• Предпочитаните хотели за почивка в България- Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг. Избраните хотели за почивка в Турция- Кушадасъ, Мармарис, Бодрум, Анталия.

    ...

    Предпочитаните хотели за почивка
    Начало / ...



  • Проектът „Сочи 2014”  е един от най-големите проекти за развитие в планински регион „Красная поляна” във връзка с провеждането на олимпиадата през 2014 година. Проектът включва спортен и туристически комплекс, както и олимпийско село, което трябва да бъде изградено до края на 2013 год. В рамките на проекта ще бъдат изградени жилищни сгради, къщи за почивка и отдих, спортни и туристически центрове, бутици, хотели /от 3 - 5 звезди/ и ресторанти, медицински център. Легловата база ще бъде с капацитет 1780 места на обща площ 580 хил  m2

    Общият размер на предвидената инвестиция е 850 милиона евро и ще бъде реализирана въз основа на правителствено решение под надзора на Международния олимпийски комитет.

    Цялата покривна площ от около 160.000 m2 ще бъде покрита с  ТОНДАХ продукти вкл. и допълнителните покривни елементи – керамични и некерамични аксесоари като капаци, фолиа, снегозадържащи системи и др.

    Основните покривни площи, намиращи се на надморска височина 540-960 м ще бъдат покрити с модела Tondach ВЕНЕРА в два цветови нюанса

    Форматът на продукта е 29 x 48,5 cm, моделът се отличава с елегантност , функционалност и ефективност, тъй като разходната норма на m2 е 11 бр. За по-малките и по-раздвижени покриви главният архитект избра модела БИБЕР . Този продукт  на ТОНДАХ позволява креативност при покриването  като напр. Покриване на покриви с куполи или кули. Двойното покриване осигурява допълните защита при екстремни климатични условия.

    „Продуктовата програма ТОНДАХ за олимпийския проект” е хармонично съчетание от функционалност, форми и цветове. Основното за успеха при спечелване на проекта бе  „екологично и трайно строителство” – така проектът бе сертифициран по международно признатия британски стандарт „BREEAM“ (Building Research Establishment Environmental Assessment Method).

     

    Стойността на поръчката за проекта Тондах по проектът Сочи 2014, възлиза на 2,5 мил. Евро като първите доставки са реализирани още през 2011 година”

    Руската фирма изпълнител, която координира строителните дейности по олимпийския проект се довери на висококачествените продукти ТОНДАХ, тъй като те гарантират дълготрайност на покривите във високопланинсия център.

    TONDACH Иноваций -  специално за проекта СОЧИ

    ТОНДАХ продуктът ВЕНЕРА в цветове RV3 и RV4 бе създаден на няколко етапа от ТОНДАХ Глайнщетен в съгласуване с руския екип архитекти, руската фирма изпълнител и специалисти по изграждане на покриви. Цветово предстявлява смесица от зелени, жълти и сиви тонове, изпича се по собствена технология – постигнатия цвят придава на покрива спокоен и хармоничен вид със средиземноморски

     Продуктите на Тондах можете да видите по време на ежегодното изложение СТРОЙКО 2000 пред НДК.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ...

    Проектът Сочи 2014
    Начало /  /  /  / ...



  • Продължителност на работното време и регламентирани почивки съгласно кодекса на труда. 

    Глава седма.
    РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

    Раздел I.
    Редовно работно време


         

    Нормална продължителност на работното време

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Удължаване на работното време

    Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
         

    Намалено работно време

    Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
         

    Непълно работно време

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
       

    Въвеждане на непълно работно време от работодателя

    Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. (3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят: 1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието; 2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност; 3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2; 4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
         

    Разпределение на работното време

    Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
         

    Ненормиран работен ден

    Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
         

    Нощен труд

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
       

    Особени правила при полагане на нощен труд

    Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. (2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. (3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287. (4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. (5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
         

    Работа на смени

    Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
         

    Отчитане на работното време

    Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Раздел II.
    Ползуване на платения годишен отпуск


    Начин на ползване

    Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

    Ред за ползване

    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.
    (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
    (3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
    (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
    (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
    (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
    (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
    1. по време на престой повече от 5 работни дни;
    2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
    3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
    (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
    (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

    Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

    Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

    Прекъсване на ползуването

    Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

    Отлагане на ползването

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
    (3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
    (4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Погасяване на правото на ползване

    Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
    (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Заплащане

    Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

    Забрана за парично компенсиране

    Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
    ...

    Кодекс на труда. Глава vii. Работно време и почивки
    Начало /  /  /  / ...


     Съвременните методи за медико-козметично почистване на лицето внедрени в козметико-дерматологичен център Пандерма, София  повече » за почистване на лицето panderma.net  


  • Планински курорти в България,  планински курорти в Италия, Австрия и Швейцария. Апартаменти и хотели за почивка на планина през лято и зима. Ски курорти в България на планина, ски курорти в Австрия на планина, ски курорти в Италия на планина, ски курорти в Швейцария на планина. Страхотни предложения за почивки на планина, хотели в планината, хижи в планината и много забавления.

