• Пицарии и заведения за хранене в София. Доставки по домовете. Адреси и телефони.

    ...

    Пицарии и заведения
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава трета.
    ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА

    Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

    Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:

    1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;

    2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.


    Международен транспорт на пътници

    Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:

    1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или

    2. от място извън страната до място на територията на страната, или

    3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

    (2) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.


    Международен транспорт на стоки

    Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

    1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или

    2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или

    3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) За целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал. 1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Спедиторска услуга по ал. 2 е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал. 1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато спедитор действа при условията на спедиционен договор и оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по международен транспорт на стоки по ал. 1, разпоредбата на чл. 127 не се прилага.


    Доставка, свързана с международен транспорт

    Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е:

    1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници в открито море;

    б) плавателни съдове, използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море;

    в) плавателни съдове, използвани за спасяване на човешки живот и имущество на море;

    г) плавателни съдове с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;

    д) плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов, с изключение на зареждането им с провизии;

    3. доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези по т. 2, буква "в"; това не се отнася за въздухоплавателни средства, с изключение на тези по т. 1, и за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    4. отдаването под наем на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море; това не се отнася за плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    5. обработката на:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със:

    а) плавателни съдове, използвани за превоз на стоки или пътници, за търговски, промишлени или риболовни дейности в открито море, с изключение на плавателни съдове, използвани за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    б) въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт;

    7. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    8. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставката на услуги, за които се събират такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предоставяни от летищен оператор-концесионер във връзка с въздухоплавателни средства в международен рейс, включително в Европейския съюз;

    9. доставката на услуги по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, оказвани на плавателни съдове; това не се отнася за плавателни съдове, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;

    10. доставката на услуги по спасяване на човешки живот и имущество на море;

    11. (нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.


    Доставка, свързана с международния стоков трафик

    Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане, укрепване на стока и/или митническо оформяне, когато те са оказани във връзка с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.


    Доставка по обработка на стоки

    Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

    1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;

    2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;

    3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.


    Доставка на злато за централни банки

    Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.


    Доставка, свързана с безмитна търговия

    Чл. 35. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ по смисъла наЗакона за безмитната търговия.


    Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници

    Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

    (2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)


    Документиране на доставките

    Чл. 37. (1) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага при получени авансови плащания.


    ...

    Глава iii. Облагаеми доставки с нулева ставка
    Начало /  /  /  /  /  / ...


     Система метални стелажи за палети APR12, рафтови метални стелажи DIMAX, конзолни системи стелажи за огромна товароносимост GL8, конзолни рафтови стелажи M90 за магазини с голям брой стоки и още повече » за стелажи за склад ts-bg.net  


  • Продължителност на работното време и регламентирани почивки съгласно кодекса на труда. 

    Глава седма.
    РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

    Раздел I.
    Редовно работно време


         

    Нормална продължителност на работното време

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Удължаване на работното време

    Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
         

    Намалено работно време

    Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
         

    Непълно работно време

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
       

    Въвеждане на непълно работно време от работодателя

    Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. (3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят: 1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието; 2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност; 3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2; 4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
         

    Разпределение на работното време

    Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
         

    Ненормиран работен ден

    Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
         

    Нощен труд

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
       

    Особени правила при полагане на нощен труд

    Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. (2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. (3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287. (4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. (5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
         

    Работа на смени

    Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
         

    Отчитане на работното време

    Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Раздел II.
    Ползуване на платения годишен отпуск


    Начин на ползване

    Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

    Ред за ползване

    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.
    (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
    (3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
    (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
    (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
    (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
    (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
    1. по време на престой повече от 5 работни дни;
    2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
    3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
    (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
    (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

    Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

    Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

    Прекъсване на ползуването

    Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

    Отлагане на ползването

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
    (3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
    (4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Погасяване на правото на ползване

    Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
    (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Заплащане

    Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

    Забрана за парично компенсиране

    Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
    ...

    Кодекс на труда. Глава vii. Работно време и почивки
    Начало /  /  /  / ...


     Съвременните методи за медико-козметично почистване на лицето внедрени в козметико-дерматологичен център Пандерма, София  повече » за почистване на лицето panderma.net  


  • Глава седма.
    ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

    Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит

    Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

    1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

    2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

    3. осъществен от него внос;

    4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

    (2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

    (3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

    1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър - когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;

    2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

    (4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

    (5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.


    Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

    Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

    1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

    2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

    3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

    (2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

    1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

    2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.


    Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

    Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

    1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

    2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

    3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

    4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;

    5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4;

    6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

    (2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

    1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

    2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);

    3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;

    4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1.

    (3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

    1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;

    2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;

    3. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години;

    4. стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;

    5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;

    6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

    7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;

    8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129.

    (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2.

    (5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.


    Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

    Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

    1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;

    2. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;

    3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16;

    4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите по чл. 57;

    5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите на вътреобщностно придобиване;

    6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2;

    7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона - в случаите на правоприемство по чл. 10.


    Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит

    Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето:

    1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;

    2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.


    Право на приспадане на частичен данъчен кредит

    Чл. 73. (1) Регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.

    (2) Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

    (3) Оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, включва:

    1. данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки;

    2. данъчните основи на получените от лицето плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното събитие по облагаема доставка;

    3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

    4. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките по т. 3;

    5. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данъчната основа на доставките на стоки или услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 - 5.

    (4) Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва:

    1. оборота по ал. 3;

    2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън територията на страната;

    3. данъчните основи на извършените освободени доставки, с изключение на тези по чл. 50, т. 2;

    4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето;

    5. данъчните основи на получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по т. 2, 3 и 4;

    6. размерът на получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа.

    (5) Коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват - на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

    (6) Размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по ал. 3 и 4 за текущата календарна година.

    (7) В случаите на дерегистрация размерът на частичния данъчен кредит по ал. 2 се преизчислява в края на последния данъчен период на базата на показателите по ал. 3 и 4 за частта от текущата календарна година, през която лицето е било регистрирано.

    (8) Разликата в резултат на преизчислението по ал. 6 и 7 се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период.


    Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя

    Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

    (2) В случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2.


    Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация

    Чл. 74. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

    (2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

    1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;

    2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;

    4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

    (3) Регистрираното лице по ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните условия:

    1. услугите са пряко свързани с регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;

    2. услугите са получени не по-рано от един месец преди регистрацията на лицето поТърговския закон;

    3. лицето е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

    4. за получените услуги лицето притежава фактура по чл. 71, т. 1;

    5. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

    6. регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация.


    Възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията

    Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

    (2) Правото по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи, получените услуги и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 74, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на регистрация.


    Право на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация

    Чл. 76. (1) Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.

    (2) Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:

    1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;

    2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;

    3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;

    4. регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрация;

    5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на чл. 111, ал. 2, т. 5регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводствотослед датата на дерегистрацията му, които са налични към датата на последващата му регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 74, ал. 2.


    Възникване и упражняване на правото на приспадане на начислен данък при дерегистрация и последваща регистрация на лицето

    Чл. 77. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 възниква на датата на повторната регистрация по този закон.

    (2) Правото на приспадане по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи и данъкът, включени в регистрационния опис по чл. 76, се отразяват в дневника за покупките за съответния данъчен период.

    (3) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.


    Корекции на ползван данъчен кредит при изменение на данъчната основа и при промяна на вида на доставката

    Чл. 78. (1) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.

    (2) Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.


    Корекции на ползван данъчен кредит в други случаи

    Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

    (2) Регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и лицето не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължи данък, определен по реда на ал. 7.

    (3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

    (4) Корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

    (5) Корекцията по ал. 2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал. 2.

    (6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

    1. за недвижимите вещи:


     

     


     

            1      
    ДД = ПДК x ----- x БГ, където:
            20      
                   

     


    ДД е дължимият данък;

    ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    2. за всички останали стоки или услуги:

     

            1      
    ДД = ПДК x ----- x БГ, където:
            5      
                   

     


    ДД е дължимият данък;

    ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или 3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

    (7) В случаите по ал. 2 лицето дължи данък, определен по следната формула:

    1. за недвижимите вещи:

     

            1        
    ДД = ПДК x ----- x БГ (1-K), където:
            20        
                     

     

    ДД е дължимият данък;

    ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    К - коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2;

    2. за всички останали стоки или услуги:

     

            1        
    ДД = ПДК x ----- x БГ (1-K), където:
            5        
                     

     

    ДД е дължимият данък;

    ПДК - размерът на ползвания данъчен кредит;

    БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително;

    К - коефициентът по чл. 73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал. 2.

    (8) Регистрирано лице, което частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69, има право да коригира (увеличи) размера на ползвания частичен данъчен кредит по ред и в размер, определени в правилника за прилагане на закона.

    (9) Корекциите по ал. 1 - 8 се извършват еднократно.

    (10) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и впоследствие извърши с тези стоки безвъзмездна вътреобщностна доставка, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

    (11) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корекцията по ал. 10 се извършва в данъчния период, през който данъкът за безвъзмездната вътреобщностна доставка е станал изискуем, чрез съставяне на протокол и отразяването му в дневника за продажбите за този данъчен период.


    Ограничения за корекции

    Чл. 80. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Корекции по чл. 79, ал. 1 - 7не се извършват:

    1. ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3, както и в случаите почл. 10;

    2. ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон;

    3. за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти - 20 години.

    (2) Корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на:

    1. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

    2. унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

    3. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

    4. технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

    5. брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;

    6. брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на корекции по чл. 79, ал. 10 лицето дължи пълния размер на ползвания данъчен кредит независимо от срока по ал. 1, т. 3.


    Възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната

    Чл. 81. (1) Възстановява се платеният данък на:

    1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;

    2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава - на реципрочен принцип;

    3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък - след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.

