• Природоматематическа гимназия

    ...

    iiiПМГ Академик Методий Попов
    Начало /  /  /  /  / ...



  • С хуманитарно-естетически профил
    гр. Бургас, площад Кирил и Методий
    Канцелария: 056846 034

    ...

    СОУ с хуманитарно-естетически профил Св.Св.Кирил и Методий
    Начало /  /  /  /  / ...



  • телефони на Математическа Гимназия Академик Методий Попов гр.Варна
    Тел./Факс:  (359 52) 620290  ;(359 52) 620291 ;(359 52) 620289  

    адрес на Математическа Гимназия Академик Методий Попов гр.Варна
    Варна 9000, бул. Владислав 80
     

    ...

    адрес и телефони на iiiПМГ Академик Методий Попов
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Телефони на Билла - България. Телефони на Билла в София, Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Монтана, Габрово, Добрич, Димитровград, Казанлък, Кърджали, Ловеч, Нова Загора, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Пещера, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Сандански, Свиленград, Свищов, Севлиево, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Харманли, Шумен, Ямбол

    БИЛЛА Пазарджик - 301

    ул. Любен Боянов № 1

    тел. : + 359 34 / 40 54 10

    факс: + 359 34 / 40 54 12

    управител: Милена Стефанова

    Работно време:
    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 -20 ч.


    БИЛЛА Пловдив - 302
    бул. 6-ти Септември № 221
    тел.: + 359 32 / 65 81 20
    факс: + 359 32 / 65 81 23
    управител: Лидия Итова
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 22 ч.
    Неделя: 9 -21 ч.


    БИЛЛА Пловдив - 303
    бул. Македония № 2
    тел.: + 359 32 / 65 70 10
    факс: + 359 32 / 65 70 12
    управител: Таня Гъркова
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Пловдив - 308
    бул. "Пещерско шосе" № 38
    тел.: + 359 32 / 20 23 10
    факс: + 359 32 / 20 23 12
    Управител: Димитър Григоров

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 -22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Пловдив- 315
    ул. "Димитър Талев" 132 А
    тел.: + 359 32 / 27 70 20
    факс: + 359 32 / 27 70 22
    Управител: Стойно Гошев

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 -22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Пловдив- 318
    бул. "Цариградско шосе" 78
    тел.: + 359 32 / 27 80 80
    факс: + 359 32 / 27 80 82
    Управител: Георги Касев

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 -22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Пловдив - 318
    ул. "Райко Даскалов" No 8
    тел.: + 359 32 / 20 20 30
    факс: + 359 32 / 20 20 32
    Управител: Христо Томбов

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 -22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Сливен - 401
    ул. Братя Миладинови № 25
    тел.: + 359 44 / 61 07 10
    факс: + 359 44 / 61 07 12
    управител: Георги Марков

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Сливен 2 - 410
    бул. Стефан Стамболов № 2
    тел.: + 359 44/ 617 810
    факс: + 359 44/ 617 811
    управител: Ставри Ставрев

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Стара Загора - 403
    ул. Капитан Петко Войвода № 20
    тел.: + 359 42 / 61 33 20
    факс: + 359 42 / 61 33 23
    управител: Иван Иванов
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 -20 ч.


    БИЛЛА Стара Загора 2- 414
    ул. Поп Минчо Кънчев №52
    тел.: + 359 42/ 69 30 60
    факс: + 359 42 / 69 30 61
    управител: Христинка Георгиева

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Стара Загора 4 - 416
    ул. "Княз Александър Батенберг" № 28
    тел.: + 359 42/ 29 84 10
    факс: + 359 42 / 29 84 12
    управител: Пенка Атанасова

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Стара Загора 3 - 419
    ул. „Княз Борис „ №93
    тел.: + 359 42/ 69 78 20
    факс: + 359 42 / 69 78 22
    Управител: Станимир Колов

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Стара Загора 4 - 411
    бул. Цар Симеон Велики № 218
    тел.: + 359 42/ 28 03 10
    факс: + 359 42 / 39 03 13
    Управител: Станимир Колов

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Бургас - 501
    ул. Гочо Иванов № 30
    тел.: + 359 56 / 85 88 60
    факс: + 359 56 / 85 88 60
    управител: Виктор Иванов
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 22 ч.
    Неделя: 9 -21 ч.


    БИЛЛА Бургас - 504
    ж.к. Славейков № 111
    тел.: + 359 56 / 87 98 10
    факс: + 359 56 / 87 98 12
    управител: Диан Василев
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Бургас 3 - 514
    ж.к. Меден Рудник, зона А 171
    тел.: + 359 56 / 56 33 20
    факс: + 359 56 / 56 33 22
    управител: Виктор Иванов

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Бургас 4 - 519
    ж.к. Изгерв, блок 178-180
    тел.: + 359 56 / 56 33 60
    факс: + 359 56 / 56 33 63
    управител: Димка Япаджиева

    РАБОТНО ВРЕМЕ:

    Понеделник - Събота: 8 - 22 ч.
    Неделя: 9 - 21 ч.


    БИЛЛА Шумен - 601
    ул. Симеон Велики № 34
    тел.: + 359 54 / 85 06 60
    факс: + 359 54 / 85 06 62
    управител: Виолина Славова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Габрово - 701
    ул. Орловска № 119
    тел.: + 359 66 / 81 60 10
    факс: + 359 66 / 81 60 14
    управител: Цветелин Илиев
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Габрово 2 - 714
    ул. Могильов № 47
    тел.: + 359 66 / 84 04 50
    факс: + 359 66 / 84 04 52
    управител: Борислава Бочева

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч
    Неделя: 09-20 ч.


    БИЛЛА Плевен - 702
    ул. Асен Халачев № 2
    тел.: + 359 64 / 88 55 10
    факс: + 359 64 / 88 55 13
    управител: Цветелин Петров

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Плевен - 703
    бул. Европа № 6В
    тел.: + 359 64 / 88 24 10
    факс: + 359 64 / 88 24 13
    управител: Мариан Бояджиев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Плевен 3 - 711
    ж.к. Сторгозия 84
    тел.: + 359 64 / 60 75 11
    факс: + 359 64 / 60 75 13
    управител: Цветелин Гарибов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч
    Неделя: 9 - 20 ч.


