• Най-голямият четиризвезден балнео спа хотел във Велинград, изцяло захранен с минерална вода.

    • Местоположение: Спа Клуб Бор Велинград Разположен е в боров парк в центъра на града. Построен в уникален архитектурен стил върху стари римски терми,
    • Стаи в Спа Клуб Бор Велинград 140 луксозни стаи, студия и апартаменти. На разположение са шест различни заведения, подходящи за всяко едно настроение и час на деня. Хотелската част на хотел Спа Клуб Бор Велинград разполага с 48 двойни стаи и 88 апартамента – атрактивни като дизайн и цветово решение. Всички стаи и апартаменти в хотела са оборудвани са с плазмен телевизор, мини-бар, интернет, сателит, телефони в банята и стаята. Хотелът разполага с открит паркинг с 80 места.
    • телефон  0700 15 277

    • http://www.spaclubbor.com/

    ...

    Спа клуб Бор
    Начало /  /  /  / ...



  • Спа Комплекс и хотел Исмена е луксозен хотелски комплекс в Девин, който  предлага настаняване в 26 апартамента, разположени в хотелската част и 12 самостоятелни фамилни къщи.

    Спа Комплекс Исмена, Девин разполага с ресторант със 100 места, както и ресторант-градина със 100 места, които предлагат класически ястия от българската и европейската кухня и родопски специалитети, допълвани от приказният изглед към величествените Родопи. На разположение е и чудесен лоби бар, който предлага богат избор от билкови чайове и други напитки, десерти.


    В механата на Спа Комплекс Исмена, Девин  всеки ще може да се наслади на автентични родопски ястия - клин, пататник, качамак, смилянски фасул, сърми, както и много други ястия от региона. Механата е декорирана в битов стил и разполага с основен салон с 50 места и винарна с 35 места. Барбекюто позволява на своите посетителите да участват активно в приготвянето на редица ястия, както и да наблюдават на място как се приготвя родопско чеверме.


    Спа Комплекс Исмена в Девин разполага с просторна конферентна зала с естествена светлина, подходяща за конференции, работни срещи, обучения, тийм билдинги, семинари, презентации.

    Спа центърът на Комплекс Исмена Девин включва закрит плувен басейн, контрастен басейн, джакузи, спа душове, сауна, парна баня, Родопска баня, солариум, фитнес салон, кабинет за източни терапии, студио за масажи и козметика, релакс зона, фризьорски салон. От закрития плувен басейн се излиза на просторна затревена зона с шезлонги и чадъри за слънчев бани, както и към Енергиен Център Исмена.

    ...

    Спа Комплекс Исмена
    Начало /  /  /  / ...



  • Хотел Риу Правец Ризорт (RIU PRavetz Resort) е разположен непосредствено на езерото в Правец. Хотелът разполага с напълно оборудвани за категория 4 звезди двойни стаи и апартаменти с вана в баните; халат и чехли, сешоар и козметика, Телефон с директно избиране; интернет,  Отопление и охлаждане с индивидуален контрол; Мини- бар (срещу доплащане), безплатна минерална вода; Сателитни телевизия; Сейф; Бюро/Тоалетка с лампа; Разтегателно кресло, Балкони с гледка езеро или планина

    ...

    Хотел Риу Правец Ризорт (riu pravetz resort)- 4*
    Начало /  /  /  / ...



