• Част трета.
    ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

    Данъчно събитие при внос

    Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

    (2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.


    Данъчна основа

    Чл. 55. (1) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със:

    1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Европейския съюз, както и дължимите при внос на територията на страната;

    2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

    (2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Европейския съюз за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

    (4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

    (5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.


    Начисляване от митническите органи на данъка при внос

    Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.


    Начисляване от вносителя на данъка при внос

    Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

    (2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

    (3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

    (4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.


    Освобождаване от данък при внос

    Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

    1. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

    2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, внасяни от:

    а) дипломатически представителства, консулства или членовете на персонала им, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

    б) Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;

    в) международни организации, различни от посочените в буква "б", признати за такива от публичните органи на държавата членка - домакин, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

    3. човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки, кърма, зъбни протези;

    4. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;

    5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;

    6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:

    а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;

    б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;

    в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

    7. злато от Българската народна банка;

    8. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

    9. инвестиционно злато;

    10. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    11. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) официални публикации, издадени под контрола на органите на държавата или територията на износа, на международни организации, публични структури и публичноправни образувания, установени в държавата или територията на износа, и печатни материали, разпространявани в условията на избори за Европейския парламент или в условията на национални избори в държавата, в която печатните материали се издават от чуждестранни политически организации, официално признати като такива в държавите членки, доколкото тези публикации и печатни материали са обложени с данък в държавата или територията на износа и не се ползват от освобождаване от данък при износ;

    12. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чистокръвни коне на възраст не повече от 6 месеца, които са родени в трета държава или територия от животно, оплодено в Европейския съюз и впоследствие временно изнесено за раждането;

    13. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;

    14. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

    15. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

    16. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;

    17. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, които се връщат от лицето износител при запазване на състоянието, в което са били изнесени, освен нормалното износване при тяхната употреба, когато същите стоки са освободени от вносни сборове;

    18. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

    (2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

    (3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят справилника за прилагане на закона.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

    (8) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

    (9) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

    (10) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

    (11) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

    (12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

    (13) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

    (14) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

    1. внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.;

    2. получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро;

    3. внася лично имущество, получено като наследство;

    4. внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз;

    5. внася имущество във връзка с встъпване в брак;

    6. внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Европейския съюз;

    7. внасят ордени, медали и почетни награди;

    8. внасят образци на стоки с незначителна стойност;

    9. внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;

    10. внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

    11. внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

    12. внасят материали за погребални цели;

    13. внасят материали за защита на стоки по време на превоз и слама за постилане, фуражи и храни за животни по време на превоз;

    14. внася документация;

    15. внасят учебни принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване за ученици или студенти;

    16. внасят продукти, добити от селскостопански производител от имоти, разположени в трети страни, намиращи се в непосредствена близост до основното място на стопанска дейност на производителя;

    17. внасят семена, торове и продукти за обработка на почвата и посевите за имот, разположен в непосредствена близост с трета страна, обработван от селскостопански производител, чието основно място на стопанска дейност се намира в съответната трета страна в непосредствена близост до имота;

    18. внасят видео- и аудиоматериали от образователен, научен или културен характер, които се предоставят от Организацията на обединените нации или от някоя от нейните специализирани агенции, независимо от тяхното предназначение;

    19. внасят предмети от колекции и произведения на изкуството от образователен, научен или културен характер, които не са предназначени за продажба и се внасят от музеи, галерии или други институции; освобождаването се прилага само когато стоките са внасят безвъзмездно или ако се внасят възмездно, не се доставят от данъчно задължено лице;

    20. внасят лабораторни животни и биологични или химически вещества, предназначени за изследвания;

    21. внасят терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно протезиране;

    22. внасят референтни вещества за качествения контрол на медицински продукти;

    23. внасят фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви;

    24. внасят стоки от държавни организации, благотворителни или филантропски организации, получени безвъзмездно от тях;

    25. внасят стоки от институции или организации, получени безвъзмездно от тях, за подпомагане на слепи лица и други лица с увреждания;

    26. внасят печатни рекламни материали и предмети с рекламен характер;

    27. внасят стоки за използване или консумиране по време на търговски изложения или други подобни прояви;

    28. внасят стоки с цел изпитване, анализиране или проучване;

    29. внасят пратки, предназначени за организации за защита на авторското право или за защита на правата на индустриалната и търговската собственост;

    30. внасят издания с туристическа информация;

    31. внасят гориво и смазочни материали, намиращи се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства и в специални контейнери;

    32. внасят от упълномощени за тази цел от компетентните органи организации за използване при строителството, поддръжката или украсата на гробища, гробове и паметници на жертви на война от трета държава, погребани в Европейския съюз.