    БИЛЛА Враца - 801
    ул. Илия Кръстеняков№ 1
    тел.: + 359 92 / 66 89 60
    факс: + 359 92 / 66 89 63
    управител: Даниела Георгиева
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч
    Неделя: 9 -20 ч


    БИЛЛА Монтана - 803
    ул. Климент Охридски № 5
    тел.: + 359 96 / 39 33 10
    факс: + 359 96 / 39 33 12
    управител: Радослав Стоянов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    Билла Перник - 201
    ул. Св. Св. Кирил и Методий №29
    тел.: + 359 76 68 85 10
    факс: + 359 76 68 85 13
    Управител: Бойко Гогев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    Билла Перник 2 - 214
    ул. Юрий Гагарин 1
    тел.: + 359 76 68 64 10
    факс:+ 359 76 68 64 13
    Управител: Мария Михайлова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 - 20 ч.


    Билла Русе - 602
    бул. "Липник" № 113Б
    тел.: + 359 82 817 350
    факс: + 359 82 817 352
    управител: Христо Христов
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Русе 2 - 603
    ул. Неофит Бозвели № 18
    тел.: + 359 82 81 75 20
    факс: + 359 82 81 75 23
    управител: Красимира Пенева

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Русе 3 - 610
    ул.Даме Груев 3А
    тел.: + 359 82 25 25 30
    факс: + 359 82 25 25 33
    управител: Боян Драгнев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Русе 4 - 613
    площад "Свобода" 7
    тел.: + 359 82 81 54 70
    факс: + 359 82 81 54 73
    управител: Валентин Ангелов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Русе 5 - 607
    ул. Солун 12
    тел.: + 359 82 89 05 10
    факс: + 359 82 89 05 13
    управител: Корнелия Маринова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Ловеч - 704
    ул. "Д-р Съйко Съев" № 30
    тел.: + 359 68 68 97 10
    факс: + 359 68 68 97 12
    управител: Николай Господинов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Разград - 604
    ул. "Дунав" № 40
    тел.: + 359 84 616 060
    факс: + 359 84 616 062
    управител: Юлия Дюлгерова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21 ч.
    Неделя: 09 - 20 ч


    Билла Димитровград - 409
    ул. "Лайпциг" №2
    тел. + 391 65 160
    факс: + 391 65 162
    Управител: Бойка Валентинова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 21ч.
    Неделя: 09 - 20 ч.


    Билла Самоков - 207
    бул. "Искър" №2
    тел. + 722 688 70
    факс: + 722 688 72
    Управител: Пламен Драганов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08 - 22ч.
    Неделя: 09 - 21 ч.


    Билла Кърджали - 408
    бул. "България" № 115
    тел. + 361/ 2 10 10
    факс: + 361/ 2 10 12
    Управител: Кирил Добрев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20ч


    Билла Силистра - 606
    ул. "Тутракан" № 1
    тел.: + 86 / 81 56 60
    факс: + 86 / 81 56 62
    Управител: Боян Димов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20ч


    Билла Силистра-2 - 608
    ул. "Гено Чолаков" № 1
    тел.: + 86 / 87 13 60
    факс: + 86 / 87 13 62
    Управител: Надежда Димитрова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Ямбол - 404
    ул. "Арда" № 7
    тел.: + 359 46 684 060
    факс: + 359 46 684 062
    Управител: Мирослав Илиев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20ч


    Билла Велико Търново - 705
    ул. "Георги Измирлиев" № 13А
    тел.: +359 62/ 61 07 60
    факс: +359 62/ 61 07 62
    Управител: Живко Жейнов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20ч


    Билла Сандански - 205
    ул. "Малашевска" № 13
    тел.: +359 746/ 34 940
    факс: +359 746/ 34 942
    Управител: Юри Иванов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20ч


    Билла Казанлък - 407
    ул. "Бачо Киро" №6
    тел.: +359 431/ 670 40
    факс: +359 431 / 670 42
    Управител: Звезделина Кутрова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20ч


    Билла Свиленград - 412
    ул. "Димитър Благоев" №5
    тел.: +359 739/ 60210
    факс: +359 739 / 60212
    Управител: Димитър Бахаров

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Харманли - 413
    пл. "Възраждане" №21
    тел.: +359 373/ 80210
    факс: +359 373 / 80212
    Управител: Димитрина Георгиева

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Варна 1 - 506
    ул. "Цар Иван Старцимир" №2а
    тел.: +359 52 / 668 440
    факс: +359 52 / 668 442
    Управител: Славчо Ламбов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Варна 2 - 511
    бул. "Сливница" №201
    тел.: +359 52/ 728910
    факс: +359 52 /728912
    Управител: Виктор Иванов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Варна 3 - 508
    Kомплекс „орхид“,ул. „Ана Феликсова“ №12
    тел.: +359 52/ 55 39 40
    факс: +359 52 /55 39 43
    Управител: Живка Петрова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Варна 4 - 510
    ул. Димитър Икономов 36
    тел.: +359 52/ 38 65 10
    факс: +359 52 /38 65 12
    Управител: Живка Петрова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Варна Аспарухово - 515
    ул. "Кирил и Методий" 45
    тел.: +359 52 / 38 65 10
    факс: +359 52 / 38 65 12
    Управител: Боян Драгнев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Добрич - 605
    ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №41
    тел.: +359 58/ 653810
    факс: +359 58 / 653812
    Управител: Георги Алексиев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Севлиево - 709
    ул. "Стефан Пешев" №90 А
    тел.: +359 675/ 85 110
    факс: +359 675/ 85 112
    Управител: Мирослав Семов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Пещера - 309
    ул. "Г. Кьосеиванов" №40 Б
    тел.: +359 350/ 60 660
    факс: +359 350 / 60 662
    Управител: Димо Шопов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Смолян - 312
    бул. "България" 11
    тел.: +359 0301/ 27 010
    факс: +359 0301/ 27 011
    Управител: Елена Костова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Билла Нова Загора - 405
    ул. Ангел Кънчев 68
    тел.: +359 457/ 61 21 0
    факс: +359 457/ 61 21 3
    Управител: Иван Иванов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    БИЛЛА Асеновград - 317
    бул. Васил Левски № 16
    тел.: + 359 331 20 520
    факс: + 359 331 20 522
    Управител: Димитър Григоров

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 -20 ч.


    Билла Свищов - 706
    пл. Свобода 2
    тел.: +359 62 / 168 550
    факс: +359 62 / 168 552
    Управител: Свилен Симеонов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-21 ч
    Неделя: 09-20 ч


    Варна Образцов дом - 517
    пл. "Владислав Варненчик" №48
    тел.: +359 (0) 52 / 66 43 10
    факс: +359 (0) 52 / 66 43 12
    Управител: Бранимир Колев

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-22 ч
    Неделя: 09-21 ч


    БИЛЛА Благоевград - 218
    ул. Крали Марко 1
    тел.: + 359 73 828 420
    факс: + 359 73 828 422
    Управител: Сияна Иванова

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 8 - 21 ч.
    Неделя: 9 -20 ч.