    (2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.


    Глава осма.
    НАЧИСЛЯВАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

    Лице - платец на данъка при извършване на облагаеми доставки

    Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:

    1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи - когато получателят е регистрирано по този закон лице;

    2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

    3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

    (3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

    (4) Данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.


    Лице - платец при внос

    Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

    (2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.


    Лице - платец при вътреобщностни придобивания

    Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.


    Лице - платец на данъка при издадени фактури

    Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112.


    Задължение за начисляване на данъка от регистрирано лице

    Чл. 86. (1) Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

    1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

    2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

    3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

    (2) Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

    (4) Алинея 1, т. 1 и 2 и ал. 2 не се прилагат в случаите по чл. 131, ал. 1.


    Данъчен период

    Чл. 87. (1) Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.

    (2) Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета.

    (3) Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон, освен в случаите по глава осемнадесета.

    (4) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.


    Резултат за данъчния период

    Чл. 88. (1) Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.

    (2) Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне.

    (3) Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.

    (4) Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет.


    Внасяне на данъка от регистрирано лице

    Чл. 89. (1) Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

    (2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.


    Внасяне на данъка при внос на стоки

    Чл. 90. (1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:

    1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;

    2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

    (2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

    (3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

    (4) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)


    Внасяне на данъка от нерегистрирано лице

    Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

    (2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

    (5) Данъкът по ал. 4 се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.


    Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване

    Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

    1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

    2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;

    3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;

    4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;

    5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

    6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за двата данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. За целите на изречение първо на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка: транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенки услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи.

    (4) Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

    (6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органът по приходите извършва прихващането по ал. 1 - 5 в следната поредност: данък върху добавената стойност, други данъци, събирани от Националната агенция за приходите, задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително обществено осигуряване, за Националната здравноосигурителна каса, за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и други публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

    (7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

    (8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

    (9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението по ал. 8 в срок пет дни след предоставянето му.

    (10) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.


    Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92

    Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират:

    1. при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;

    2. при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;

    3. при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;

    4. когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;

    5. (отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

    (2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:

    1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;

    2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.

    (3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.


    ...

    Глава vii. Данъчен кредит
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Апарт Комплекс Аполон е разположен в местността Буджака в Созопол на 50 метра от скалния бряг, от където се разкрива зашеметяваща панорама към морския бряг. Модерният комплекс прекрасно съчетава удобствата и елегантността на тризвезден апарт-хотел с уюта и романтиката на морска вила.

    Всеки гост на Апарт Комплекс Аполон ще може да се възползва едновременно от близостта на комплекса до оживения Созопол и спокойствието на вилната зона. Кокетните вили на Апарт Комплекс Аполон са разположени сред просторни алеи и китни градини, издигащи се над морето. Малките живописни заливи, мидени плажове и вдадени в морето скални носове в близост придават невероятна романтика на комплекса.

    На разположение са пет вили с общо 47 напълно обзаведени студиа, мансардни, двустайни и тристайни апартамента, които ще задоволят и най-високите изисквания.

    Всяко студио и апартамент разполага с една или две спални с климатик, самостоятелна модерна баня с душ кабина и сешоар, всекидневна с комфортна мека мебел, телевизор и климатик, кът за хранене, кухня. Всяка кухня е оборудвана с хладилник, керамичен плот, аспиратор, микровълнова фурна, мивка, термо кана, посуда.

    За пълноценния отдих и забавление на своите гости Апарт Комплекс Аполон в Созопол предлага фитнес зала, два плувни басейна за възрастни, един басейн за деца, детска площадка, бар край басейна, автомобили и велосипеди под наем.

    Допълнителните услуги в комплекса включват денонощна охрана, паркинг, пране и химическо чистене, мини маркет, бюро за туристически услуги.

    ...

    Апарт комплекс Аполон
    Начало /  /  /  /  / ...



  • 220 места има основният ресторант на Риу Правец Ризорт (RIU PRavetz Resort) и предлага закуска, обяд и вечеря на бюфет. Ресторантът на Риу Правец Ризорт (RIU PRavetz Resort) е с прекрасна гледка към езерото и планината, слънчева тераса с капацитет до 70 места и стилен интериор. Ресторантът работи седем дни в седмицата.

     Вашите мнения и отзиви можете да споделите по-долу

    ...

    Ресторанти в Риу Правец Ризорт (riu pravetz resort)
    Начало /  /  /  /  / ...



  • Правна уредба на трудовите злополуки и заболяванията, условията на труда, здравословни и безопасни условия на труд по Кодекса на труда

    Глава тринадесета.
    ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 25 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2001 Г.)


       

    Обхват на безопасните и здравословни условия на труда 

    Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Планиране на безопасните и здравословни условия на труда 

    Чл. 274. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
         

    Нормативни актове, единни и отраслови правила (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват в разработването на тези актове. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Заповедите за утвърждаване на правилата по ал. 2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил.
         

    Правила в предприятието (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания. (2) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правилата по предходната алинея се обявяват по подходящ начин на работните места.
         

