• Фирми за почистване, отводняване, отпушване на канали. Почистване на сгради, почистване на офиси, почистване на производствени помещения, почистване цени и оферти.

    ...

    Почистване
    Начало /  / ...


     Опасни отпадъци. Почистване и унищожаване на опасни отпадъци. Вашето здраве е наш преоритет! повече » за опасни отпадъци www.unal09.com  


  • ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ ШАЛОМ


    Адрес: София 1000, бул. Ал. Стамболийски № 50
    Телефон: (02) 9817600
    WEB: няма

    ...

    ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ ШАЛОМ
    Начало /  /  / ...



  • Продължителност на работното време и регламентирани почивки съгласно кодекса на труда. 

    Глава седма.
    РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

    Раздел I.
    Редовно работно време


         

    Нормална продължителност на работното време

    Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Удължаване на работното време

    Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
         

    Намалено работно време

    Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
         

    Непълно работно време

    Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други. (4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
       

    Въвеждане на непълно работно време от работодателя

    Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. (3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят: 1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието; 2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност; 3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2; 4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
         

    Разпределение на работното време

    Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
         

    Ненормиран работен ден

    Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
         

    Нощен труд

    Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за: 1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; 3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; 4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
       

    Особени правила при полагане на нощен труд

    Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. (2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя. (3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287. (4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. (5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
         

    Работа на смени

    Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
         

    Отчитане на работното време

    Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    Раздел II.
    Ползуване на платения годишен отпуск


    Начин на ползване

    Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

    Ред за ползване

    Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.
    (2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.
    (3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.
    (4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
    (5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
    (6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.
    (7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:
    1. по време на престой повече от 5 работни дни;
    2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;
    3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.
    (8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.
    (9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

    Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

    Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

    Прекъсване на ползуването

    Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

    Отлагане на ползването

    Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.
    (3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.
    (4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Погасяване на правото на ползване

    Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
    (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Заплащане

    Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
    (2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

    Забрана за парично компенсиране

    Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
    ...

    Кодекс на труда. Глава vii. Работно време и почивки
    Начало /  /  /  / ...


     Дограми и вентилируемите фасади от Чех Пласт най-предпочитаната и посещавана фирма за дограма и фасади на световният пазар. Съвремененният начин за облицовки и изолации на сгради и фасади. Външният вид е от значение, с Чех Пласт за вас и вашите вентилируе повече » за вентилируеми фасади chehplast.com  


  • Задължения на работодателя, задължения на работника, задължения на служителя, задължения  по кодекса на труда (КТ). 

    Глава шеста.
    ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

    Раздел I.
    Основни задължения при предоставянето на работната сила (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)


         

    Съдържание на трудовото правоотношение

    Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
         

    Задължение за добросъвестно изпълнение

    Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.
         

    Задължения при изпълнение на възложената работа

    Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: 1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време; 2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество; 3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа; 4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; 5. да спазва техническите и технологическите правила; 6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; 7. да изпълнява законните нареждания на работодателя; 8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; 9. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието; 10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения; 11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя; 12. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1; 13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.
         

    Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа

    Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд; 4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването; 5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. (3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за: 1. продължителността на работата; 2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението; 3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени; 4. условията за завръщане в страната. (5) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В случаите, когато работник или служител е изпратен на работа зад граница от предприятие, което осигурява временна работа, то е длъжно преди заминаването писмено да го информира за: 1. продължителността на работата; 2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението; 3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени; 4. условията за завръщане в страната.
         

    Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение

    Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
       

    Задължение на работодателя за издаване на документи

    Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. (2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател. (3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
         

    Задължение на работодателя да осигури работника или служителя

    Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2011 г.) Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.

    Раздел II.
    Общи правила за информиране и консултиране (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)


         

    Задължение на работодателя за информиране и консултиране (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

    Чл. 130. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях. (2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7, ал. 2 или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране. (3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите. (4) Работниците и служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения. (5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а могат да договарят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.
         

    Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение

    Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. (2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за: 1. причините за предвижданите уволнения; 2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят; 3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието; 4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени; 5. периода, през който ще се извършат уволненията; 6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията. (3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта. (4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения. (5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство. (6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения. (7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.
       

    Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя

    Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят прехвърлител и работодателят приобретател, а в случаите на чл. 123а, ал. 1 - старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за: 1. предвижданата промяна и датата на извършването й; 2. причините за промяната; 3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите; 4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 3. (2) Работодателят прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната. (3) Работодателят приобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост. (4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки. (5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители. (6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство. (7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.
         

    Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието

    Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) В случаите по чл. 7аработодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно: 1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието; 2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта; 3. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) броя на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, или за намеренията си да ползва такива работници и служители; 4. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) възможните съществени промени в организацията на труда, в т.ч. при въвеждане на надомна работа и работа от разстояние. (2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 - 4. (3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разгласяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност. (4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица. (5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя. (6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.
         

    Срокове за информиране и консултиране

    Чл. 130г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение: 1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна; 2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация; 3. сроковете и предмета на консултации; 4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации. (2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1: 1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети; 2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им; 3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени; 4. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията. (3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б. (4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
       

    Права при действието на трудовото правоотношение

    (Раздел ІІ "Основни права и задължения на предприятието" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
    Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Задължение за създаване на нормални условия на труд 

    Чл. 132. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Задължение за организиране на трудовия процес

    Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Задължение за развитие на демокрацията в трудовите отношения 

    Чл. 134. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Осъществяване на правата и задълженията на предприятието 

    Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)   ...

    Кодекс на труда. Глава vi. Основни задължения на работодателя и работника, служителя
    Начало /  /  /  / ...



  • Част трета.
    ОБЛАГАНЕ НА ВНОСА

    Данъчно събитие при внос

    Чл. 54. (1) Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

    (2) Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.


    Данъчна основа

    Чл. 55. (1) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със:

    1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Европейския съюз, както и дължимите при внос на територията на страната;

    2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

    (2) Данъчната основа се увеличава и с разходите по ал. 1, т. 2, свързани с превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за другата държава членка.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Европейския съюз за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната, данъчната основа е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1.

    (4) Данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя най-късно до датата на възникване на данъчното събитие при вноса.

    (5) При внос на стоки по чл. 16, ал. 3 данъчната основа се определя по реда на чл. 26.


    Начисляване от митническите органи на данъка при внос

    Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.


    Начисляване от вносителя на данъка при внос

    Чл. 57. (1) Начисляването на данъка при внос може да се извърши от вносителя, ако той е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166.

    (2) В случаите по ал. 1 вносителят упражнява правото си на начисляване по реда на чл. 164, ал. 2.

    (3) По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, вносителят начислява данъка с протокол за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54.

    (4) В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.


    Освобождаване от данък при внос

    Чл. 58. (1) Освободен от данък е вносът на:

    1. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

    2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, внасяни от:

    а) дипломатически представителства, консулства или членовете на персонала им, които отговарят на условията за освобождаване от митни сборове при внос;

    б) Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;

    в) международни организации, различни от посочените в буква "б", признати за такива от публичните органи на държавата членка - домакин, или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

    3. човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки, кърма, зъбни протези;

    4. учебници и учебни помагала по чл. 41, т. 3 от организациите по чл. 41, т. 1;

    5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;

    6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, когато вносът е последван от вътреобщностна доставка и когато вносителят представи следните данни:

    а) идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;

    б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките, издаден в друга държава членка, или собствения си идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките;

    в) доказателство, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени до друга държава членка по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

    7. злато от Българската народна банка;

    8. въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;

    9. инвестиционно злато;

    10. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи;

    11. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) официални публикации, издадени под контрола на органите на държавата или територията на износа, на международни организации, публични структури и публичноправни образувания, установени в държавата или територията на износа, и печатни материали, разпространявани в условията на избори за Европейския парламент или в условията на национални избори в държавата, в която печатните материали се издават от чуждестранни политически организации, официално признати като такива в държавите членки, доколкото тези публикации и печатни материали са обложени с данък в държавата или територията на износа и не се ползват от освобождаване от данък при износ;

    12. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) чистокръвни коне на възраст не повече от 6 месеца, които са родени в трета държава или територия от животно, оплодено в Европейския съюз и впоследствие временно изнесено за раждането;

    13. стоки, които се унищожават или изоставят в полза на държавата по реда на митническото законодателство, както и на безвъзмездно предоставени стоки, които са изоставени и отнети в полза на държавата, с изключение на моторни превозни средства;

    14. стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила;

    15. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

    16. стоки, които са били временно изнесени за ремонт или поправка, ако са изпълнени условията, предвидени в митническото законодателство;

    17. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоки, които се връщат от лицето износител при запазване на състоянието, в което са били изнесени, освен нормалното износване при тяхната употреба, когато същите стоки са освободени от вносни сборове;

    18. моторни превозни средства, противозаконно отнети или откраднати и за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

    (2) Когато вносителят на стоките по ал. 1, т. 6 не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54, данъкът по вноса става изискуем от вносителя.

    (3) Данъкът по ал. 2 става изискуем на последния ден от календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят справилника за прилагане на закона.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък, без да се вземат предвид праговете по ал. 4.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) За целите на паричните прагове по ал. 4 стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

    (8) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд е освободено от данък.