    Варна Калена - 513
    ул. "Капитан Райчо" № 101
    тел.: +359 (0) 52 / 70 24 20
    факс: +359 (0) 52 / 70 24 22
    Управител: Славчо Ламбов

    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-22 ч
    Неделя: 09-21 ч


    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-22 ч
    Неделя: 09-21 ч


    Велико Търново 2 - 713
    пл. "Краков" № 1А
    тел.: +359 (0) 62 / 61 01 10
    факс: +359 (0) 62 / 61 01 12
    Управител: Живко Жейнов
    Работно време:

    Понеделник - Събота: 08-22 ч
    Неделя: 09-21 ч


    ...

    Телефони на Билла България
    Начало /  /  / ...



  • Три са най-разпространените начини за отпушване на канали.

    Един от най-лесните начини е да се пробвате да отпушите канала с пробутвало. Това е инструмент приличащ на боздуган и е много лесен за употреба. Ако мивката се е запушила е трябва да налеете вода в нея и след като наместите инструмента на отвора на канала, с енергични движения нагоре-надолу създавате налягане, което ще помогне водата да премине през причинителя на запушването. Ако канала е с преливник е добре да го запушите преди манипулацията, за да може да се получи желаният ефект. Този инструмент може да се използва за отпушване на вани, мивки, отточни тръби, както и за отпушване на тоалетни и други подобни канали.

    Вторият най-разпространен начин за отпушване на канал с малка дълбочина е с обикновена тел, която може да преправите за случая. Препоръчително е телта да е по-твърда, но същевременно и еластична, за да е възможно да проникне и в най-трудно достъпни места, като извивки и стеснения. В края, който ще влиза в запушеният канал се изкривява телта, така че да заприлича на кука. Като я вкарате в тръбата и стигнете до мястото, което е запушено ще можете да закачите това, която я е запушило и евентуално да го изтеглите. Този начин на отпушване е много ефикасен при запушен канал от мръсотия и косми, но на къси разстояния, за да може да се достигне проблемното място.

    Третият начин за отпушване на канали е с водна струя, която създава налягане и изтиква "тапата" от запушения канал. Нужно е да закрепите добре маркуч за чешма като след това го поставите на отвора на канала. При пускане водата си прави път през запушения канал и избутва препятствието си.

    Ако искате и можете да споделите собствен опит, можете да коментирате:

    ...

    Как се отпушва канал
    Начало /  /  / ...


     Телефони за отпушване на канали в София. Осигурена видеодиагностика на канали.  повече » за отпушване на канали София www.unal09.com  


  • Глава пета. ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНИ СПЕСТЯВАНИЯ

    Раздел I.

    Видове финансови механизми

    Чл. 43. За повишаване на енергийната ефективност могат да се прилагат следните финансови механизми:

    1. доброволни споразумения;

    2. договори с гарантиран резултат;

    3. финансиране от Фонд "Енергийна ефективност".

    Раздел II.

    Доброволни споразумения

    Чл. 44. Доброволните споразумения имат за цел да насърчат намаляване потреблението на енергия чрез:

    1. предоставяне на енергийни услуги и/или извършване на дейности и мерки за енергийна ефективност от търговците с енергия;

    2. обследване за енергийна ефективност и/или предприемане на съответните мерки от крайните потребители на енергия.

    Чл. 45. Доброволните споразумения могат да се сключват между изпълнителния директор на агенцията и:

    1. собствениците на сгради по чл. 19, ал. 1, с изключение на сградите - държавна и/или общинска собственост;

    2. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2;

    3. търговците с енергия.

    Чл. 46. (1) Доброволните споразумения по чл. 45 съдържат:

    1. конкретните задължения на лицата по чл. 45 за постигане на целите по чл. 44;

    2. конкретните задължения на агенцията;

    3. механизмите за наблюдение и контрол по изпълнението;

    4. методологията за оценка на постигнатите енергийни спестявания;

    5. процедурите за изменяне и/или допълване на предвидените мерки, когато целите не са постигнати или съществуват пречки за тяхното постигане;

    6. други клаузи.

    (2) Проектите на доброволни споразумения се публикуват по подходящ начин, осигуряващ обсъждането им от заинтересованите страни.

    Чл. 47. В доброволните споразумения по чл. 45 агенцията може да участва със:

    1. оказване на методическа помощ във връзка с възможностите за финансиране и изпълнение на обследване за енергийна ефективност и/или на предписаните от проведено обследване мерки;

    2. организиране на обучение на лицата по чл. 36, ал. 2, т. 4.

    Раздел III.

    Договори с гарантиран резултат

    Чл. 48. (1) Договорите с гарантиран резултат имат за цел изпълнението на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, водещи до енергийни спестявания при крайните потребители на енергия, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.

    (2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните потребители на енергия, а изпълнители - дружествата за предоставяне на енергийни услуги. Изпълнителите са физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат - ЕСКО услуги.

    (3) Изпълнителите по ал. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 23 и 34, когато изпълняват дейности по чл. 16, 17 и чл. 33, ал. 1.

    Чл. 49. (1) Услугите по договори с гарантиран резултат се изпълняват при гарантирана икономия на енергия за сградата или промишлената система, за която се реализира услугата.

    (2) Услугите по договори с гарантиран резултат се извършват въз основа на писмени договори, които съдържат:

    1. нормализираното енергопотребление;

    2. гарантираните икономии на енергия и реда за установяването им;

    3. начина на финансиране;

    4. начина на изплащане на възнаграждението;

    5. други клаузи.

    (3) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 осигуряват извършването на услугата изцяло или частично със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

    (4) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.

    (5) За сгради по чл. 19 - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, ЕСКО услугите включват всички дейности и мерки, гарантиращи сертифицирането на тези сгради.

    (6) За сгради - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради.

    (7) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 6 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите.

    Раздел IV.

    Удостоверения за енергийни спестявания

    Чл. 50. Удостоверенията за енергийни спестявания имат за цел да докажат приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

    Чл. 51. (1) Удостоверенията за постигнати енергийни спестявания по чл. 50 се издават от изпълнителния директор на агенцията на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

    (2) Удостоверенията, издадени на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2, се използват за потвърждаване изпълнението на поставените индивидуални индикативни цели за енергийни спестявания.