    Задължения при проектирането и строителството

    Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
       

    Изисквания за произведени в чужбина машини и съоръжения 

    Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Разрешение за въвеждане на обектите в експлоатация 

    Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Инструктаж и обучение

    Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. (2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се утвърждава от съответните ведомства. (4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.
         

    Задължение за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване

    Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания.
         

    Отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа

    Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител.
         

    Специално работно облекло и лични предпазни средства

    Чл. 284. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Забранява се замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност.
         

    Безплатна храна (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

    Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. (2) Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
       

    Ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда

    Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, след което работникът или служителят задължително се премества на друга подходяща работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.
         

    Предварителни и периодични медицински прегледи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.)

    Чл. 287. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 287 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Условията за извършване на предварителните и периодичните прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определят от министъра на здравеопазването. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Предварителните медицински прегледи се заплащат от лицата, които кандидатстват за работа, а периодичните медицински прегледи са за сметка на работодателя. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.
         

    Данни за здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)
       

    Предотвратяване и отчитане на трудовите злополуки и заболяванията

    Чл. 289. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да взема мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите заболявания и професионалните болести. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Правна уредба на трудовите злополуки и заболяванията

    Чл. 290. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите злополуки, общите заболявания и професионалните болести, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването им се уреждат от отделен закон.

    ...

    Глава xiii. Здравословни и безопасни условия на труд
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава деветнадесета.
    КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО НАРУШАВАНЕ

    Раздел I.
    Контрол за спазване на трудовото законодателство


         

    Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 399. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 399 - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. (2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение.
         

    Външноведомствен контрол

    Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Други държавни органи, извън посочения в предходния член, осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет.
         

    Вътрешноведомствен контрол

    Чл. 401. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министрите, ръководителите на други ведомства, както и на местните органи на държавно управление упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез свои специализирани органи.
         

    Права на контролните органи

    Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: 1. посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; 2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; 3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; 4. вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; 5. установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. (3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба. (4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, органите по назначаването, с работещите и с техните организации, както и с държавните служители.
         

    Задължения на контролните органи

    Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи са длъжни: 1. да пазят в тайна поверителните и за служебно ползуване сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, както и да не използуват тези сведения в своя стопанска дейност; 2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство или на законодателството, свързано с държавната служба. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контрол за спазване на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба не може да упражнява лице, което има пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти.
         

    Задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство

    Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. (2) Работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.
         

    Принудителни административни мерки

    Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: 1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да спират въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората; 4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по назначаването и длъжностни лица; 5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност, както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и чл. 303, ал. 3; 6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3; 7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при повторно нарушение на чл. 62, ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението; 8. (нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението; 9. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) при наличие на обстоятелствата по чл. 138, ал. 4 да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Когато задължителното предписание по т. 1 на предходната алинея се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. (3) Когато в случаите по предходната алинея по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. (4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.
         

    Обжалване на принудителните административни мерки

    Чл. 405. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.
         

    Обявяване съществуването на трудово правоотношение

    Чл. 405а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение начл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. (2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. (3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа. (4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. (5) На работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя. (6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. (7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта. (8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.
         

    Сигнална функция на синдикалните организации

    Чл. 406. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации имат право да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство, както и да искат административно наказание за виновните лица. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В изпълнение на функциите си по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право: 1. да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите; 2. да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи; 3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Представителите на синдикалните организации при изпълняване на сигналната си функция са длъжни да спазват условията почл. 403, ал. 1. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Контролните органи са длъжни да уведомят синдикалните организации за взетите мерки в едномесечен срок.
       

    Сигнална функция на контролните органи

    Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато контролните органи установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата.
       

    Ревизионна книга

    Чл. 408. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Констатациите от извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство се вписват в ревизионна книга. (2) Работодателят е длъжен да осигури отделни ревизионни книги в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на проверки. (3) Ревизионната книга се заверява от инспекцията по труда по седалището на предприятието или на неговите поделения или по местонахождението на обектите и работните площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд.
     

    Мерки за привличане към дисциплинарна и административнонакзателна отговорност 

    Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Сигнална функция на профсъюзните контролни органи 

    Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Права на държавните, държавно-обществените и обществено-държавните контролни органи 

    Чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Ревизионна книга за констатациите и предписанията на контролните органи 

    Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел II.
    Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство


       

    Видове административни наказания

    Чл. 412а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания: 1. глоба - на физическите лица; 2. имуществена санкция - на юридическите лица и за едноличните търговци.
         

    Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение наказанието е: 1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 1 - глоба от 500 до 1000 лв.; 2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 2 - имуществена санкция или глоба от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба от 5000 до 20 000 лв.
         

    Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

    Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв. (3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В случаите по ал. 3 от платената имуществена санкция или глоба, наложена на работодателя или виновното длъжностно лице, се отчисляват и внасят в съответните осигурителни фондове дължимите от работодателя осигурителни вноски за лицето. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.
         