    ...

    Планински курорти
    Начало /  / ...



  • Глава дванадесета.

    ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
    (заплата, удръжки, извънреден труд)

    Раздел I.
    Общи разпоредби


         

    Възмездност на труда

    Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
         

    Право на равно възнаграждение

    Чл. 243. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. (2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение.
         

    Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения

    Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
         

    Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

    Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
         

    Участие на трудовия колектив при определяне на трудовото възнаграждение 

    Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел II.
    Системи на заплащане на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Определяне на размера на трудовото възнаграждение

    Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. (2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.
       

    Трудови норми според тяхното съдържание

    Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Трудови норми според обсега на тяхното прилагане

    Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Определяне и изменение на трудовите норми

    Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите норми се определят с оглед установяване на нормална интензивност на труда. (2) Трудовите норми се определят и изменят от работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители.
       

    Изменение на трудовите норми

    Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Подзаконова уредба

    Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Право на растеж на място

    (Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Повишаване на основното трудово възнаграждение

    Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Други материални стимули за работа в едно и също предприятие 

    Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Разширяване на възможностите за обществена изява и духовно стимулиране 

    Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел III.
    Допълнителни и други трудови възнаграждения (Отм., предишен раздел IV - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


       

    Допълнително трудово възнаграждение при съвместяване на професии и специалности 

    (Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
    Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство 

    Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Трудово възнаграждение при вътрешно заместване

    Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.
         

    Трудово възнаграждение при външно съвместителство

    Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните.
         

    Заплащане на нощния труд

    Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
         

    Заплащане на извънредния труд

    Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
         

    Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.
         

    Трудово възнаграждение за работа през официалните празници

    Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
     

    Трудово възнаграждение при непълно работно време

    Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми

    Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато работник или служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина, получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. (2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според изработеното.
         

    Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост

    Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. (2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя. (3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.
         

    Трудово възнаграждение при некачествена продукция

    Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При производство на напълно негодна продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща. (2) Когато по вина на работника или служителя продукцията отговаря частично на установените изисквания за качество (частичен брак), размерът на трудовото му възнаграждение се намалява съобразно годността на продукцията. (3) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.

    Раздел IV.
    Изплащане на трудовото възнаграждение (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Изплащане в пари и в натура

    (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
         

    Място и срокове за изплащане

    Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
         

    Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение

    Чл. 271. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. (2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.
         

    Удръжки от трудовото възнаграждение

    Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. (2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.   ...

    Кодекс на труда. Глава xii. Трудово възнаграждание
    Начало /  /  /  / ...



  • На Ваканция и Спа Експо 2018 „Географски свят” представи новите си продукти за 2018 – почивките за Лято 2018 (Гърция, Турция, Албания, Испания, Португалия, Италия, Гърция, почивка на Мъртво море, България и др.), нови екзотични екскурзии – Великден в Шарм Ел Шейх, Дубай, Израел, Йордания, Китай и др. Разбира се на пазара са и вече добре познатите програми до Лондон, Рим, Париж, Дубровник, Охрид, Истанбул и Израел. Отстъпки за ранни записвания за Лято 2018 година все още се прадлагат по направления Гърция, Турция и България.

    ...

    Географски свят
    Начало /  /  / ...



  • Партнер Травел участва със собствен щанд в това важно за туристическия бранш събитие. Туроператорът представи на своите клиенти както утвърдените, така и новите си програми за почивки и екскурзии в Турция, предлагащи разнообразен избор от дестинации – Кушадасъ, Бодрум, Дидим, Чешме, Айвалък, Мармарис, Анталия, Истанбул, Кападокия, Одрин.

    Многобройните посетители на щанда бяха запознати и с богата палитра от възможности за почивка и екскурзии в близки и далечни дестинации – Гърция, Франция, Италия, Испания, Мароко, Дубай, Египет и др.

    Щандът на Партнер Травел се радваше на голям интерес от страна на посетителите и участниците в изложението, като в трите дни на форума бяха проведени множество срещи с местни и чуждестранни партньори.

     

    ...

    Партнер Травел
    Начало /  /  / ...



  • ХОТЕЛ АПОЛИС

    Созопол

    тел.:  +359 5502 26 11

    факс: +359 5502 26 16

    моб.:  +359 888 537 065
               +359 888 338 408

     

    e-mail:  info@hotel-apolis.com

    http://www.hotel-apolis.com

    Хотел Аполис е луксозен семеен хотел с интересна архитектура, построен през 2006 г. Хотелът се намира в новата част на гр. Созопол, разположен  на 70 м. от плаж Хармани с 5 км плажна ивица, 2200 часа слънчево греене , 27 градуса морска вода.

    В хотел Аполис можете да се наслаждавате на своята почивка в 22 уютни стаи  и 2 луксозно обзаведени апартаменти тип „мезонет”, с директна гледка към морето.