    Чл. 52. (1) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1.

    (2) Проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията.

    (3) Действията по ал. 1 и 2, както и формата, условията и редът за издаване на удостоверенията по чл. 50 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 2.

    Чл. 53. Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки се определят с отделен закон.

    Раздел V.

    Фонд "Енергийна ефективност"

    Чл. 54. (1) Фонд "Енергийна ефективност" финансира изпълнението на дейностите и мерките по повишаване на енергийната ефективност, с изключение на финансираните от държавния бюджет.

    (2) Фонд "Енергийна ефективност", наричан по-нататък "фонда", е юридическо лице със седалище София.

    Чл. 55. (1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност, съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия и в националните планове за действие, приети от Министерския съвет.

    (2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите и не е част от консолидирания държавен бюджет.

    Чл. 56. В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:

    1. прозрачност при управлението на средствата;

    2. равнопоставеност на всички кандидатстващи за финансиране от фонда;

    3. партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и с юридически лица с нестопанска цел, за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност.

    Чл. 57. (1) Приходите на фонда се набират от:

    1. дарения от международни финансови институции, международни фондове, български и чуждестранни физически или юридически лица;

    2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;

    3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;

    4. вноски от лицата по чл. 39, ал. 2;

    5. други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.

    (2) Първоначално набраните средства на фонда се съхраняват в търговска банка депозитар с лиценз за дейност на територията на страната, определена чрез конкурс.

    Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58 - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Средствата на фонда се разходват за:

    1. възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност в България;

    2. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти за енергийна ефективност;

    3. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от управителния съвет.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица - сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от Фонд "Енергийна ефективност".

    Чл. 59. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, състоящ се от 7 членове, както следва:

    1. представител на Министерството на икономиката и енергетиката, определен от министъра на икономиката и енергетиката;

    2. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;

    3. изпълнителния директор на агенцията;

    4. четирима представители на физически лица и/или на юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с необходимия професионален опит.

    (2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.

    (3) Председателят на управителния съвет се избира измежду членовете на управителния съвет за срок една година.

    (4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.

    (5) Представителите по ал. 1, т. 4 се избират от събранието на физическите лица и/или на юридическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридическите лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    (6) Събранието по ал. 5 се свиква на всеки две години и в него участва министърът на икономиката и енергетиката или оправомощено от него лице. Събранието приема правилата по чл. 60, ал. 2, т. 1.

    (7) В събранието по ал. 5 могат да участват и да предлагат за избор членове на управителния съвет сдружения на общини, търговски и стопански камари, асоциации на търговски банки, както и други заинтересовани лица.

    (8) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:

    1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

    2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;

    3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията, с изключение на лицата по ал. 1, т. 1 - 3.

    Чл. 60. (1) Управителният съвет управлява цялостната дейност на фонда.

    (2) Управителният съвет:

    1. изготвя и предлага за приемане от събранието по чл. 59, ал. 5 правила за организацията на работа и дейността на фонда;

    2. одобрява политиката за финансиране и гарантиране на фонда;

    3. приема стратегия за дейността на фонда;

    4. приема критериите за оценка и подбор на проекти по енергийна ефективност, кандидатстващи за финансиране от фонда;

    5. одобрява финансирането на проекти за енергийна ефективност;

    6. одобрява договорите, свързани с гаранционната дейност на фонда;

    7. приема годишния отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда;

    8. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда, изготвен от изпълнителния директор;

    9. избира и освобождава изпълнителния директор;

    10. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;

    11. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;

    12. приема и други мерки, преценени като необходими за постигане целите на фонда.

    Чл. 61. (1) Фондът се представлява от изпълнителен директор, избран от управителния съвет чрез конкурс.

    (2) Отношенията с изпълнителния директор се уреждат с договор.

    (3) Договорът с изпълнителния директор се сключва за срок 5 години.

    (4) Изпълнителният директор на фонда:

    1. представлява фонда;

    2. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;

    3. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;

    4. изготвя проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;

    5. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда, представя го за приемане от управителния съвет на фонда и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на отчитане;

    6. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;

    7. подготвя заседанията на управителния съвет;

    8. подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;

    9. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;

    10. назначава и освобождава персонала в съответствие с действащото законодателство;

    11. отговаря за опазване имуществото на фонда;

    12. извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.

    Чл. 62. (1) Договорът с изпълнителния директор се прекратява предсрочно:

    1. по взаимно съгласие;

    2. по негово искане с предизвестие не по-малко от три месеца;

    3. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;

    4. при системно неизпълнение на задълженията му;

    5. при увреждане интересите на фонда;

    6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

    7. при смърт.

    (2) Установяването на обстоятелствата по ал. 1 и прекратяването на мандата се извършват с решение на управителния съвет.

    Глава шеста.

    КОНТРОЛ ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

    Чл. 63. Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:

    1. крайните потребители на енергия в случаите, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или други нормативни актове е задължително;

    2. лицата по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1;

    3. лицата по чл. 10, ал. 1 при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;

    4. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 20, ал. 1.

    Чл. 64. В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:

    1. извършва проверки чрез оправомощени от него служители;

    2. извършва контролни обследвания по системен или случаен подбор на проверяваните сгради и/или промишлени системи чрез оправомощени от него служители;

    3. налага административните наказания, предвидени с този закон.

    Чл. 65. (1) Лицата по чл. 64, които извършват проверки и съставят актове за установяване на административни нарушения, се определят със заповед на изпълнителния директор.

    (2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта по ал. 1 и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.

    Чл. 66. (1) Лицата по чл. 64 имат право:

    1. на свободен достъп до обектите на проверка;

    2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на контрола;

    3. да провеждат контролни обследвания.

    (2) За сградите и промишлените системи - собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

    (3) Лицата по чл. 64 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

    Чл. 67. Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на лицата по чл. 64, като:

    1. предоставя място за извършване на проверката;

    2. определя свой представител за контакти и оказване съдействие на проверяващите служители;

    3. предоставя достъп до служебните помещения;

    4. предоставя всички документи, необходими за осъществяването на контрола.

    Чл. 68. (1) За резултатите от проверките лицата по чл. 64 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.

    (2) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.

    Чл. 69. (1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по чл. 64 могат да:

    1. дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;

    2. съставят актове за установяване на административни нарушения.

    (2) Предписанията на лицата по чл. 64, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

    (3) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват за тяхното изпълнение в определения им срок лицата по чл. 64.

    Чл. 70. Всички държавни органи, юридически и физически лица са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 64 при осъществяване на техните функции.