    Отговорност на работника или служителя при предоставяне на работна сила без сключен трудов договор 

    Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., обявен за противоконституционен с РКС № 7 от 2012 г. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) (1) Който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа в зависимост от съответната икономическа дейност и професия. (2) Платената глоба по ал. 1 се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса по ред, определен от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
         

    Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган

    Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
       

    Задължение за внасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления

    Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или служител е длъжен в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление да плати наложената му имуществена санкция или глоба.
       

    Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления

    Чл. 415б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.
         

    Отговорност за маловажно нарушение

    Чл. 415в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. (2) Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
     

    Споразумение в административнонаказателното производство

    Чл. 415г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление. (2) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси: 1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение; 2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието. (3) Със споразумението не може да се определя: 1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение; 2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното административно нарушение. (4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов изрично упълномощен представител. (5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице издава решение. (6) Споразумението се одобрява, ако: 1. са спазени изискванията на закона; 2. определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган. (7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване. (8) Споразумението влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление. (9) В случаите, когато споразумението не бъде одобрено, административнонаказващият орган издава наказателно постановление.
     

    Разсрочване на задължения

    Чл. 415д. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По искане на нарушителя или на негов изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план. (2) Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати. (3) За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. (4) Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (5) Към искането по ал. 1 се прилагат: 1. декларация за семейното и имущественото състояние и за годишния доход на длъжника за 12 месеца преди искането - за физическо лице; 2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях; 3. погасителен план за разсрочване на задълженията; 4. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него; 5. отчет за приходите и разходите на нарушителя за предходната отчетна финансова година - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него; 6. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него. (6) Решението за разсрочване се издава от: 1. директора на дирекция "Инспекция по труда" - за задължения от имуществени санкции до 5000 лв. - за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години; 2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" - за задължения над 5000 лв. - за срок до три години. (7) С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в т. ч. последиците от неспазването им. (8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила наказателни постановления. (9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.
     

    Приложимост на административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство

    Чл. 415е. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и спрямо предприятие ползвател.
         

    Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

    Чл. 416. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. (2) Когато контролен орган е съставил акт за административно нарушение по време на проверката, но актът не може да бъде връчен веднага, той вписва съдържанието на акта в ревизионната книга. (3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. (4) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на тридневен срок от датата на вписването, а в случаите на ал. 3, изречение второ - след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. (5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. (6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред. (7) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.) (8) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. (9) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) (10) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

    Допълнителни разпоредби


         

    ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

    § 1. По смисъла на този кодекс: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд; 3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни); 4. (отм., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието; 5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието. 6. (отм., нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация; 7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.). 8. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. 9. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е: а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни; б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни; в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни. г) (отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато в периодите по букви "а" - "в" работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви "а" - "в". 10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват: а) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец); б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец); в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа. 11. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. 12. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. 13. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) "Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. 14. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) "Преустановяване на дейността" е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост. 15. (нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) "Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса за търговското корабоплаване. 16. (нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) "Командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3" е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните поради изпращане за същата или на друга работа в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария при условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата държава, но не по-неблагоприятни от минималните установени в нея. 17. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. 18. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. 19. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната" са предприятията, определени с акт на Министерския съвет. 20. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) "Основни условия на труд и заетост" са условия на труд и заетост, установени от законови и подзаконови нормативни актове, административни актове, колективни трудови договори и/или други разпоредби, които са в сила в предприятието ползвател и се отнасят до продължителността на работното време, извънредния труд, почивките в работно време, междудневната и седмичната почивка, нощния труд, основния и допълнителния отпуск, почивните дни и официалните празници, защита на непълнолетните и жените, както и по отношение на заплащането.
         

    ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ КООПЕРАЦИИ

    § 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго.

    Преходни разпоредби


          § 3. (1) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (2) Висящите дела пред помирителните комисии се предоставят за разглеждане от комисиите за трудови спорове по реда, предвиден в този кодекс.
        § 3а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 315 дни. (2) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск почл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 315 календарни дни и сбора на ползвания отпуск за бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 31 декември 2006 г. (3) В случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието. (4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение по чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване. (5) От деня на разрешаване на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.
        § 3б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". (2) В случаите по ал. 1, ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
        § 3в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) (1) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни не е изтекъл към 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 410 календарни дни. (2) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания отпуск поради бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 1 януари 2009 г. (3) В случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието. (4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение по чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване. (5) От деня на разрешаването на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.
      § 3г. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) До 31 декември 2011 г. периодът, за който работодателят може да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност почл. 120, ал. 1, може да бъде удължен с още 45 календарни дни през една календарна година. (2) В случаите по ал. 1 за периода след 45-ия ден по чл. 120, ал. 1 е необходимо съгласие на работника или служителя.
      § 3д. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". (2) В случаите по ал. 1 неплатеният отпуск се признава за трудов стаж. (3) Ако по време на ползване или в месеца, следващ периода, за който е предоставен неплатеният отпуск по ал. 1, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
        § 3е. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., обявен за противоконституционен сРКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.
      § 3ж. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.
      § 3з. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Графикът за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава по реда на чл. 173, ал. 1 до 31 март 2011 г.