  • Хотел Bansko Royal Towers (апарт хотел Банско Роял Тауърс) се намира в непосредствена близост до р. Глазне, на 100 м от началната станция на кабинковия лифт, на 15 мин. пеша от центъра на Банско. Официална категоризация 2*. Отговаря на категория 4*.
    Хотел Bansko Royal Towers (апарт хотел Банско Роял Тауърс) разполага със студиа, апартаменти с една и две спални; рецепция, лоби бар, 2 ресторанта ("Въ Стара София" и "Zero Degries"), нощен клуб; детски кът; СПА център, външен и вътрешен басейн, детски лбасейн, сауна, парна баня, джакузи, фитнес център; ски гардероб Rossignol, магазин Rossignol; денонощно охраняем паркинг; високоскоростен безжичен интернет в лоби бара и ресторанта, кабелен интернет в апартаментите; бъгита и колела под наем.
    В апартаментите на Хотел Bansko Royal Towers (апарт хотел Банско Роял Тауърс): всекидневна и спалня, тераса, напълно оборудвана кухня (хладилник, тостер, прибори за хранене и др.), кабелна телевизия, DVD, сешоар, кабелен интернет.
    Максимален капацитет на помещенията:
    Студио - 2 + 1 лица
    Едноспален апартамент - 2+2 лица
    Двуспален апартамент - 4+2 лица

     

    ...

    Хотели в Банско - Апартхотел bansko royal towers 4* (2*)
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  •  

    Раздел I.
    Обща безопасност на стоките и услугите


         

    Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. (2) Производител по ал. 1 е: 1. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) всяко лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак; 2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.
       

    Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. (2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. (3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.
       

    Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. (2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз. (3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката. (4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.
       

    Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.
       

    Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел. (2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.
     

    Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата. (2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга: 1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите; 2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.
       

    Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като: 1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара; 2. анализ на рекламации на потребителите. (2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като: 1. поддържане регистър на рекламации на потребителите; 2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките. (3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.
     

    Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел: 1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи; 2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.
       

    Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност. (2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. (3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като: 1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките; 2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките; 3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете; 4. предприема други подходящи мерки.  

    Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.
       

    Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80. (2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
     

    Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи: 1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност; 2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги; 3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката; 4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.
     

    Чл. 81. (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили. (2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.
         

    Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са: 1. Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите; 2. контролните органи по Закона за храните - по отношение на безопасността на хранителните стоки; 3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) контролните органи по Закона за здравето - по отношение на безопасността на козметичните продукти; 4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите - по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването - във връзка с безопасността на храните и козметичните продукти. (3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80. (4) Контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като: 1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара; 2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които: а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия; б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждения за наличието на риск; в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск; г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или предоставянето на услугата; д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата; е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата; ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите. (5) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците.
       

    Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата съответният контролен орган по чл. 82 има право да: 1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара, като безопасна и използването или употребата й от потребителя; 2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност; 3. изисква от лицата цялата необходима информация; 4. събира доказателства.
     

    Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да: 1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа; предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите; 2. обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна; 3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба.
     

    Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.
         

    Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена забраната.
       

    Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.
         

    Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: 1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара; 2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа; 3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване. (2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.
     

    Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност. (2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок. (3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното. (4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.
     

    Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се допуска, когато всички други мерки, предприети от производителите, дистрибуторите и контролните органи, не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите. (2) Производителите и дистрибуторите изземват стоките от потребителите, когато предприетите от производителя други мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите. (3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, ал. 1, когато предприетите от производителите, дистрибуторите и доставчиците мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
     

    Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.
     

    Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник". (2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят. (3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите. (4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в "Държавен вестник". (5) В заповедта по ал. 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.
     

    Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като: 1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора; 2. обучение на персонала; 3. извършване на строителни работи; 4. почистване и други.
     

    Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.
         

    Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи почл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.
     

    Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите. (2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към: 1. производителя и лицето, предоставящо услуга; 2. дистрибутора и по-специално към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара; 3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.
     

    Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения. (2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.
     

    Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и на дейностите по надзора и контрола за безопасност и писмено да уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка. (2) Контролните органи изготвят процедури и методически указания за разглеждане на жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и дейностите по контрола за безопасност, които публикуват на страницата на съответното ведомство в Интернет и при поискване ги предоставят на потребителите.
       

    Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.
       

    Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуга. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.
     

    Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност. (2) Информацията по ал. 1 съдържа: 1. идентификация на стоката или услугата; 2. описание на характера на риска; 3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността. (3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна. (4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите. (5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите. (6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.  

    Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.
     

    Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването й от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката. ...

    Глава пета. БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава седемнадесета.
    ТРУДОВА КНИЖКА И ТРУДОВ СТАЖ

    Раздел I.
    Трудова книжка


         

    Предназначение

    Чл. 347. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
         

    Представяне, издаване и съхраняване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. (3) Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
         

    Съдържание

    Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) В случаите по чл. 327, ал. 2 датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се вписват в трудовата книжка от инспекцията по труда, в която е подадено заявлението.
         

    Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка

    Чл. 350. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. (2) Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели. (3) Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни.
       

    Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение

    Чл. 350а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Продължителността на трудовия стаж, установен със съдебно решение, се вписва в трудовата книжка от работодателя, а при отказ или когато това е невъзможно - от инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя.

    Раздел II.
    Трудов стаж


         

    Трудов стаж по трудово правоотношение

    Чл. 351. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г., предишен текст на чл. 351 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. (2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
         

    Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил

    Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 352 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи: 1. почивните и празничните дни; 2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им; 3. ползуваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; 5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството; 6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа; 7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред; 8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; 9. в други случаи, установени от Министерския съвет. (2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за правоотношенията по чл. 351, ал. 2.
         

    Трудов стаж при недействително трудово правоотношение

    Чл. 353. (Доп. - бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария се признава за трудов стаж, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му.
         

    Време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение

    Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 354 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.)За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи: 1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа; 2. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; 3. лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено; 4. трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи; 5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст; 7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация; 8. в други случаи, установени от Министерския съвет. (2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 - 7 се прилагат съответно и при настъпване на тези обстоятелства в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.
         

    Изчисляване на трудовия стаж

    Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. (4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По този кодекс за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя.
         

    Подзаконова уредба

    Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава. ...

    Кодекс на труда. Глава xvii. Трудова книжка и трудов стаж
    Начало /  /  /  / ...



  • Разположение: в град Сандански, на 300 м от парка. От него се разкрива невероятна гледка – от едната страна Пирин планина, а от другата – Беласица. В близост минава река Санданска Бистрица. Притежава сертификат за гарантирано качество от Европейската СПА асоциация.
    В хотела: Балкански ресторант със зимна и лятна градина (150 места); Средиземноморски ресторант с лятна тераса и изглед към ланината (180 места); лоби бар-сладкарница (100 места); пиано бар; детски кът на открито; Балнео и СПА център (лекарски кабинет, физиотерапии,  хидротерапии, кинезитерапии, рехабилитации; козметично студио, фризьорски салон, терапии за тяло; фитнес, плувен басейн с хидромасажни джетове, детски басейн, джакузи, сауна-парк, парна баня, леден фонтан, емоционални душове, топли лежанки и пейки, зона за релакс, соларно студио); 5 конферентни зали; паркинг. 


    В стаите: комплексът се състои от хотелска част и апартаментна част.

    Хотелска част
     - 76 луксозни двойни стаи, 2 луксозни апартамента, 4 VIP апартамента, 2 Президентски апартамента. Всички помещения са оборудвани с: мини бар, сателитна телевизия, радио, сейф, безжичен интернет, луксозна баня с вана и душ-кабина.
    Апартаментна част - 57 апартамента, разпределени в 10 къщи, построени в гръцки стил: 9 апартамента "Стандарт" (с 1 спалня) на първи етаж с просторни частни дворове; 46 апартамент "Фемили" (с 2 спални); 2 апартамент "Фемили делукс" (с 3 спални). 


    ...

    СПА хотели в Сандански - Парк хотел Пирин 5*
    Начало /  /  /  / ...



  • Разположение: в центъра на град Сандански.
    В хотела: 7 апартамента, 21 единични стаи и 63 двойни стаи; снек бар (80 места) с тераса (120 места), ресторант (80 места) с тераса (50 места), таверна "Дионисос" (250 места), нощен клуб (60 места); конферентна зала (30 места); закрит охраняем паркинг паркинг за 60 автомобила с топла връзка към хотелската част; спортен център със закрит плувен басейн, фитнес зала, сауна, джакузи, солариум.
    В стаите: телевизор, хладилник, телефон, климатик, собствен санитарен възел. Луксозният апартамент разполага и с джакузи.