     

     

    ...

    Глава v. ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНИ СПЕСТЯВАНИЯ
    Начало /  /  /  / ...



  • ЗС, Финансови отчети, счетоводни стандарти в България
    Глава пета.
    ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
     

    Раздел I.
    Приложими счетоводни стандарти, съдържание на финансовите отчети и на годишните доклади за дейността (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията в Република България, с изключение на предприятията почл. 22б, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (2) Предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 задължително изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (3) Предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия

    сл.бел.
    Чл. 22 б Критерии за малки и средни предприятия са

    Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Годишните финансови отчети се изготвят и представят на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия от предприятията, които най-малко за една от двете предходни години не надвишават показателите на два от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 8 млн. лв.;

    2. нетни приходи от продажби за годината - 15 млн. лв.;

    3. средна численост на персонала за годината - 250 души.

    (2) Новообразуваните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия за годината на възникването им и за следващата година.

    (3) Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.

    (4) Предприятията по ал. 1 и 2 могат по избор да изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (5) Предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.

    (6) Стандартите по ал. 3 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".


     

    Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Консолидираните и междинните финансови отчети се изготвят и представят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието, което изготвя консолидирания или междинния финансов отчет.


     

    Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията съставят:

    1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период в хиляди левове;

    2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период в хиляди левове - в случаите по чл. 37;

    3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от една календарна година, когато се изискват от нормативен акт или по решение на органа на управление.

    (2) Финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на сметкоплана, счетоводните стандарти и методическите указания по чл. 5а.


     

    Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) Органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях.


     

    Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Информацията, представена във финансовия отчет, трябва да отговаря на следните изисквания:

    1. разбираемост - да е полезна за потребителите при вземането на икономически решения;

    2. уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения;

    3. надеждност - да не съдържа съществени грешки или пристрастност;

    4. сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.

    5. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 26. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставните части на консолидирания финансов отчет са: консолидиран счетоводен баланс, консолидиран отчет за приходите и разходите, консолидиран отчет за паричните потоци, консолидиран отчет за собствения капитал и приложение.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти.

    (4) (*) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да изготвят съкратен годишен финансов отчет. Формата, структурата и съдържанието му се определят с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (*) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да не изготвят отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Възприетите от предприятието форма, структура и съдържание на съставните части на финансовия отчет се запазват непроменени през различните отчетни периоди, с изключение на случаите, посочени в приложимите счетоводни стандарти. В случаите, когато е извършена промяна в приложението към финансовия отчет, задължително се оповестява и мотивира извършената промяна.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по чл. 5а, ал. 5 се определят от министъра на финансите.


     

    Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (2) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишните финансови отчети на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лв., могат да се състоят само от отчет за приходите и разходите.

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат и представят дейността си посредством воденето на специфични регистри - книги, чрез които се определя вярно и честно финансовият резултат за отчетния период.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

    1. преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;

    2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;

    3. вероятното бъдещо развитие на предприятието;

    4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;

    5. информацията, изисквана по реда на чл. 187д и 247 от Търговския закон;

    6. наличието на клонове на предприятието;

    7. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

    а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

    б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

    (2) Прегледът по ал. 1, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.

    (3) Предприятията, които изготвят и представят консолидирани финансови отчети, съставят и годишен консолидиран доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

    1. преглед, който представя вярно и честно развитието, резултатите от дейностите и състоянието на предприятията, включени при консолидирането като цяло (предприятията от групата), заедно с описание на основните рискове, пред които те са изправени;

    2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен консолидираният финансов отчет;

    3. вероятното бъдещо развитие на предприятията от групата като цяло;

    4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност на предприятията от групата като цяло;

    5. брой и номинална стойност на акциите или дяловете на предприятието майка, притежавани от него, от негово дъщерно предприятие или лице, което действа от свое име, но за сметка на тези предприятия;

    6. използваните от предприятията от групата финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

    а) целите и политиката на предприятията по управление на финансовия риск, включително политиката им на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

    б) експозицията на предприятията от групата по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

    (4) Прегледът по ал. 3, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейностите на предприятията от групата, както и тяхното състояние като цяло в съответствие с големината и сложността на извършваните от тях дейности. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятията. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в консолидирания финансов отчет.

    (5) Годишният доклад за дейността и годишният консолидиран доклад за дейността могат да се изготвят и представят като едно цяло. В този случай, когато е подходящо, трябва да се обърне внимание на въпросите, които са значими за предприятията от групата като цяло.

    (6) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия, в срокове, периодичност и по ред, определени от министъра на финансите.


    Раздел II.
    Съставители на финансови отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Финансовите отчети (междинни, годишни и консолидирани) се съставят от съставители на финансови отчети.

    (2) Съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на този закон.

    (3) Финансовият отчет на предприятие се подписва от:

    1. физическите лица, които управляват и представляват предприятието, и

    2. физическото лице, което:

    а) е съставило финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен пряко от физическо лице, или

    б) управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие.

    (4) Във финансовия отчет се посочват/поставят и:

    1. името и фамилията на лицата по ал. 3;

    2. печатът на предприятието;

    3. печатът на специализираното счетоводно предприятие.

    (5) В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие.

    (6) Лицата по ал. 3, т. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 35.


     

    Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставител на финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж, както следва:

    1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) с висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

    а) при магистърска степен - 2 г.;

    б) при бакалавърска степен - 3 г.;

    в) при степен "специалист" - 4 г.;

    2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) с друго висше икономическо образование и 5 г. стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

    3. със средно икономическо образование и 8 г. стаж като счетоводител.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставител на финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и пораздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на финансите може да определя и допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.


     

    Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.


    Раздел III.
    Изисквания за съставяне на консолидиран финансов отчет, изготвяне, независим финансов одит и публичност на финансовите отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията изготвят годишен финансов отчет до 31 март следващата година.

    (2) Предприятие (предприятие майка) съставя консолидиран финансов отчет, когато:

    1. контролира повече от половината от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;

    2. притежава правото да назначава или освобождава повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган на друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;

    3. притежава правото да управлява финансовата и оперативната политика на друго предприятие по силата на договорно взаимоотношение;

    4. е акционер или съдружник, притежаващ 20 на сто или повече от правата на глас в друго предприятие (контролирано предприятие) и единствено по силата на упражняване на тези права е назначило повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган в контролираното предприятие, действащ през отчетния период, по време на предходния отчетен период и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет; консолидиран финансов отчет по изречение първо не се съставя, когато друго предприятие има правата, посочени в т. 1 - 3, по отношение на контролираното предприятие.