    Заключителни разпоредби


          § 4. Този кодекс отменя: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) членове 1 до 144, чл. 171 до 185 от Кодекса на труда (обн. - Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм., бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 и 33 от 1968 г., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г. и бр. 44 от 1984 г.); 2. Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на труда (ДВ, бр. 53 от 1973 г.); 3. членове 23, 29 и 30 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г.); 4. Указа за прилагане на някои разпоредби от Кодекса на труда по отношение на административния и инженерно-техническия персонал и механизаторите при трудово-кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 65 от 1961 г.); 5. Указа за прилагане разпоредбите на Кодекса на труда относно техническата безопасност и хигиената на труда по отношение на членовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 100 от 1962 г.); 6. Указа за въвеждане на петдневна работна седмица (ДВ, бр. 1 от 1968 г.); 7. членове 5, 10, 12, 15, ал. 2, 19 и 20 от Указа за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации (обн., Изв., бр. 63 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм. и доп., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от 1960 г., бр. 38 от 1962 г.; ДВ, бр. 50 от 1963 г., бр. 21 от 1964 г. и бр. 32 от 1968 г.).
          § 5. В дял III и IV от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения: 1. В чл. 155а думите "по реда на чл. 118 и 118а" се заменят с "по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г." 2. В чл. 156: а) в ал. 1, изр. 1 думите "в сроковете по чл. 60, ал. 1, 2 и 3 от настоящия кодекс" се заменят с "в сроковете по чл. 163, ал. 1-6 от Кодекса на труда от 1986 г."; б) в ал. 3 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г."; в) в ал. 4, изр. 1 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г.", а в изр. 2 думите "по чл. 60, ал. 6" с "по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г."; г) в ал. 6 думите "по чл. 119, ал. 2" се заменят с "по чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г.". 3. В чл. 162, ал. 1 думите "поради смърт (чл. 29, б. "е") се заменят с думите "поради смъртта на работника (чл. 325, т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.)". 4. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
        § 6. В чл. 27 от Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г.) думите "за нарушаване на правилата по техническата безопасност на труда" се заличават.
      § 7. В чл. 99, ал. 1 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г. и бр. 66 от 1985 г.) след цифрата 9 се добавя следният текст: "без тези, свързани с хигиената на труда", а след цифрата 13 - "без тези, свързани с интензивността на шума в границите на хигиенните норми в предприятието".
        § 8. В Закона за финансов контрол (обн., Изв., бр. 91 от 1960 г.; изм., ДВ, бр. 32 от 1977 г. и бр. 57 от 1978 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 15, ал. 1 се изменя така: "(1) За нарушения на финансовата дисциплина, установени от финансовоконтролните органи при Министерството на финансите, за неизпълнение на задължителни указания, дадени от министъра на финансите, и за недаване сведения или показания пред контролните органи министърът на финансите налага на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда. Преместването на по-нископлатена работа или понижаването в квалификационна степен и уволнението стават съгласувано със съответния министър, ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителен комитет на народен съвет. За нарушенията, извършени от лица, заемащи изборна длъжност, наказанията се налагат от съответния орган по предложение на министъра на финансите. Дисциплинарните наказания се налагат до три месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му." 2. В чл. 17, ал. 3 се отменя. 3. В чл. 18 думите "по ал. 3 на предходния член" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда." 4. Член 19 се отменя. 5. В чл. 20, в ал. 1, буква "г" и в ал. 2 думите "по чл. 17, ал. 3" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда." 6. Член 22 се отменя. 7. В чл. 23 думите "чл. 82 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда." 8. Член 24 се отменя. 9. В чл. 29 се правят следните изменения: а) алинея 1 се изменя така: "(1) Когато причинената щета на учреждения, предприятия или организации е извън случаите по чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от този закон и по чл. 206 и 209 от Кодекса на труда, се прилага ограничената имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда."; б) алинея 2 се отменя; в) алинея 3 става ал. 2 и се изменя така: "(2) Ограничената имуществена отговорност по предходната алинея се търси независимо от отговорността на лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда и не се взема предвид при определяне отговорността на възползувалите се лица." 10. В чл. 37 се правят следните изменения: а) в края на ал. 1 се добавя изречението "Удръжките се правят в размери, установени с Гражданския процесуален кодекс."; б) алинея 2 се отменя.
        § 9. В Закона за държавен и народен контрол (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 64 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г. и бр. 49 от 1981 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 2 думите "и Държавния съвет на Народна република България" се заменят с "Държавния съвет и Министерския съвет на Народна република България." 2. В чл. 8 се правят следните изменения: а) второто изречение на ал. 1 се изменя така: "Той работи под непосредственото ръководство на Министерския съвет и отчита дейността си пред него."; б) алинея 2 се отменя. 3. В чл. 9, ал. 2 второто изречение се изменя, както следва: "Заместник-председателите на комитета се назначават от Държавния съвет, а членовете му се утвърждават от Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за държавен и народен контрол.". 4. В чл. 17 се правят следните изменения: а) в точка 6 думите "Държавния съвет" се заменят с "Министерския съвет"; б) в точка 7 думите "Народното събрание и неговите постоянни комисии, Държавния съвет и" се заличават. 5. В чл. 20, т. 6 се изменя така: "6. Налагат на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда.". 6. В чл. 23, ал. 2 думите "или преместване на по-нископлатена работа" се заличават. 7. В чл. 24 се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите "три години" се заменят с "две години"; б) алинея 3 се изменя така: "(3) Заличаването на наказанието "уволнение" не създава задължение за възстановяване на лицето на предишната му работа.". 8. В чл. 25 се правят следните изменения: а) алинея 1 се изменя така: "(1) При констатиране на вреди, които дават основание за ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 от Кодекса на труда, комитетите за държавен и народен контрол налагат парични начети, а при данни за пълна имуществена отговорност съставят актове за начети или изискват от органите за финансов контрол да извършат ревизия."; б) алинеи 2 и 3 се отменят; в) алинея 4 става ал. 2. 9. В чл. 26, ал. 2 думите "превеждане или преместване на по-нископлатена работа" се заменят с "преместване на по-нископлатена работа или понижаване в квалификационна степен." 10. Член 28 се изменя, както следва: "Чл. 28. Доколкото в този закон няма особени правила за дисциплинарните наказания по чл. 20, т. 6 и за ограничената и пълната имуществена отговорност по чл. 25 се прилага Кодексът на труда, а за съставянето на актове за начети - Законът за финансов контрол."
        § 10. В чл. 20, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс думите "чл. 5, ал. 2 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 45 от Кодекса на труда".
        § 11. В Закона за прокуратурата (ДВ, бр. 87 от 1980 г.) се създава нов чл. 23а със следното съдържание: "Освобождаване от длъжност на прокурорите Чл. 23а./span>. (1) Прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията по чл. 21, точка 6. (2) Заповедите за освобождаване и за налагане на дисциплинарни наказания на прокурорите не подлежат на обжалване пред комисиите за трудови спорове и пред съдилищата."
        § 12. В чл. 136, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1968 г.; изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1982 г.) думите "по чл. 58, ал. 1" се заменят с "по чл. 160.".
      § 13. В чл. 81, ал. 3 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г. и бр. 91 от 1982 г.) думите "по чл. 91, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, ако имат предвидения в тези разпоредби непрекъснат трудов стаж" се заменят с "по чл. 222 от Кодекса на труда, ако имат предвидения в тази разпоредба трудов стаж.".
        § 14. В чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за другарските съдилища (обн., Изв., бр. 50 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 101 от 1966 г., бр. 27 от 1975 г. и бр. 36 от 1979 г.) думите "чл. 95 и 96" се заменят с "чл. 206".
      § 15. В чл. 53, ал. 2 от Закона за народните представители и народните съветници (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 72 от 1981 г.) думите "по чл. 30, ал. 1" се заменят с "по чл. 326, ал. 2."
          § 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
        § 17. Кодексът влиза в сила от 1 януари 1987 г. Точки 1 - 4 на § 9 влизат в сила от деня на обнародването в Държавен вестник.
      § 18. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на този кодекс се възлага на председателя на Министерския съвет.