     

    ...

    СПА хотели в Сандански - СПА хотел Свети Никола 3*
    Начало /  /  /  / ...



  • Условия за извършване на надомна работа, временна работа, работа от разстояние съгласно Кодекса на труда на Р България

    Раздел VIII.
    "а" Допълнителни условия за извършване на надомна работа (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.)


     

    Надомна работа

    Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. (2) Работниците и служителите по ал. 1 се смятат за работници и служители, които извършват надомна работа. (3) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който извършва надомна работа. (4) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информацията по ал. 3.
     

    Трудов договор за надомна работа

    Чл. 107в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Трудовият договор за надомна работа се сключва при условията и по реда на раздел І "Трудов договор" от тази глава. (2) С трудовия договор по ал. 1 се определят и: 1. местонахождението на работното място; 2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане; 3. редът за възлагане и отчитане на работата; 4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция; 5. консумативните разходи за работното място и заплащането им; 6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа.
     

    Задължения на работодателя за осигуряване на условия за надомна работа

    Чл. 107г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа: 1. условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. заплащане и равно третиране, каквито е осигурил на работниците и служителите, които работят в предприятието; 3. здравословни и безопасни условия на труд; 4. квалификация, преквалификация и обучение; 5. социално и здравно осигуряване при условия и по ред, определени в закон; 6. възможност за синдикално сдружаване, участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието, информиране и консултиране и присъединяване към колективен трудов договор в предприятието; 7. социално-битово и културно обслужване.
     

    Задължения при изпълнение на надомната работа

    Чл. 107д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) При изпълнение на надомната работа, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: 1. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; 2. да осигурява достъп на работодателя и контролните органи до помещението, където е работното място, за проверка; 3. да не извършва дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното, съгласно Закона за управление на етажната собственост, когато работното място е в жилищна сграда или е в близост до такава.
     

    Работно време и почивки

    Чл. 107е. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Работниците или служителите, които извършват надомна работа, сами определят началото, края и разпределението на работното време в рамките на законоустановената му продължителност. (2) Работниците и служителите, които извършват надомна работа, сами определят периодите на почивка в работния ден, междудневната и седмичната почивка. (3) За работниците и служителите, изпълняващи надомна работа, не може да се установява ненормиран работен ден и полагане на извънреден труд. (4) Работникът или служителят писмено уведомява работодателя за обстоятелствата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от сключването на трудовия договор.
     

    Прилагане на други разпоредби за надомната работа

    Чл. 107ж. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.

    Раздел VIII.
    "б" Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.)


     

    Същност и условия за работа от разстояние

    Чл. 107з. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. (2) Работата от разстояние има доброволен характер. (3) Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. (4) Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. (5) Работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. (6) С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят: 1. смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане; 2. възможности и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. (7) Конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й се определят в индивидуалния трудов договор. (8) С индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя могат да се приемат правила, чрез които да се определят: 1. редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние; 2. съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.
     

    Работно място. Техническо оборудване и поддържане на работното място

    Чл. 107и. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява в дома си или избраното от него друго помещение извън предприятието определено пространство за работно място. (2) Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор. (3) Работодателят осигурява за своя сметка: 1. необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; 2. програмно (софтуер) осигуряване; 3. техническа профилактика и поддържане; 4. устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; 5. защита на данните; 6. информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние; 7. система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство; 8. други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор. (4) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни и/или системи за комуникация е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорени ред и начин. (5) В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това. (6) В индивидуалния и/или колективен трудов договор се уговарят условия за предотвратяване на злоупотреба от страна на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки. Извън пряката си работа работникът или служителят може да ги използва в рамките на разумното и добрите нрави. (7) Работодателят осигурява предварително писмена информация на работника или служителя за отговорността и санкциите при неспазване на установените правила и изисквания, в т.ч. за защита на служебните данни, която е неразделна част от индивидуалния му трудов договор.
     