    (3) При определяне правата на предприятието майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 правата на глас и правата на назначаване или освобождаване, притежавани от дъщерно предприятие на предприятието майка или от лице, действащо от свое име, но за сметка на предприятието майка или на дъщерно предприятие от групата, се прибавят към правата на предприятието майка.

    (4) При определяне правата на предприятието майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 не се вземат под внимание:

    1. гласовете по акции, държани за сметка на лице, което не е нито предприятието майка, нито негово дъщерно дружество;

    2. гласовете по акции, получени като обезпечение, когато предприятието, предоставило обезпечението, упражнява правата по тях.

    (5) Общият брой на правата на глас в контролираното предприятие, притежавани от всички акционери или съдружници за целите на ал. 2, т. 1 и 4, се намалява с правата на глас, които са свързани с акции или дялове, притежавани от това контролирано предприятие и/или от негово дъщерно предприятие, и/или от лице, действащо от свое име, но за сметка на тези предприятия.

    (6) Предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия подлежат на консолидиране, независимо къде се намират седалищата на дъщерните предприятия.

    (7) Консолидирани финансови отчети се изготвят само от търговски дружества, които са предприятия майки.

    (8) За бюджетните предприятия редът, начинът и сроковете за изготвяне и представяне на финансовите отчети се определят от министъра на финансите.


     

    Чл. 37а. (Предишен текст на чл. 37а - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, когато сумата от показателите на предприятията в групата, които подлежат на консолидиране, според годишните им финансови отчети, съставени към 31 декември на текущата година, не надвишават показателите на два от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 3 млн. лв.;

    2. нетни приходи от продажби за годината - 6 млн. лв.;

    3. средна численост на персонала за годината - 80 души.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато предприятие от групата е предприятие, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, което има само дъщерни предприятия, които са несъществени за целите на чл. 23, ал. 2, разглеждани едновременно индивидуално и като цяло.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дъщерно предприятие може да не се включва в консолидирания финансов отчет, когато то е несъществено за целите на чл. 23, ал. 2. Когато две или повече дъщерни предприятия отговарят на изискването на изречение първо, те се включват в консолидирания финансов отчет, ако като цяло не са несъществени за целите на чл. 23, ал. 2.


     

    Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, когато то е и дъщерно предприятие на местно предприятие майка или предприятие майка от друга държава - членка на Европейската общност, в един от следните случаи:

    1. местното предприятие майка или предприятието майка от друга държава членка притежава всички дялове или акции на местното (дъщерно) предприятие майка; при определяне на дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие майка не се вземат под внимание дяловете или акциите, които се притежават от членовете на управителния и/или надзорния орган по силата на закон или на учредителния договор или устав, или

    2. местното предприятие майка или предприятието майка от друга държава членка притежава 90 на сто или повече от дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие майка, като другите съдружници или акционери в него са дали писмено съгласие да не изготвя консолидиран финансов отчет.

    (2) Алинея 1 се прилага, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. местното (дъщерно) предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на местното предприятие майка или предприятие майка от друга държава членка;

    2. консолидираният финансов отчет и годишният консолидиран доклад за дейността се съставят от местното предприятие майка и подлежат на независим финансов одит при условията и по реда на чл. 38 или от предприятието майка от другата държава членка и подлежат на независим финансов одит съгласно законодателството на същата държава членка;

    3. консолидираният финансов отчет, годишният консолидиран доклад за дейността и одиторският доклад на местното предприятие майка се публикуват при условията и по реда начл. 40 или на предприятието майка от другата държава членка се публикуват на български език от местното предприятие майка при условията и по реда на чл. 40;

    4. в приложението на годишния финансов отчет на местното (дъщерно) предприятие майка е оповестено името и седалището на местното предприятие майка или предприятието майка от другата държава членка, което съставя консолидирания финансов отчет по т. 1, и че е освободено от задължението да съставя консолидиран финансов отчет и годишен консолидиран доклад за дейността.


     

    Чл. 37в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, от предприятие майка, когато то е дъщерно предприятие на местно предприятие майка или на предприятие майка от друга държава - членка на Европейската общност, и са налице едновременно следните условия:

    1. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2;

    2. съдружниците или акционерите на местното (дъщерно) предприятие майка, които притежават не по-малко от 10 на сто от дяловете или акциите, когато предприятието е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции или не по-малко от 20 на сто от дяловете, когато предприятието е събирателно или командитно дружество, не са поискали съставянето на консолидиран финансов отчет до 30 юни на съответния отчетен период.


     

    Чл. 37г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, когато предприятието майка е и дъщерно предприятие на предприятие майка от държава, която не е членка на Европейската общност (трета страна), и са изпълнени едновременно следните условия:

    1. местното предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на предприятие майка от трета страна;

    2. консолидираният финансов отчет и когато е подходящо, годишният консолидиран доклад за дейността са съставени в съответствие с този закон и приложимите счетоводни стандарти или по еквивалентен на тях подход;

    3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) консолидираният финансов отчет на предприятието майка от третата страна е одитиран от едно или повече лица с правоспособност да одитират финансови отчети, придобита съгласно националното законодателство на предприятието майка от третата страна;

    4. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 37в, т. 2 по отношение на предприятието майка от третата страна.


     

    Чл. 37д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 37а - 37г не се прилагат за предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4, които задължително изготвят и представят консолидирани финансови отчети, когато са налице условията на чл. 37, ал. 2.


     

    Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) На независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на:

    1. акционерни дружества и командитни дружества с акции;

    2. предприятия, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

    3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г.) кредитни институции, застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;

    4. предприятия, за които това изискване е установено със закон;

    5. всички предприятия, непосочени в т. 1 - 4, с изключение на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия.

    (2) На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, когато за текущата година превишават един от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.;

    2. размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2 млн. лв.;

    3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв.

    (3) Консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

    (4) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват и мнение относно съответствието между годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет за същия отчетен период и/или относно съответствието между годишния консолидиран доклад за дейността и консолидирания финансов отчет за същия отчетен период.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.08.2008 г.) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори на предприятието, поотделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.


     

    Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 40. (*) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:

    1. чрез заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър публикуват:

    а) едноличните търговци - в срок до 31 май на следващата година;

    б) дружествата с ограничена отговорност - в срок до 30 юни на следващата година;

    в) всички други търговци по смисъла на Търговския закон - в срок до 31 юли на следващата година;

    2. чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел публикуват юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - в срок до 30 юни на следващата година;

    3. чрез икономическо издание или чрез интернет публикуват останалите предприятия - в срок до 30 юни на следващата година.