    (15) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът от трети територии на стоки, чийто внос от трети страни би бил освободен на основание ал. 14.


    Обезпечаване на данъка при внос

    Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

    (2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

    (3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

    (4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения,Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.


    Плащане на данъка при внос

    Чл. 60. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

    (2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим "временен внос с частично освобождаване от митни сборове" начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет преди вдигането на стоките.


    Разрешение за вдигане на стоките

    Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.


    ...

    Част iii. Облагане на вноса
    Начало /  /  /  /  /  / ...


     Фото и видео заснемане на вашето събитие от Стимани Вижън повече » за Фото и видеозаснемане www.stimanivision.com  


  • Специален ред на облагане на туристически услуго по ЗДДС, текст на закона

    Част осма.
    СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ

    Глава шестнадесета.
    ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

    Доставка на обща туристическа услуга

     

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

    (2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.

    (3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

    1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;

    2. доставка от туроператор към туроператор.


    Място на изпълнение на обща туристическа услуга

     

    Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.


    Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

     

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.

    (2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.


    Данъчна основа на обща туристическа услуга

     

    Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

    1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

    2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.

    (2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.


    Нулева ставка при доставка на обща туристическа услуга

     

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.


    Данъчен кредит на туроператора (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     

    Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко.


    Начисляване на данъка и документиране на доставката на обща туристическа услуга

     

    Чл. 142. (1) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол.

    (2) Документирането и отчитането на доставката на обща туристическа услуга се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.


     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ...

    Глава xvi. Туристически услуги. Част 8 Специален ред на облагане
    Начало /  /  /  /  /  / ...


      повече » за транспортни услуги ADR www.olympia-chemicals-transport.com  


  • Имуществена отговорност и обезщетения по кодекса на труда

     

    Глава десета.
    ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

    Раздел I.
    Имуществена отговорност на работодателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

    Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. (4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. (5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
         

    Изключване или намаляване на отговорността

    Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
         

    Регресен иск

    Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.

    Раздел II.
    Имуществена отговорност на работника или служителя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Обсег на имуществената отговорност

    Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. (2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.
         

    Изключване на отговорността

    Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.
         

    Вреда, която подлежи на обезщетяване

    Чл. 205. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. (2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.
         

    Размер на отговорността

    Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. (2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. (3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.
         

    Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност

    Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя: 1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; 2. за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. (2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда. (3) Исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата. (4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.
         

    Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители

    Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата; 2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.
         

    Бригадна отговорност

    Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата. (2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Осъществяване на ограничената имуществена отговорност

    Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. (2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането. (6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)
         

    Осъществяване на пълната имуществена отговорност

    Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
         

    Прилагане на гражданския закон

    Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.

    Раздел III.
    Други видове обезщетения


         

    Обезщетение при недопускане на работа

    Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.
         

    Обезщетение при временно отстраняване от работа

    Чл. 214. (Предишен текст на ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица. (Ал. 2 - отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Обезщетение при командировка

    Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
         

    Обезщетение при преместване

    Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) На работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят: 1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му; 2. разноските по пренасянето на покъщнината му; 3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни. (2) На работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с работодателя могат да се заплатят разноските по т. 1 и 2 на предходната алинея за неговото и на семейството му завръщане в постоянното им местоживеене. (3) Работникът или служителят има право на обезщетение по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.
         

    Обезщетение при трудоустрояване

    Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея.
         

    Обезщетение при бедствие (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

    Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.
         

    Обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата

    Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил. (2) Право на обезщетение по предходната алинея има и работник или служител, който откаже да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от този кодекс случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява работата си по досегашните условия.
         