    Хотелът е разпределен на 5 нива изцяло ориентирани към морето с цел гарантиране на прекрасна гледка на своите гости:

    Сутеренен етаж
    4 големи стаи с квадратура от 27 кв.м , с мека разтегателна мебел и уютно оформени английски дворчета към тях.

    Партерен етаж
    4 стаи с квадратура 25 кв.м  и големи тераси с частична гледка към морето и басейна.

    Първи етаж
    7 големи стаи с мека разтегателна мебел, тераси  с изглед към морето и басейна.

    Втори етаж
    5 стаи и 2 апартамента тип мезонет, от които всички са с гледка към морето и басейна.

    Трети етаж
    2 стаи отново с прекрасна гледка!

    Апартаментите тип мезонет се състоят от 2 стаи, разположени на 2 етажа. На първия етаж е разположен холът с климатик ,санитарен възел и тераса. На втория етаж е спалнята, също с климатик и санитарен възел.

    Всички стаи и апартаменти са луксозно обзаведени, с прилежащи тераси, климатик, телевизор, мини-бар, комфортна мебел, големи бани и  всичко необходимо за Вашия пълен комфорт.

    ...

    Хотел Аполис
    Начало /  /  /  /  / ...



  • ХОТЕЛ БРИЗ

    ул.„Одеса” № 26

    Созопол

    тел.: 0550/22586; 0550/22493

    факс: 0550/22493

    моб.: 0886/407296

    http://hotel-briz.com

    Хотел "Бриз" съчетава в едно архитектурните традиции и изискванията на нашето съвремие. Разположен на брега на морето и в непосредствена близост до плаж "Харманите", хотелът предлага отлични условия за спокойна и пълноценна почивка.
    Хотел "Бриз" разполага с 18 стаи и 1 апартамент. Модерен панорамен асансьор отвежда гостите на хотела до обширната покривна тераса, откъдето се открива незабравима гледка към безбрежното море, красивите плажове и стария град.
    Хотел "Бриз" посреща своите гости в обширно и уютно фоайе, където са
    разположени рецепцията и дневната кафе-сладкарница, където сутрин на гостите на хотела се предлага разнообразна закуска и топли напитки.
    Към хотела има паркинг.
    Стаите и апартамента са оборудвани с климатик, телевизор, минибар с хладилник, климатик и телефон, разполагат със самостоятелно санитарно помещение, оборудвано с WC и душ-кабина. Към всяка стая гостите на хотела ползват и обширна тераса.

    ...

    Хотел Бриз
    Начало /  /  /  /  / ...


     Една фейсбук страница с анкети, класации и мнения за избор на техника, услуги, почивки, хотели, курорти и още... повече » за Избрах най доброто във Фейсбук www.facebook.com  


  • АПАРТАМЕНТИ ЛЪКИ БИЙЧ

    ул.“Репубиканска” 

    0886 025 361; 0888 082 428

    Апартаментите се намират в новата част на град Созопол. Разположени непосредствено до плажната ивица, апартаментите предлагат уникална гледка към лазурните води на морето по протежение на целият залив. Апартаменти Лъки Бийч са създадени за ценителите на спокойствието, домашния уют и комфорт. Предлагат луксозна атмосфера, стилен интериор и отлични условия за една незабравима почивка. От всички тераси се открива вълнуваща гледка към синевата на морската шир, към плаж Харманите и новият район на града Буджака.
    Апартаментите са модерно оборудвани и съвременно обзаведени. И са на разположение на гостите целогодишно. Студиата представляват едно голямо помещение, а в апартаментите има спалня и хол. Апартаментите са модерно оборудвани и съвременно обзаведени. Във всеки апартамент има сейф, интернет, оборудвана кухня - печка, хладилник, тостер, електрокана, кафемашина, микровълнова печка, маса за хранене, ютия и дъска за гладене, баня с душ, сешoар. В спалнята - двойно легло, климатик, телевизор LCD, голяма тераса с великолепен изглед към плажа. В хола - разтегателен двоен диван, климатик, телевизор LCD+DVD, голяма тераса с изглед към плажа, възможност за допълнително легло. Леглова база на апартаментите 2+3 човека. Във всяко студио има сейф, интернет, оборудвана кухня - печка, хладилник, тостер, електрокана, кафемашина, микровълнова печка, маса за хранене, ютия и дъска за гладене, баня с душ, сешoар, двойно легло, разтегателен двоен диван, климатик, телевизор LCD+DVD, тераса с изглед към плажа и Буджака. Леглова база на студиата 2+2 човека.
    По желание могат да бъдат предоставени детско легло и детско столче за хранене. Възможен трансфер с миниван след предварителна заявка. Намаления при ранни записвания и при продължителен престой. За удобство на клиентите има място за паркиране на леки автомобили. В сградата има ресторант и арт магазин. Посочената цена е за помещение на ден, само нощувка.
     

    ...

    Апартаменти Лъки Бийч
    Начало /  /  /  /  / ...



Избрано от VipDir