    (2) По реда на ал. 1 предприятията по чл. 38 публикуват:

    1. финансовите си отчети - във вида, в който са заверени от регистриран одитор;

    2. годишните си доклади за дейността - във вида, на базата на който регистрираният одитор е изразил одиторското си мнение;

    3. одиторския доклад по отношение на отчетите и докладите по т. 1 и 2.

    (3) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

    (4) Годишният финансов отчет на предприятие, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата, заедно с годишните доклади за дейността към тях.

    (5) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в Интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен неплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

    (6) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

    (7) Извън случаите по ал. 1 и 2, когато предприятие публикува съкратен финансов отчет, задължително се оповестява, че отчетът е съкратен, като се посочва и мястото, където е публикуван финансовият отчет по реда на ал. 1. Когато финансовият отчет все още не е публикуван по реда на ал. 1, този факт също се оповестява. Когато е публикуван съкратен финансов отчет, одиторският доклад не може да придружава тази публикация, но задължително се оповестява изразеното одиторско мнение - неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно, или отказът от изразяване на одиторско мнение, както и включените в одиторския доклад въпроси, на които е обърнато внимание, без да е квалифицирано одиторското мнение.

    (8) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Алинеи 1 - 7 не се прилагат за бюджетните предприятия, едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит, както и когато в закон е предвидено друго.


     

    Чл. 41. Формата, съдържанието и периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговия изпълнителен орган.


     

     

     

     

    ...

    Глава v. Финансови отчети
    Начало /  /  /  /  / ...


     При изграждането на магистрали по европейски стандарти е задължително използването на шумозащитни бариери.  повече » за магистрали, шумозащитни бариери polycarbonatbg.com  


  • Глава втора.

    ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

    Раздел I.

    Органи за управление

    Чл. 3. (1) Държавата упражнява функциите си за повишаване на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет.

    (2) Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя националната индикативна цел за енергийни спестявания, етапите, средствата и мерките за нейното постигане. Националната стратегия се актуализира на всеки 5 години.

    (3) Министерският съвет определя държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги, която е съставна част от политиката по устойчиво развитие на страната.

    (4) При осъществяване на функциите си по ал. 3 Министерският съвет:

    1. внася за приемане от Народното събрание националната стратегия по ал. 2 по предложение на министъра на икономиката и енергетиката;

    2. приема национални планове за действие по енергийна ефективност;

    3. приема ежегодни отчети за изпълнението на плановете по т. 2;

    4. приема наредбите, предвидени в този закон;

    5. приема и други актове, свързани с повишаване на енергийната ефективност, по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.

    Чл. 4. (1) Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги се провежда от министъра на икономиката и енергетиката.

    (2) Министърът на икономиката и енергетиката:

    1. разработва и предлага на Министерския съвет националната стратегия по чл. 3, ал. 2;

    2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални планове за действие по енергийна ефективност;

    3. представя ежегодно за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националните планове по т. 2;

    4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на наредби в случаите, предвидени в този закон;

    5. разработва проекти на програми за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги и ги внася за приемане от Министерския съвет;

    6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своите компетенции по този закон;

    7. осъществява взаимодействие с другите държавни органи и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност;

    8. организира подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;

    9. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;

    10. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;

    11. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;

    12. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове.

    (3) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 2, т. 10 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

    Чл. 5. (1) Дейностите по провеждане на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност, наричана по-нататък "агенцията".

    (2) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на икономиката и енергетиката съгласувано с министър-председателя.

    (3) Изпълнителният директор:

    1. ръководи, управлява и представлява агенцията;

    2. осъществява контрол в предвидените от закона случаи;

    3. участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност;

    4. организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие по енергийна ефективност;

    5. предоставя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката отчет за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;

    6. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийни услуги чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност;

    7. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност;

    8. организира изготвянето на примерни договори за предоставяне на енергийни услуги, насочени към използване на различни финансови инструменти от купувачите на енергийни услуги, и изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;

    9. организира изготвянето на проекти и сключва доброволни споразумения;

    10. осъществява мониторинг на доброволните споразумения;

    11. взаимодейства с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с юридически лица с нестопанска цел по изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

    12. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност;

    13. организира създаването и поддържането на публичните регистри по чл. 23, ал. 4 и чл. 34, ал. 4;

    14. оказва съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;

    15. организира популяризиране на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

    16. съдейства за развитие на обучението по енергийна ефективност;

    17. организира създаването и поддържането на списък на сградите, промишлените системи, водогрейните котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност;

    18. изпълнява и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.

    Чл. 6. (1) Агенцията по енергийна ефективност е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката и енергетиката.

    (2) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.

    (3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

    (4) Агенцията по енергийна ефективност е администратор на приходите от:

    1. субсидии от републиканския бюджет;

    2. собствена дейност;

    3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на този закон;

    4. международни програми и споразумения;

    5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

    (5) Събраните суми от глоби и имуществени санкции по ал. 4, т. 3 се разпределят, както следва:

    1. петдесет на сто - в държавния бюджет;

    2. петдесет на сто - в бюджета на агенцията.

    (6) Финансовите средства по ал. 5, т. 2 се разходват, както следва:

    1. четиридесет на сто - за обезпечаване на контролната дейност на агенцията;

    2. двадесет на сто - за придобиване на дълготрайни материални активи от агенцията;

    3. десет на сто - за обучение и повишаване квалификацията на служителите на агенцията за осъществяване на контролната дейност;

    4. тридесет на сто - за допълнително материално стимулиране на работещите в агенцията за осъществяване на контролната дейност.

    (7) Условията и редът за разпределяне на средствата по ал. 6, т. 4 се определят с устройствения правилник на агенцията.

    Раздел II.

    Национална стратегия и планове за действие за енергийна ефективност

    Чл. 7. Националната стратегия за енергийна ефективност определя:

    1. приоритетите на държавната политика и дългосрочните цели за енергийни спестявания за постигане на конкурентоспособност на икономиката на страната;

    2. националните индикативни цели и средствата за тяхното достигане;

    3. насоките за достигане на националните индикативни цели, както и механизмите, стимулите и институционалните, финансовите и правните рамки за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективността при крайното потребление на енергия;

    4. насоките за създаване на условия за развитието и насърчаването на пазара на енергийни услуги и предоставянето на други мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия.