    Обезщетение за неспазено предизвестие

    Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. (2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
         

    Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие

    Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. (2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. (3) Предходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения. (4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва: 1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение; 2. в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
         

    Обезщетение при уволнение на други основания

    Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
         

    Обезщетение при уволнение поради задържане от органите на властта

    Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск

    Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда начл. 176, правото за който не е погасено по давност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.
         

    Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител

    Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
         

    Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя

    Чл. 226. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: 1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение; 2. вписване на неверни данни в издадените документи. (2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. (3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
         

    Регресна отговорност

    Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностните лица, виновни за плащането на обезщетенията по чл. 213, 214, 225, ал. 3 и чл. 226, дължат възстановяването им на работодателя съобразно правилата на раздел II от тази глава.
         

    Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията

    Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.  

     

    ...

    Кодекс на труда. Глава x. Имуществена отговорност
    Начало /  /  /  / ...



  • Мадона ди Кампилио e един от най-модерните ски курорти в Италия. Ски сезонът продължава от декември до април. Долната лифтова станция се намира на надморска височина от 1500 m и най-високата точка - 2600 m спад в този случай е 1100 m курортът предлага 150 км писти, 43% са за начинаещи, 41% от средното ниво на трудност и 16% за напреднали скиори. 

    W Мадонна ди Кампильо има много добри хотели, изискани ресторанти, и най-важното - има нощен живот. Някои пътеки са покрити. В Мадона ди Кампильо има 30 асансьори, които могат да предават до 31 хил. души на час. В курорта, можете да използвате сноуборд парк, халфпайп и хели-ски. 

     

    ...

    Карта на ски пистите в Мадонна ди Кампильо, Италия
    Начало /  /  /  /  / ...



  •  

    Тази история, която ще прочетете само и единствено благодарение на Търговския закон на България, който е в сила в страната през 6-та година от членството й в ЕС.

    Вие сте търговец и продавате консумативи. Аз също съм търговец и използвам тези консумативи в производството си. През 2006г. аз купувам от Вас консумативи. Искам фактура и Вие ми издавате такава. Аз плащам цената на консумативите по фактурата. Това може да се случи еднократно, може и да се случи многократно през 2006-7-8г., може и след това.

    През 2009г. аз искам от съда да ме обяви в несъстоятелност/свръзадлъжнялост, защото не мога да платя 8,8 млн. лв. на търговеца Х. Аз посочвам за начална дата на несъстоятелността си 14.07.2006г. Съдът взема решение, с което ме обявява в несъстоятелност на 23.04.2009г. с начална дата на несъстоятелността, посочената от мен дата 14.07.2006г. и ми назначава синдик.

    През ноември 2012г. Вие в качеството си на мой доставчик получавате писмо от моя синдик, че тъй като аз съм в несъстоятелност от 14.07.2006г. всички мои сделки, считано от тази дата са нищожни и Вие трябва в 7-дневен срок да върнете получените от мен пари за доставени консумативи. Предполага се, че аз трябва да Ви върна доставените консумативи, но тъй като оттогава са минали 6г. аз очевидно не съм в състояние да направя това, от Вас се очаква да платите, след което имате право да се наредите сред моите кредитори и да чакате разпределението на масата на несъстоятелността.

    Да повторим: продавате стока, издавате фактура, плащате ДДС и данък печалба и след 6г. се оказва, че сделките Ви са нищожни и трябва да върнете получените срещу стоки пари, които могат многократно да превишават месечния или дори годишния Ви оборот, като се има пред вид финансовата криза. А платените данъци за нищожните сделки? Дали ще ги получите обратно от дъжавата? Има ли процедура за това?

    Споделяте историята си. Всички Ви гледат снизходително – нещо не си разбрал, това е невъзможно. Само юристите клатят глави и казват, че това е напълно законно. Какво ще направите?

    а/ щастлив сте защото отдавна дружеството Ви е закрито. „Кой може да се справя в тази криза, разбира се само мошениците, а Вие не сте такъв, нищо, че оставихте толкова неплатени задължения, и към държавата и към доставчици, за работниците изобщо не се тревожите, те и без това са мързеливци.”

