

    6. отчета за изпълнението на плановете по чл. 12, ал. 1 и предвидените по чл. 11, ал. 3 средства за изпълнението им;

    7. плановете и програмите по чл. 36, ал. 2, т. 1;

    8. отчетите по чл. 36, ал. 5;

    9. добрите практики в областта на енергийната ефективност;

    10. лицата, вписани в регистрите по чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4.

    (3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за:

    1. изпълнението на индивидуалните индикативни цели;

    2. реализираните продажби на енергия към крайните потребители през предходната календарна година;

    3. количествата произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през предходната календарна година и използваната за това енергия;

    4. реализираните дейности и мерки за енергийна ефективност;

    5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 19;

    6. промишлените системи, подлежащи на задължително обследване по чл. 33, ал. 2;

    7. котли и климатични инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1;

    8. изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели, финансирани от Фонд "Енергийна ефективност";

    9. други дейности, свързани с изпълнението на закона.

    Чл. 41. (1) Информацията по чл. 40, ал. 2 и 3 се предоставя от:

    1. търговците с енергия;

    2. собствениците на сгради и промишлени системи;

    3. собствениците на котли и климатични инсталации съответно по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1;

    4. изпълнителния директор на Фонд "Енергийна ефективност";

    5. други лица, които предоставят енергийни услуги.

    (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на агенцията не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

    Чл. 42. Съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 40, ал. 2 и 3 се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.

    ...

    Глава iv. Разполагаемост и достъпност на информацията
    Начало /  /  /  / ...



  • Раздел I.

    Общо задължение за предоставяне на информация


         

    Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва: 1. всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане; 2. цена, количество, начин на плащане и други договорни условия; 3. (отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) 4. опасностите, свързани с обичайната употреба, ползване или поддръжка на стоката или услугата; 5. условията за употреба на стоката или услугата; влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или ползване; 6. условия и срок на гаранцията; 7. срок на годност.
         

    Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI. (2) Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема. (3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
       

    Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага: 1. употребявани стоки; 2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите; 3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите; 4. стоки с намалени цени.
       

    Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 - 6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.
       

    Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация: 1. фирмата и адреса на управление на търговеца; 2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта; 3. работното време на търговския обект. (2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време. (3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.  

    Раздел II.
    Етикетиране на стоките


       

    Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. (2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. (3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. (4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите. (5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.
       

    Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава - върху самата стока. (2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос - за предоставянето на тази информация отговаря вносителят. (3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.
       

    Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.
       

    Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за: 1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики; 2. стоките, имитиращи храни.

    Раздел III.
    Указания за употреба на стоките


       

    Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя. (2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката. (3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.
       

    Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.

    Раздел IV.
    Обозначаване на цените на стоките и услугите


         

    Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. (2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.
       

    Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
     

    Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.  

    Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.
         

    Чл. 19. (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в левове. (2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. (3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват: 1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и 2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца. (5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.
       

    Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. (2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на: 1. стоки, които се влагат при извършването на услуга; 2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион; 3. антики и произведения на изкуството. (3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.
     

    Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.  

    Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. (2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката. (3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.  

    Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
     

    Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. (2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране. (3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.
     

    Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата. (2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.
       

    Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално. (2) Офертата трябва да включва: 1. името и адреса на търговеца; 2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени; 3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил; 4. срока на действие на офертата. (3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.
     

    Чл. 27. (1) Продажната цена на услугата се посочва в левове. (2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя. (3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.  

    Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.
       

    Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.
       

    Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.
       

    Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.   ...

    Глава втора. ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
    Начало /  /  /  / ...



  • (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)


       

    Чл. 68б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.
       

    Чл. 68в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забраняват се нелоялните търговски практики.
         

    Чл. 68г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. (2) Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на някои особено уязвими категории потребители поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена. (3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално. (4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.
         

    Чл. 68д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. (2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: 1. съществуването или естеството на стоката или услугата; 2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата; 3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа; 4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката; 6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия; 7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен. (3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва: 1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент; 2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.
         

    Чл. 68е. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. (2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. (3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства. (4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за: 1. основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга; 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица и, ако е необходимо, адреса, името, съответно фирмата или единния идентификационен код на търговеца, за чиято сметка действа; 3. цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя; 4. условията на плащане, доставка, изпълнение и разглеждане на жалби, когато те се различават от изискването за добросъвестност и професионална компетентност; 5. стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право. (5) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
       

    Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики: 1. да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика, когато това не е вярно; 2. да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това; 3. да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно; 4. да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът; 5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена; 6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът: а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата; б) откаже да приеме поръчки за тези стоки или услуги или да ги достави на потребителя в разумен срок; в) представи на потребителя образец на стоката, предложена за продажба, който е дефектен; 7. да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея; 8. поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език в държавата - членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя, преди потребителят да се задължи да сключи договор; 9. да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно; 10. да се представят правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги; 11. използване на редакционен материал в медиите или използване на образи или звуци, които могат да бъдат установени ясно от потребителя, без да е посочено изрично, че това е в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга; 12. изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична безопасност или тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата; 13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно; 14. създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума чрез привличането на други потребители в системата; 15. да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява на друго място, когато това не е вярно; 16. да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при лотарии и други хазартни игри; 17. изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти; 18. съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи стоката или услугата при по-неблагоприятни условия от нормалните; 19. да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност; 20. да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя "безплатно", "безвъзмездно", "без разходи" или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи, необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката или разходите за нейната доставка; 21. прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно; 22. изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца като потребител; 23. създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно обслужване на стоката в друга държава - членка на Европейския съюз, различна от тази, в която се продава стоката.
       

    Чл. 68з. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
       

    Чл. 68и. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид: 1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост; 2. използването на заплаха или обида - чрез думи или действия; 3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата; 4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец; 5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.
       

    Чл. 68к. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики: 1. оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи договор; 2. извършването на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки изричното искане на потребителя търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, с изключение на случаите, необходими за изпълнението от страна на търговеца на договорно задължение; 3. отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се нарушават разпоредбите на чл. 49 от този закон, на Закона за защита на личните данни и начл. 6 от Закона за електронната търговия; 4. да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да търси правата си по договора; 5. при реклама - пряко насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата; 6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2; 7. изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха; 8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато: а) не съществува такава награда или облага, или б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.
       

    Чл. 68л. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. (2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна. (3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама. (4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител. ...

    Раздел iv. Нелоялни търговски практики
    Начало /  /  /  / ...



Избрано от VipDir