    Преходни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

      (ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)
    § 16. Трудовите правоотношения в материалното производство с ръководител на бригада, на поделение на предприятие и на предприятие, възникнали въз основа на избор до влизане в сила на този закон, се превръщат в трудови правоотношения за неопределено време освен ако страните не уговорят определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години. Разпоредбите на Раздел I от глава шестнадесета от Кодекса на труда се прилагат и за прекратяване на тези трудови правоотношения.

    Преходни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА


      (ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
    § 256. (1) Висящите трудови спорове пред комисиите за трудови спорове и пред по-горестоящите административни органи се изпращат незабавно за разглеждане от компетентния съд, за което страните се уведомяват писмено. (2) Висящите пред районните съдилища второинстанционни трудови дела се довършват по досегашния ред.
      § 257. (1) Съществуващите синдикални съюзи могат да запазят качеството си на юридическо лице, като подадат заявление за вписване по чл. 49 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. (2) При условие, че е спазен срокът по предходната алинея, синдикалните съюзи запазват качеството си на юридическо лице до влизането в сила на решението на съда за вписване.   § 258. Отпуските и обезщетенията, за които съгласно измененията на Кодекса на труда с този закон са установени само минимални размери, до уреждането им с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор се ползват, съответно изплащат, по досегашните им размери, установени за всеки отделен случай.   § 259. В Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 91 и 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г.; попр., бр. 33 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1970 г, бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г. и бр. 52 от 1992 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 1 на чл. 150 думите "непрекъснатия трудов" се заменят с "трудовия" и в ал. 3 думата "непрекъснат" се заличава. 2. В чл. 151 думата "непрекъснат" се заличава. 3. В ал. 2 на чл. 152 думите "с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2" се заличават. 4. В ал. 6 на чл. 156 думите "чл. 313, ал. 3" се заменят с "чл. 333". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .   § 266. Законът влиза в сила от 1 януари 1993 г.   § 267. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА


      (ОБН. - ДВ, БР. 25 ОТ 2001 Г.)
    § 116. (1) Работници и служители, които до влизането в сила на този закон са ползвали права, свързани с работа при ненормиран работен ден, продължават да ползват тези права до определяне от работодателя на длъжностите по чл. 139, ал. 4. (2) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон работодателите са длъжни да определят длъжностите и работите, които се изпълняват при условията на ненормиран работен ден.
      § 117. Заварените към влизането в сила на този закон учащи се могат да ползват отпуски почл. 169, ал. 1 и чл. 171, ал. 1, ако работодателят даде съгласие за продължаване на обучението.
        § 118. До 31 март 2002 г. по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение, неползваните до 1 януари 2001 г. платени годишни отпуски или част от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 177, независимо, че трудовото правоотношение не е прекратено.   § 119. Исковете по трудови спорове от работниците и служителите, на които трудовите правоотношения са прекратени преди влизане в сила на този закон, могат да се предявяват в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 преди изменението му.   § 120. Лицата, които към влизането на този закон в сила са започнали ползването на отпуск по отменената ал. 2 на чл. 164, ползват отпуска в размера преди отмяната й.
      § 121. Нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет.   § 122. Законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 109, § 110 и § 112, които влизат в сила от 1 септември 2000 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА 


      (ОБН. - ДВ, БР. 120 ОТ 2002 Г.)
    § 11. Работодателите в срок до 30 април 2003 г. са длъжни да изпратят писмени уведомления до териториалните поделения на Националния осигурителен институт за заварените към влизането в сила на този закон сключени трудови договори.   § 12. Работодателите, които са приели на работа работници или служители при условията на отменената ал. 2 на чл. 62, са длъжни в срок до 30 април 2003 г. да сключат писмени трудови договори и да изпратят уведомления за това до съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОН...

    Кодекс на труда. Глава xix. Контрол, отговорност. Заключителни разпоредни
    Начало /  /  /  / ...



  • Разположение: хотелът се намира в парка на Сандански;
    В хотела: ресторант и открита панорамна тераса, лоби бар с панорамна тераса, бар басейн, външен басейн, спортни и медицински уреди и апаратура, фитнес, 2 сауни, масажи, водолечение, ароматерапияя, физиотерапия, инхалации, конферентна зала, възможност за осигуряване на кафе паузи, работна вечеря/обяд, трансфери, планински турове, паркинг;

    В стаите: 56 стаи и 10 апартамента, оборудвани със самостоятелен санитарен възел, хладилник, сателитна телевизия, телефон, тераса, климатик;

    ...

    СПА Хотели в Сандански - Хотел Панорама 3*
    Начало /  /  /  / ...



  • Ценова листа и оферти за вилно еко селище " Родни простори"- Приморско - www.prostori.net

    Родни Простори, Приморско разполага с леглова база от 200 места.

    Вилно селище “Родни Простори” е разположено в 17дка дворно пространство и предлага голямо разнообразие от развлечения и удобства. Капацитет 200 легла. 

    Настаняването е в сгради и бунгала след основен ремонт и добре поддържани. 

    Нощувка,Закуска,обяд,вечеря

    -Къщички-с две стаи/5легла/и три стаи/7легла/,санитарен възел,ТВ,булсатком, 

    хладилник и климатик 

    -Масивни едноетажни постройки-апартаменти с по две стаи/5 легла/ 

    санитарен възел,тв,булсатком,хладилник 

    -Дървена къща-4 стаи/спалня + 2 единични легла/,тв,булсатком,хладилник и климатик 

    Нощувка,Закуска,Обяд,Вечеря

    Дървени бунгала-стая с две легла,санитарен възел до стаята,веранда с маса и пейки. 

    +359 - (0)897 / 909723     +359 - (0)888 / 241349   +359 - (0)878 70 88 56

     

    Е мейл: Boil.rachev@abv.bg

    Нормално е всеки да се интересува, колко ще му струва почивката? Но ние умишлено не показваме цени. Те се формират от вашите искания и от това, какво търсите като стая. Затова сме оставили актуални телефони, на които след като разгледате обстойно сайна ни, и изберете вида и местоположението на стаята си, ние ще калкулираме и цената за нея. Благодарим Ви!

    ...

    Приморско
    Начало /  /  /  / ...



Избрано от VipDir