    Организация на работата от разстояние и здравословни и безопасни условия на труд 

    Чл. 107к. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (2) Работодателят е длъжен да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работни места за извършване на работа от разстояние, които отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в нормативните актове по прилагането му. (3) Работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, като той е длъжен да ги информира за изискванията за организация на работата и за безопасните и здравословни условия на труд в съответствие с нормативните актове, приложимите колективни трудови договори, вътрешните правила на предприятието, политиката на предприятието по безопасност и здраве при работа и за всички изисквания и правила за организацията на работа и при работата с видеодисплеи. (4) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за спазване на политиката на предприятието за организация на работата и за безопасност и здраве при работа, както и на предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. (5) Контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд се осъществява, както следва: 1. работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право сами да поискат посещение на работното им място със заявление до съответната дирекция "Инспекция по труда"; 2. работодателят и/или негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и контролните органи на инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. (6) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време и/или на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.
     

    Работно време. Почивки и отпуски. Отчитане на работното време

    Чл. 107л. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние: 1. се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с този кодекс, колективния трудов договор и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието; 2. се определя при спазване на установената с този кодекс междудневна и седмична почивка; 3. съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя. (2) С индивидуалния трудов договор може изрично да се изключи възможността за полагане на: 1. извънреден труд; 2. нощен труд; 3. труд по време на национални празници. (3) При условията на ал. 1 и 2 работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка. (4) Стандартите за натовареност и извършване работата на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, са еднакви с тези на работниците или служителите, които работят в помещенията на работодателя. (5) Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните. (6) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние: 1. сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор; 2. ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.
     

    Трудово възнаграждение 

    Чл. 107м. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата на предприятието. (2) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има право на всички допълнителни трудови възнаграждения, установени в действащото законодателство, във вътрешните правила за работната заплата, в индивидуалния и/или в колективния трудов договор. (3) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват на общо основание социалната програма на предприятието.
     

    Колективни права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние. Интеграция с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя

    Чл. 107н. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, има равни трудови и синдикални права с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя. (2) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, могат да формират самостоятелна група, която да избира отделен представител по информиране и консултиране по чл. 7а, ако общият им брой надхвърля 20 работници. (3) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право да участват в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват. (4) Работодателят осигурява възможности за: 1. предотвратяване изолацията на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, от останалите работници и служители, които работят в помещения на работодателя, като: а) създава условия за периодично провеждане на работни или социални срещи в помещения/офиси на работодателя; б) може да създава фирмено виртуално пространство - чат, форум или друг способ, чрез който работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя, и работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, да могат свободно да общуват; 2. достъп до фирмена и професионална информация на предприятието, свързана с изпълнение на работата от разстояние; 3. участие на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, в организационния и социалния живот на синдикалната организация в предприятието, в която членуват. (5) Условията, при които се осигуряват възможностите по ал. 1 - 4, се уговарят в индивидуалния и/или в колективния трудов договор или се уреждат с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
     

    Квалификация, преквалификация, обучение

    Чл. 107о. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) (1) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат същия достъп до обучение и възможности за развитие на кариерата, каквито имат работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя, и са обект на същата политика на оценка. (2) Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право на подходящо обучение, съобразено с предоставеното им техническо оборудване и с характеристиките на тази форма на организация на работа. (3) При необходимост ръководителят на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, и други длъжностни лица имат право на обучение за тази форма на работа и нейното ръководство.
     

    Прилагане на други разпоредби за извършване на работа от разстояние

    Чл. 107п. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.

    Раздел VIII.
    "в" Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.)