    Чл. 8. (1) Националните планове за действие за енергийна ефективност се разработват въз основа на националната стратегия по чл. 7 и съдържат:

    1. анализ и оценка на изпълнението на предходния национален план за действие;

    2. междинните индикативни и индивидуалните цели за енергийни спестявания;

    3. предвидените за изпълнение дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;

    4. задълженията на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление във връзка с изпълнението на предвидените мерки;

    5. задълженията на лицата по чл. 10, ал. 1 за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания;

    6. сроковете за изпълнение;

    7. източниците на финансиране;

    8. индикаторите за отчитане на постигнатите резултати, както и други необходими данни.

    (2) Изпълнителният директор на агенцията представя на министъра на икономиката и енергетиката отчета по чл. 5, ал. 3, т. 5 в срок до 30 април на годината, следваща годината на отчитане.

    (3) В срок до 31 май на съответната година министърът на икономиката и енергетиката внася отчета по ал. 2 за приемане от Министерския съвет.

    Раздел III.

    Национални индикативни цели за енергийни спестявания

    Чл. 9. (1) Националните индикативни цели за енергийни спестявания се определят като процент от крайното енергийно потребление на крайните потребители на енергия в съответствие с наредбата по ал. 2.

    (2) Методиките за определяне на националните индикативни цели, редът за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.

    Чл. 10. (1) Националните индикативни цели, определени в плановете за действие по чл. 8, се разпределят като индивидуални цели за енергийни спестявания между:

    1. търговците с енергия;

    2. собствениците на сгради по чл. 19;

    3. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2.

    (2) При изпълнението на поставените им цели лицата по ал. 1, т. 1 могат да осигуряват предлагането на енергийни услуги на своите клиенти на конкурентни цени или да правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност" или в други съществуващи или новосъздадени фондове за енергийна ефективност.

    (3) Търговците с енергия са длъжни да се въздържат от всякакви дейности, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийни услуги и на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при техните клиенти.

    (4) При изпълнението на поставените им цели лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни да изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки.

    Раздел IV.

    Планове и програми по енергийна ефективност на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление

    Чл. 11. (1) Политиката по енергийна ефективност се осъществява от органите на държавната власт и органите на местното самоуправление чрез изготвяне на планове за енергийна ефективност и програми за тяхното изпълнение за определен програмен период.

    (2) Плановете и програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с националната стратегия по чл. 7 и при отчитане специфичните особености на регионалните планове за развитие на съответните райони за планиране на територията на Република България и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.

    (3) Средствата за изпълнение на плановете по ал. 1 се предвиждат в бюджетите на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

    Чл. 12. (1) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на плановете.

    (2) Отчетите по ал. 1 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

    (3) Отчетите се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и са съставна част от отчета за изпълнението на съответния национален план за действие.

     

    ...

    Глава ii. Втора Глава ii. ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
    Начало /  /  /  / ...



  • гр. Перник, ул. “Св. Св. Кирил и Методий” 39

    Магазин Пени Маркет гр. Перник, ул. “Св. Св. Кирил и Методий” 39

    работно време:
    Понеделник - Събота 07:00 - 22:00
    Неделя 08:00 - 21:00

    ...

    Магазин Пени Маркет - Перник
    Начало /  /  /  / ...


     транспорт с полуремаркета, произведени 2017 година повече » за транспорт с полуремаркета www.olympia-chemicals-transport.com  


  •  

    Раздел I.
    Обща безопасност на стоките и услугите


         

    Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. (2) Производител по ал. 1 е: 1. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) всяко лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак; 2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.
       

    Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. (2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. (3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.
       

    Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. (2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз. (3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката. (4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.
       

    Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
       

    Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел. (2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.
     

    Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата. (2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга: 1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите; 2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.
       

    Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като: 1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара; 2. анализ на рекламации на потребителите. (2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като: 1. поддържане регистър на рекламации на потребителите; 2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките. (3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.
     

    Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел: 1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи; 2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.
       

    Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. (2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като: 1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките; 2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките; 3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете; 4. предприема други подходящи мерки.  

    Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.
       

    Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80. (2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
     

    Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи: 1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност; 2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги; 3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката; 4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.
     

    Чл. 81. (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили. (2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.
         

    Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са: 1. Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите; 2. контролните органи по Закона за храните - по отношение на безопасността на хранителните стоки; 3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) контролните органи по Закона за здравето - по отношение на безопасността на козметичните продукти; 4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите - по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването - във връзка с безопасността на храните и козметичните продукти. (3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80. (4) Контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като: 1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара; 2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които: а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия; б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждения за наличието на риск; в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск; г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или предоставянето на услугата; д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата; е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата; ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите. (5) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците.
       

    Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата съответният контролен орган по чл. 82 има право да: 1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара, като безопасна и използването или употребата й от потребителя; 2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност; 3. изисква от лицата цялата необходима информация; 4. събира доказателства.
     

    Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да: 1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа; предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите; 2. обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна; 3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба.
     

    Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.
         

    Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена забраната.
       

    Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.
         

    Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: 1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара; 2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа; 3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване. (2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.
     

    Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност. (2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок. (3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното. (4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.
     

    Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се допуска, когато всички други мерки, предприети от производителите, дистрибуторите и контролните органи, не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите. (2) Производителите и дистрибуторите изземват стоките от потребителите, когато предприетите от производителя други мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите. (3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, ал. 1, когато предприетите от производителите, дистрибуторите и доставчиците мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
     

    Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.
     

    Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник". (2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят. (3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите. (4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в "Държавен вестник". (5) В заповедта по ал. 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.
     

    Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като: 1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора; 2. обучение на персонала; 3. извършване на строителни работи; 4. почистване и други.
     

    Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
         

    Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи почл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
     

    Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите. (2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към: 1. производителя и лицето, предоставящо услуга; 2. дистрибутора и по-специално към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара; 3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.
     

    Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения. (2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.
     

    Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и на дейностите по надзора и контрола за безопасност и писмено да уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка. (2) Контролните органи изготвят процедури и методически указания за разглеждане на жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и дейностите по контрола за безопасност, които публикуват на страницата на съответното ведомство в Интернет и при поискване ги предоставят на потребителите.
       

    Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.
       

    Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуга. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
     

    Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: 1. идентификация на стоката или услугата; 2. описание на характера на риска; 3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността. (3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна. (4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите. (5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите. (6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.  

    Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.
     

    Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването й от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката. ...

    Глава пета. БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
    Начало /  /  /  / ...



Избрано от VipDir