    б/нехаете, защото нямате пари

    в/връщате парите, за да си спестите бъдещи разноски по съдебни дела и присъдени лихви и да минимизирате разходите, заедно с това:

    • не можете да плащате заплати и осигуровки

    • не можете да платите на своите доставчици

    • изпадате в несъстоятелност и Вашите доставчици получават същите писма

    • бързате да разпродадете имуществото си и да закриете фирмата си, за да не могат да Ви вземат нищо, но това също струва скъпо

    • псувате държавата

    • емигрирате наистина или в душата си

    • задавате си въпроса: „Виновен ли съм?”. Отговорът не може да бъде друг: „Не, разбира се.”

    • Следващите въпроси са: „КАКВО МОЖЕХ ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТЯ ТОВА? КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА НЕ МИ СЕ СЛУЧИ ПАК?”

    „Да не издавам фактури, а само касови бележки. Дали е законно... Няма голямо значение, защото тогава клиентите ми няма да могат да ползват ДДС и няма да пазаруват от мен.” Мозъчната атака продължава и „ДА! СИВАТА ИКОНОМИКА!”

    г/ не плащате и се надявате, че някой ще вкара здрав разум и логика в тази каша. Пишете на Браншовата си камара, на Стопаската камара, на Парламента, на медиите.

    д/ докато чакате чететедокументите, публикувани в Агенцията по вписванията и някои неща Ви правят впечатление. Например:

    През 2005г. аз съм сключила договор с кипърската фирма У, (която впослествие прехвърля вземането си с цесия на панамската Х) за проучване на 3 европейски пазара на обща стойност 8,8 млн. лв. Падежите на плащанията по този договор са през 2006г. През 2006 и 2007г. приходите от дейността ми са по около 3 млн. лв., но задължението към фирма У от 8.8 млн. лв. някак е пропуснато в баланса ми. То се появява в баланса за 2008г. в колоната за предходна (2007) година.

    Нали помните, че именно задължението ми към Х е моят мотив да искам да бъда обявена в несъстоятелност. Помните и че съдът ме обявява в несъстоятелност заради невъзможността ми да платя 8,8 млн. лв. на Х, но, внимание! - не допуска Х сред кредиторите, защото се съмнява в достоверността на документите, на които се основава вземането му.

    Какво се оказва: аз имам задължение по договора с Х, но Х няма вземане от мен по същия този договор.

    На основание на това Вие, който сте ми продал стоки преди 6 години, платил сте ДДС и данък печалба трябва в 7-дневен срок да върнете получените законно и справедливо в замяна пари.

     

     

     

    ...

    Несъстоятелност, свръхзадлъжнялост
    Начало /  /  /  /  / ...



  • Вие сте търговец и продавате консумативи. Аз също съм търговец и използвам тези консумативи в производството си. През 2006г. аз купувам от Вас консумативи. Искам фактура и Вие ми издавате такава. Аз плащам цената на консумативите по фактурата. Това може да се случи еднократно, може и да се случи многократно през 2006-7-8г., може и след това.

    През 2009г. аз искам от съда да ме обяви в несъстоятелност/свръзадлъжнялост, защото не мога да платя 8,8 млн. лв. на търговеца Х. Аз посочвам за начална дата на несъстоятелността си 14.07.2006г. Съдът взема решение, с което ме обявява в несъстоятелност на 23.04.2009г. с начална дата на несъстоятелността, посочената от мен дата 14.07.2006г. и ми назначава синдик.

    През ноември 2012г. Вие в качеството си на мой доставчик получавате писмо от моя синдик, че тъй като аз съм в несъстоятелност от 14.07.2006г. всички мои сделки, считано от тази дата са нищожни и Вие трябва в 7-дневен срок да върнете получените от мен пари за доставени консумативи. Предполага се, че аз трябва да Ви върна доставените консумативи, но тъй като оттогава са минали 6г. аз очевидно не съм в състояние да направя това, от Вас се очаква да платите, след което имате право да се наредите сред моите кредитори и да чакате разпределението на масата на несъстоятелността.

    Да повторим: продавате стока, издавате фактура, плащате ДДС и данък печалба и след 6г. се оказва, че сделките Ви са нищожни и трябва да върнете получените срещу стоки пари, които могат многократно да превишават месечния или дори годишния Ви оборот, като се има пред вид финансовата криза. А платените данъци за нищожните сделки? Дали ще ги получите обратно от дъжавата? Има ли процедура за това?