     

    Трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа

    Чл. 107р. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) В трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. (2) Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. (3) Не може да се сключва трудов договор по ал. 1 за изпращане за изпълнение на работа: 1. при условията на първа и втора категория труд; 2. в предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната; 3. в предприятия, в които се провежда стачка. (4) Трудовият договор по ал. 1 се сключва при условията и по реда на раздел І от тази глава, както следва: 1. до завършване на определена работа; 2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. (5) В трудовия договор по ал. 1 не могат да се уговарят клаузи, които забраняват или водят до невъзможност за възникване на трудово правоотношение между предприятието ползвател и работника или служителя по време или след изтичане на времето, за което той е изпратен за изпълнение на работата в предприятие ползвател. (6) Предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изисква от работника или служителя заплащане на такса за съдействие за започване на работа в предприятието ползвател, както и при сключване на трудов договор или при възникване на трудово правоотношение с предприятие ползвател преди, след или по време на работата, за която е бил изпратен. (7) Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.
     

    Задължения на предприятието, което осигурява временна работа 

    Чл. 107с. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на чл. 62, ал. 3. (2) Изпращането по чл. 107р, ал. 1 се извършва с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В акта се посочват датата на явяване в предприятието ползвател, точен адрес на предприятието ползвател, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател и длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят, както и видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието ползвател. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му. (3) Работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние или се намира в друго населено място, за което е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на акта по ал. 2. В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. (4) Предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изпраща работника или служителя в предприятие ползвател, в което се провежда стачка, независимо от сключените договори по чл. 107р и 107у. (5) Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно: 1. да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя; 2. да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение; 3. по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения; 4. да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване; 5. по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането; 6. при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. (6) Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да уведоми писмено предприятието ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от един работен ден преди започването на работата.
     

    Задължения на предприятието ползвател

    Чл. 107т. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) При изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно: 1. да определи работното място, където ще се изпълнява работата; 2. да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването; 3. да инструктира работника или служителя за безопасното и здравословното изпълнение на работата; 4. да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис; 5. да определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис; 6. по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с изпълнението на работата, в 14-дневен срок от искането; 7. да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за условията, при които на същата или на сходна работа или длъжност работят останалите работници и служители, както и при промяна на тези условия; 8. да предоставя на работника или служителя информация съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове по прилагането му; 9. да застрахова работника или служителя за своя сметка при условията и по реда на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; 10. да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация за свободните работни места и длъжности, за да улесни достъпа на работника или служителя до постоянна работа; 11. да предприема мерки за улесняване достъпа на работника или служителя до обучение с цел да се улеснят възможностите за израстване в кариерата и професионалната му мобилност; 12. да провежда първоначално и продължаващо обучение на работника или служителя в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател. (2) При изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да му осигурява основни условия на труд и заетост и равно третиране, каквито е осигурило на останалите работници и служители, които работят при него и изпълняват същата или сходна работа или длъжност, включително здравословни и безопасни условия на труд. (3) Предприятието ползвател няма право да променя длъжността и характера на работата, за изпълнението на която е изпратен работникът или служителят. (4) При дисциплинарно нарушение на изпратения работник или служител предприятието ползвател информира незабавно предприятието, което осигурява временна работа, и описва нарушението, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. (5) Предприятието ползвател може да отправи мотивирано предложение до предприятието, което осигурява временна работа, за налагане на дисциплинарно наказание на изпратения работник или служител, както и да бъде изпратен друг работник или служител на негово място.
     

    Отношения между предприятията

    Чл. 107у. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор. (2) В договора по ал. 1 се определят: 1. наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители; 2. продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители; 3. задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа; 4. редът за ползване на отпуските; 5. задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател; 6. редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието ползвател, ако има такъв; 7. редът и сроковете, в които предприятието ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд от работника или служителя; 8. видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа; 9. отговорността при неизпълнение; 10. други условия, свързани с изпълнението на временната работа. (3) За задълженията към работника или служителя, възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател отговарят солидарно. (4) Прилагането на ал. 1 - 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигурява сключеният от него трудов договор с предприятието, което осигурява временна работа. (5) Предприятие ползвател, което е извършило масово уволнение, може да сключи договор по ал. 1 не по-рано от 6 месеца след извършването му.
     

