• ВиК услуги- избрани фирми за почистване и отпушване на канали, шахти и ями. Фирми за видеодиагностика на канали. 

    ...

    ВиК
    Начало /  / ...


     Телефони за отпушване на канали в София. Осигурена видеодиагностика на канали.  повече » за отпушване на канали София www.unal09.com  


  • Фирми за почистване, отводняване, отпушване на канали. Почистване на сгради, почистване на офиси, почистване на производствени помещения, почистване цени и оферти.

    ...

    Почистване
    Начало /  / ...


     Съвременните методи за медико-козметично почистване на лицето внедрени в козметико-дерматологичен център Пандерма, София  повече » за почистване на лицето panderma.net  


  • Три са най-разпространените начини за отпушване на канали.

    Един от най-лесните начини е да се пробвате да отпушите канала с пробутвало. Това е инструмент приличащ на боздуган и е много лесен за употреба. Ако мивката се е запушила е трябва да налеете вода в нея и след като наместите инструмента на отвора на канала, с енергични движения нагоре-надолу създавате налягане, което ще помогне водата да премине през причинителя на запушването. Ако канала е с преливник е добре да го запушите преди манипулацията, за да може да се получи желаният ефект. Този инструмент може да се използва за отпушване на вани, мивки, отточни тръби, както и за отпушване на тоалетни и други подобни канали.

    Вторият най-разпространен начин за отпушване на канал с малка дълбочина е с обикновена тел, която може да преправите за случая. Препоръчително е телта да е по-твърда, но същевременно и еластична, за да е възможно да проникне и в най-трудно достъпни места, като извивки и стеснения. В края, който ще влиза в запушеният канал се изкривява телта, така че да заприлича на кука. Като я вкарате в тръбата и стигнете до мястото, което е запушено ще можете да закачите това, която я е запушило и евентуално да го изтеглите. Този начин на отпушване е много ефикасен при запушен канал от мръсотия и косми, но на къси разстояния, за да може да се достигне проблемното място.

    Третият начин за отпушване на канали е с водна струя, която създава налягане и изтиква "тапата" от запушения канал. Нужно е да закрепите добре маркуч за чешма като след това го поставите на отвора на канала. При пускане водата си прави път през запушения канал и избутва препятствието си.

    Ако искате и можете да споделите собствен опит, можете да коментирате:

    ...

    Как се отпушва канал
    Начало /  /  / ...


     Експресно машинно отпушване на канали на мивки, тоалетни чинии, ями и канализация със специализирана техника под високо налягане в София, Пловдив, Ботевград, Мездра, Враца, Монтана, страната. повече » за отпушване на канали www.unal09.com  


  • Пелетни камини канализирани. Канализирани пелетни камини. Канализирани камини на пелети. Камини на пелети канализирани. Модели, марки, видове, цени, kw. Kanalizirani-peletni-kamini

    Камина на пелети канализирана RC70 – 7кW

    Камина на пелети канализирана FLAVIA – 9кW

    Камина на пелети канализирана Snella – 11kW

    Камина на пелети канализирана OLIVIA STEEL – 8kW

    Камина на пелети канализирана Holly 12kW

    • Камина на пелети канализирана RC 120 – 12kW
    • Камина на пелети канализирана Aurora -12kW
      • Камина на пелети канализирана Aurora Glass -12kW
      • Камина на пелети канализирана Holly style -12kW
      • Камина на пелети канализирана Snellina – 10kW
      • Камина на пелети канализирана Vera – 12kW
    ...

    Пелетни камини канализирани
    Начало /  /  /  /  / ...



  • Счетоводни, правни, инвестиционни, застрахователни, строителни услуги, паркети и дограми, преводи, строителство, авто услуги, рент а кар, почистване. Центрове по естетична хирургия. Центрове за красота, салони и студия за красота. Козметични центрове, козметични процедури.

     

    ...

    Услуги
    Начало / ...



  •  

    Раздел I.
    Обща безопасност на стоките и услугите


         

    Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. (2) Производител по ал. 1 е: 1. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) всяко лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак; 2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.
       

    Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. (2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. (3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.
       

    Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. (2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз. (3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката. (4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.
       

    Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
       

    Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел. (2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.
     

    Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата. (2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга: 1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите; 2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.
       

    Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като: 1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара; 2. анализ на рекламации на потребителите. (2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като: 1. поддържане регистър на рекламации на потребителите; 2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките. (3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.
     

    Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел: 1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи; 2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.
       

    Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. (2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като: 1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките; 2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките; 3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете; 4. предприема други подходящи мерки.  

    Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.
       

    Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80. (2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
     

    Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи: 1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност; 2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги; 3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката; 4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.
     