    Споделяте историята си. Всички Ви гледат снизходително – нещо не си разбрал, това е невъзможно. Само юристите клатят глави и казват, че това е напълно законно. Какво ще направите?

    а/ щастлив сте защото отдавна дружеството Ви е закрито. „Кой може да се справя в тази криза, разбира се само мошениците, а Вие не сте такъв, нищо, че оставихте толкова неплатени задължения, и към държавата и към доставчици, за работниците изобщо не се тревожите, те и без това са мързеливци.”

    б/нехаете, защото нямате пари

    в/връщате парите, за да си спестите бъдещи разноски по съдебни дела и присъдени лихви и да минимизирате разходите, заедно с това:

    • не можете да плащате заплати и осигуровки

    • не можете да платите на своите доставчици

    • изпадате в несъстоятелност и Вашите доставчици получават същите писма

    • бързате да разпродадете имуществото си и да закриете фирмата си, за да не могат да Ви вземат нищо, но това също струва скъпо

    • псувате държавата

    • емигрирате наистина или в душата си

    • задавате си въпроса: „Виновен ли съм?”. Отговорът не може да бъде друг: „Не, разбира се.”

    • Следващите въпроси са: „КАКВО МОЖЕХ ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТЯ ТОВА? КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА НЕ МИ СЕ СЛУЧИ ПАК?”

    „Да не издавам фактури, а само касови бележки. Дали е законно... Няма голямо значение, защото тогава клиентите ми няма да могат да ползват ДДС и няма да пазаруват от мен.” Мозъчната атака продължава и „ДА! СИВАТА ИКОНОМИКА!”

    г/ не плащате и се надявате, че някой ще вкара здрав разум и логика в тази каша. Пишете на Браншовата си камара, на Стопаската камара, на Парламента, на медиите.

    д/ докато чакате чететедокументите, публикувани в Агенцията по вписванията и някои неща Ви правят впечатление. Например:

    През 2005г. аз съм сключила договор с кипърската фирма У, (която впослествие прехвърля вземането си с цесия на панамската Х) за проучване на 3 европейски пазара на обща стойност 8,8 млн. лв. Падежите на плащанията по този договор са през 2006г. През 2006 и 2007г. приходите от дейността ми са по около 3 млн. лв., но задължението към фирма У от 8.8 млн. лв. някак е пропуснато в баланса ми. То се появява в баланса за 2008г. в колоната за предходна (2007) година.

    Нали помните, че именно задължението ми към Х е моят мотив да искам да бъда обявена в несъстоятелност. Помните и че съдът ме обявява в несъстоятелност заради невъзможността ми да платя 8,8 млн. лв. на Х, но, внимание! - не допуска Х сред кредиторите, защото се съмнява в достоверността на документите, на които се основава вземането му.

    Какво се оказва: аз имам задължение по договора с Х, но Х няма вземане от мен по същия този договор.

    На основание на това Вие, който сте ми продал стоки преди 6 години, платил сте ДДС и данък печалба трябва в 7-дневен срок да върнете получените законно и справедливо в замяна пари.

     

    ...

    Измама чрез обявяване на несъстоятелност
    Начало /  /  /  / ...



  •  Ив Сен Лоран става популярен в модните среди благодарение на своята креативност. В препроектиране неговите  дрехи се  считат за мъжествени в красив, женствен гардероб.  

    Може би, един от най-известните модни дизайнери във Франция,  Ив Сен Лоран беше първият, който въведе мощност дресинг за жени под формата на "Силата на костюми" през 1966 година. Той също е кредитиран с проектирането на мъжки якета за пушачи. Най-важното модно наследството, което той е оставил след себе е "готови за износване" модни облекла.

    ...

    Ив Сен Лоран
    Начало /  /  / ...



  • Българският фондов пазар никога не е бил особено оживен. Малко потребители инвестират спестяванията си в ценни книжа на български фирми. Дали сега, когато бъде въведен толкова бурно оспорваният данък върху лихвите по депозитите, нещо ще се промени?