    Задължения на работника или служителя

    Чл. 107ф. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието, което осигурява временна работа, задълженията, които произтичат от трудовия договор по чл. 107р, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател. (2) Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието ползвател всички задължения, които произтичат от изпълнението на възложената работа.
     

    Права на работника или служителя

    Чл. 107х. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: 1. трудово възнаграждение; 2. отпуски, предвидени в този кодекс; 3. синдикално сдружаване; 4. участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието; 5. информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата; 6. присъединяване към колективен трудов договор; 7. уреждане на колективните трудови спорове; 8. социално-битово и културно обслужване; 9. безопасни и здравословни условия на труд; 10. първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател; 11. обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване; 12. други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа. (2) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници или служители, работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят при него.
     

    Начало на изпълнението и прекратяване на работата

    Чл. 107ц. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) (1) Изпълнението на задълженията на работника или служителя към предприятието ползвател започва с постъпването му на работа при него. (2) Изпълнението на задълженията на работника или служителя в предприятието ползвател се прекратява: 1. със завършването на определената работа; 2. със завръщането на замествания на работа; 3. при прекратяване на трудовия договор между работника или служителя и предприятието, което осигурява временна работа, по реда на този кодекс; 4. при прекратяване регистрацията на предприятието, което осигурява временна работа.
     

    Прилагане на други разпоредби за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа

    Чл. 107ч. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.) За неуредените в този разделвъпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс. ...

    Раздел viii. Надомна работа
    Начало /  /  /  /  / ...



  • TEZ TOUR е руски туроператор създаден през 1994 година. Идеята на компанията е:

    • Собствени изпращащи и приемащи офиси
    • Надеждни авиопревозвачи
    • Постоянен контрол на качеството на предлаганите услуги
    • Обслужване на високо ниво 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата

    През 1995 година излита първият чартърен полет от Москва с дестинация Анталия. Това слага началото на 6500 обслужени туристи в същата година;

    През 1996 година TEZ TOUR открива офиси в Истамбул и Мармарис;

    През 1997 година се открива нова дестинация Тайланд. Броят на обслужените туристи за същата година е 35 000;

    През 1999 година се открива нова дестинация Египет. Това спомага обслужването на 80 000 човека.

    Качеството на услугата в комбинация с целенасочеността на компания води до откриване на офиси в Украйна, Латвия и Литва. Логично през 2003 година обслужените туристи са 250 000.

    През 2004 година руската компания предприема следваща крачка и открива първия собствен хотел Amara Beach Resort 5*.

    Успешната политика на фирмата следва пътя на логиката и до края на 2004 година са открити офиси по екзотичните дестинации Куба, Доминикана, Испания , а по-късно и в България, Гърция, Малдиви Казахстан, Австрия, ОАЕ, Андора и Шри Ланка.

    През 2010 година TEZ TOUR завършва със внушителните 1 380 000 туриста.

    През 2013 година равносметката е:

    Повече от 2 200 000 обслужени туриста и годишен приход възлизащ на над 2 000 000 000 USD.

    Полети до над 50 летища от 45 града.Над 30 000 партньорски агенции и повече от 5000 договора с хотели.

    В руския холдинг влизат 73 офиса в общо 24 страни:

    Русия, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Казахстан, Беларус, България, Румъния, Турция, Египет, Тайланд, Испания, Андора, Гърция, Куба, Доминикана, Шри-Ланка, Мальдиви, ОАЕ, Австрия, Мексико, Китай, Италия.

     

    TEZ TOUR e носител на авиационната награда "Криле на Русия" през 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в категорията "Туроператор на годината - Партньор на въздушния транспорт"

    ...

    tez tour
    Начало /  /  / ...


     транспорт с полуремаркета, произведени 2017 година повече » за транспорт с полуремаркета www.olympia-chemicals-transport.com  


Избрано от VipDir