    Чл. 81. (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили. (2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.
         

    Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са: 1. Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите; 2. контролните органи по Закона за храните - по отношение на безопасността на хранителните стоки; 3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) контролните органи по Закона за здравето - по отношение на безопасността на козметичните продукти; 4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите - по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването - във връзка с безопасността на храните и козметичните продукти. (3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80. (4) Контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като: 1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара; 2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които: а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия; б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждения за наличието на риск; в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск; г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или предоставянето на услугата; д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата; е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата; ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите. (5) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците.
       

    Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата съответният контролен орган по чл. 82 има право да: 1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара, като безопасна и използването или употребата й от потребителя; 2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност; 3. изисква от лицата цялата необходима информация; 4. събира доказателства.
     

    Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да: 1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа; предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите; 2. обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна; 3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба.
     

    Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.
         

    Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена забраната.
       

    Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.
         

    Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: 1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара; 2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа; 3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване. (2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.
     

    Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност. (2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок. (3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното. (4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.
     

    Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се допуска, когато всички други мерки, предприети от производителите, дистрибуторите и контролните органи, не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите. (2) Производителите и дистрибуторите изземват стоките от потребителите, когато предприетите от производителя други мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите. (3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, ал. 1, когато предприетите от производителите, дистрибуторите и доставчиците мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
     

    Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.
     

    Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник". (2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят. (3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите. (4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в "Държавен вестник". (5) В заповедта по ал. 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.
     

    Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като: 1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора; 2. обучение на персонала; 3. извършване на строителни работи; 4. почистване и други.
     

    Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
         

    Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи почл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
     

    Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите. (2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към: 1. производителя и лицето, предоставящо услуга; 2. дистрибутора и по-специално към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара; 3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.
     

    Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения. (2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.
     

    Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и на дейностите по надзора и контрола за безопасност и писмено да уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка. (2) Контролните органи изготвят процедури и методически указания за разглеждане на жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и дейностите по контрола за безопасност, които публикуват на страницата на съответното ведомство в Интернет и при поискване ги предоставят на потребителите.
       

    Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.
       

    Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуга. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
     

    Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: 1. идентификация на стоката или услугата; 2. описание на характера на риска; 3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността. (3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна. (4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите. (5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите. (6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.  

    Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.
     

    Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването й от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката. ...

    Глава пета. БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
    Начало /  /  /  / ...



  •  

    Раздел I.
    Административни органи за защита на потребителите


         

    Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.
     

    Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.
         

    Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: 1. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на защитата на потребителите; 2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на потребителите в случаите, предвидени в закон; 3. дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на потребителите; 4. ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите; 5. координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към защитата на потребителите; 6. осъществява сътрудничество с административни органи за защита на потребителите на други държави и представлява Република България в международните организации за защита на потребителите; 7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвя списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. (2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Списъкът по ал. 1, т. 7 се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предоставя на Европейската комисия списъка на квалифицираните организации в Република България, както и техния предмет на дейност и правноорганизационна форма.
         

    Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма с регионални звена на територията на страната. (2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист. (3) Комисията за защита на потребителите: 1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност; 2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) осъществява контрол върху нелоялните търговски практики; 3. предявява искове за колективна защита на потребителите; 4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите; 5. осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на този закон. (4) Председателят на Комисията за защита на потребителите: 1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват; 2. ръководи заседанията на комисията; 3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) организира и ръководи дейността на комисията; 4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения; 5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване; 6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи. (5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия: 1. да са български граждани; 2. да имат висше образование със степен "магистър"; 3. да имат най-малко 5 години трудов стаж; 4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да не заемат длъжност или да не извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията; 5. (нова - ДВ, бр. 56 от 2012 г.) да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. (6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му. (7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно: 1. по тяхно писмено искане; 2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер; 4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца; 5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. (9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат. (10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
     

    Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което: 1. осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел III и глава пета, раздели II и III; 2. консултира потребителите относно правата им по този закон; 3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки; 4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.

    Раздел II.
    Сдружения на потребителите


       

    Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите. (2) Не могат да заемат ръководни длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите: 1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите; 2. производители, вносители, търговци и доставчици; 3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация; 4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
     

    Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които: 1. действат изключително в интерес на потребителите; 2. не са свързани с определена политическа партия; 3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици; 4. са регистрирани в Министерството на правосъдието като сдружения с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност. (2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.
         

    Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да: 1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях; 2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения; 4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги; 5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци; 6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон; 7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците. (2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.
       

    Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия: 1. има за цел защита на правата на потребителите; 2. регистрирано е като сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 3. извършва ефективна обществена дейност за защита на интересите на потребителите, което се преценява в зависимост от: а) заведени искове за защита на колективните интереси на потребителите; б) проведени информационни кампании; в) издавани списания и специализирани издания или публикации на потребителска тематика; г) оказване на съдействие за решаване на потребителски спорове; д) участие на представители на сдружението в заседания на консултативни органи, имащи отношение към защитата на потребителите; 4. има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната. (2) Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 по тяхно искане от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
     

    Чл. 170а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление, към което прилагат следните документи: 1. съдебно решение за първоначална регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията; 3. удостоверение от Централния регистър при Министерството на правосъдието за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност; 4. актуален устав; 5. годишен отчет за извършената дейност през последната една година; 6. списък на приемните за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областните градове на страната с посочени адреси, работно време, телефони за контакт и имена на лицето, отговарящо за приемната; 7. опис на предоставените от съответната приемна съвети на потребителите през последната една година; 8. декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал 2. (2) Документите по ал. 1, т. 1 - 4 и 8 се подават в оригинал или заверено копие. Документите по ал. 1, т. 5 - 7 се подписват от лицата, които представляват организацията. (3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок. (4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.
       

    Чл. 170б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Сдружението на потребителите се признава за представително със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок един месец от постъпване на документите по чл. 170ав Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В случаите по чл. 170а, ал. 3срокът спира да тече. (3) Със заповедта по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години. (4) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.
     

    Чл. 170в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката, енергетиката и туризма за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.
       

    Чл. 170г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока почл. 170б, ал. 3 представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни. Към заявлението се прилагат документите по чл. 170а, ал. 1. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б.
     

    Чл. 170д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност. (3) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато: 1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1; 2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в; 3. се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или декларацията по чл. 170а, ал. 1, т. 8 е с невярно съдържание.
       

    Чл. 171. (1) Представителните сдружения на потребителите участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Представителните сдружения на потребителите правят мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за определяне представители на потребителските организации, които да участват в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
         

    Чл. 172. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Средствата по ал. 1 се разпределят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по негова преценка съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност. (3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.

    Раздел III.
    Национален съвет за защита на потребителите


       

    Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове. (3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката, енергетиката и туризма, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, отговарящ за политиката за защита на потребителите. (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите. (5) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
       

    Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
       

    Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите: 1. консултира министъра на икономиката, енергетиката и туризма за провеждане на ефективна потребителска политика; 2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика; 3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) прави предложения чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите; 4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите; 5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите; 6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците; 7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите. (2) По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.
     

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката, енергетиката и туризма най-малко веднъж на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му. Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква и от половината от членовете му.
     

    Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.   ...

    Глава осма. ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
    Начало /  /  /  / ...



  • Нет сървис поддръжката на интернет сайт цели постигане на предни позиции в Google по важните за бизнеса ключови думи.

    Един пакет за Нет Сървис поддръжка на интернет сайт обикновено осигурява:

    - вградена вътрешна (onSite SEO) oптимизация за Google в реално време
    - CMS система за управление на съдържанието директно от офиса
    - непрекъсната актуализация на CMS системата глобално за всички клиенти
    - възможности за активна външна (offSite SEO) оптимизация
    - SEO копирайтинг
    - активна външна оптимизация (offPage SEO) чрез насрещни връзки
    - възможности за редизайн независимо от съдържанието
    - регистрация и поддръжка множество домейни от типа com / net / eu / org/ biz /bg и други
    - поддръжка на множество сайтове и езикови версии
    - динамичен Google Sitemap
    - динамични RSS канали
    - CRM функции за следене поведението на потребителите

    ...

    Поддръжка на интернет сайтове
    Начало /  /  / ...


     Фейсбук страница за SEO оптимизация, уеб дизайн, изграждане и поддръжка на фирмени интернет сайтове.  повече » за Максофт Нет  www.facebook.com  


  • Продукти в раздел Климатизация и Хладилни инсталации на Daikin

    • Стайни климатици
    • Уреди за почистване на въздуха
    • Климатични системи за търговски обекти
    • Въздушно-почистващи препарати за търговски обекти
    • Голям асортимент хладилници Daikin
    • Хладилни контейнери за морски превоз
    • Контейнери с охлаждане
    • Климатици и хладилници за плавателни съдове
    ...

    Климатизация и хладилни инсталации Дайкин
    Начало /  /  /  / ...



  • Фрекълз ЕООД

    (продукти за почистване на офис техника)

    ул. Митрополит Серафим Сливенски 6

    София, 1750

    Тел: +359 2 9555558

    www.freckles.bg

    ...

    Фрекълз
    Начало /  /  / ...



Избрано от VipDir