    Информация за Българските фондови пазари

     

    ...

    КФН и Българският фондов пазар
    Начало /  /  /  /  / ...



  • Апартамент Манастира 1, Пампорово разполага с леглова база от 6 места.

    Родопите са една от най-магическите планини в България. Тя е разнообразна и пази много тайни. Отивайки в Родопите не е задължително да бъдете скиор или сноубордист. Апартамента, който предлагаме се намира на самата писта. Излизате и сте на снега. Хубавото е, че ако сте с малки деца има една дълга и полегата писта, където можете да се пързаляте с шейна или с пликче. Съвсем удобно е и на 1 минута от апартамента. В близост до самият курорт има много и различни места, които можете да посетите. Аз мога да препоръчам село Смилян, където ще ви нагостят добре в Аидата и можете да си купите истински смилянски боб. Ако искате да видите някое истински забравено кътче - можете да посетите Арда и махалите, които са наблизо. Само ще спомена, че в махала Гудевица например се намира читалището, където до 4то отделение е учила Баля Балканкса. Района там е зареден с много енергия. Хората в Родопите са отзивчиви и много добри. Пробвайте да ги попитате за посоката или за това къде можете да хапнете и ще видите. 

    Град Смолян също и интересен. Можете да се разходите около самия него и да се насладите на прекрасни гледки. 

    Конкретно сега да разкажа за апартамента. Състои се от две помещения. Едното е спалня(доста голяма спалня), където има и един от тези фотьойли, които стават на легло. Другото помещение обединява кухня, столова и хол. Там има диван, който се разпъва и още един фотьойл, който става на легло. Това прави 6 човека, които могат да спят на легло. Кухнята има всичко - печка, съдове, тенджери, тигани, прибори,чаши...и други. Можете да си готвите без да се притеснявате. Има голяма маса за 6 човека. 

    Апартамента е с южно изложение, което гарантира слънце и топлина. 

    Най-важното според мен за любителите на зимните спортове е това, че излизаш и си на лифта. Няма качване в кола, ходене или чакане - просто си там. Това го няма в нито един друг курорт. 

    Други екстри са - паркинга, който е охраняем, външното барбекю с място обособено за събиране на хора. 



    Цени Цената е обща за помещението на вечер.

    тип места брой от типа силен летен слаб летен силен зимен слаб зимен друг сезон
    Апартамент 6 1 100 лв 70 лв 120 лв 90 лв 90 лв

          +359 - (0)888 / 260311    
    Пампорово, кк.Пампорово


    ...

    Апартамент Манастира 1 Пампорово
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Разбира, се че стигнем до Принцовите острови, трябва да вземем Фериботът. Иначе тъй дългоочакваната ни почивка в Истанбул - Турция, няма да е така пълноценна. Както казахме, излизаме от хотела и се отправяме към Фериботът, за страхотна почивка Турция - Истанбул - Принцовите острови. Фериботът за Принцовите острови може да се хване в Истанбул - Турция на две места - пристанищата Еминюн (близо до Топкапъ и Египетския базар) или Кабаташ. Билетът струва към 2 евро. Дори човек да не е почитател на островните преживявания, разходката из Мраморно море си струва. Освен това Истанбул - Турция, видян отдалеч, също е доста красив. Отдалеч се вижда цялата европейска част на новия Истанбул - Турция   - кварталът "Галата" и 60-метровата отбранителна кула, "Бейоглу" с центъра "Таксим", дворецът на султаните "Долма бахче". По-късно - вече от островите, може да бъде видяна и азиатската част на града - Кадикьой, с голямата гара "Хайдар паша", Селимовите казарми и Ускюдар, наречен още Златния град.

    На почти всички острови могат да се наемат файтони за разхода, като цената на малка обиколка (с продължителност 45 мин.) е около 9-10 евро, а на голямата обиколка (над един час) е нещо от вида на 22 млн. турски лири, или 15-18 евро. Има и велосипеди под наем, както и възможност да се яздят коне край брега. Все пак дори обиколката пеша на острова не е за изпускане. 

     

     

        

    ...

    Фериботът до Принцовите острови
    Начало / ...



Избрано от VipDir