    (9) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Стойностите на стоките по ал. 7 и 8 не се вземат предвид при определяне на паричните прагове по ал. 4.

    (10) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Всяка комбинация на тютюневи изделия за всеки отделен пътник и всяка комбинация на алкохол и алкохолни напитки за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 на сто от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

    (11) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж, и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, както и вносът на непенливо вино и бира, от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, на базата на парични и количествени прагове, които се определят с правилника за прилагане на закона.

    (12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Паричните и количествените прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се смята за транзит.

    (13) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка, където са придобити, и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

    (14) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се:

    1. внасят стоки на обща стойност не повече от 30 лв.;

    2. получават малки пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро;

    3. внася лично имущество, получено като наследство;

    4. внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз;

    5. внася имущество във връзка с встъпване в брак;

    6. внася употребявано домакинско имущество след приключване на временно пребиваване извън Европейския съюз;

    7. внасят ордени, медали и почетни награди;

    8. внасят образци на стоки с незначителна стойност;

    9. внасят подаръци, получени в рамките на международните отношения;

    10. внасят стоки, предназначени за лична употреба от държавни глави;

    11. внасят стоки, предназначени за пострадали от бедствия;

    12. внасят материали за погребални цели;

    13. внасят материали за защита на стоки по време на превоз и слама за постилане, фуражи и храни за животни по време на превоз;

    14. внася документация;

    15. внасят учебни принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване за ученици или студенти;

    16. внасят продукти, добити от селскостопански производител от имоти, разположени в трети страни, намиращи се в непосредствена близост до основното място на стопанска дейност на производителя;

    17. внасят семена, торове и продукти за обработка на почвата и посевите за имот, разположен в непосредствена близост с трета страна, обработван от селскостопански производител, чието основно място на стопанска дейност се намира в съответната трета страна в непосредствена близост до имота;

    18. внасят видео- и аудиоматериали от образователен, научен или културен характер, които се предоставят от Организацията на обединените нации или от някоя от нейните специализирани агенции, независимо от тяхното предназначение;

    19. внасят предмети от колекции и произведения на изкуството от образователен, научен или културен характер, които не са предназначени за продажба и се внасят от музеи, галерии или други институции; освобождаването се прилага само когато стоките са внасят безвъзмездно или ако се внасят възмездно, не се доставят от данъчно задължено лице;

    20. внасят лабораторни животни и биологични или химически вещества, предназначени за изследвания;

    21. внасят терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно протезиране;

    22. внасят референтни вещества за качествения контрол на медицински продукти;

    23. внасят фармацевтични продукти, използвани при международни спортни прояви;

    24. внасят стоки от държавни организации, благотворителни или филантропски организации, получени безвъзмездно от тях;

    25. внасят стоки от институции или организации, получени безвъзмездно от тях, за подпомагане на слепи лица и други лица с увреждания;

    26. внасят печатни рекламни материали и предмети с рекламен характер;

    27. внасят стоки за използване или консумиране по време на търговски изложения или други подобни прояви;

    28. внасят стоки с цел изпитване, анализиране или проучване;

    29. внасят пратки, предназначени за организации за защита на авторското право или за защита на правата на индустриалната и търговската собственост;

    30. внасят издания с туристическа информация;

    31. внасят гориво и смазочни материали, намиращи се в стандартните резервоари на сухопътните моторни превозни средства и в специални контейнери;

    32. внасят от упълномощени за тази цел от компетентните органи организации за използване при строителството, поддръжката или украсата на гробища, гробове и паметници на жертви на война от трета държава, погребани в Европейския съюз.

    (15) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Освободен от данък е вносът от трети територии на стоки, чийто внос от трети страни би бил освободен на основание ал. 14.


    Обезпечаване на данъка при внос

    Чл. 59. (1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.

    (2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.

    (3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.

    (4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения,Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.


    Плащане на данъка при внос

    Чл. 60. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

    (2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим "временен внос с частично освобождаване от митни сборове" начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет преди вдигането на стоките.


    Разрешение за вдигане на стоките

    Чл. 61. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение, освен в случаите, когато данъкът се начислява от вносителя.


    ...

    Част iii. Облагане на вноса
    Начало /  /  /  /  /  / ...



  • Глава пета. ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНИ СПЕСТЯВАНИЯ

    Раздел I.

    Видове финансови механизми

    Чл. 43. За повишаване на енергийната ефективност могат да се прилагат следните финансови механизми:

    1. доброволни споразумения;

    2. договори с гарантиран резултат;

    3. финансиране от Фонд "Енергийна ефективност".

    Раздел II.

    Доброволни споразумения

    Чл. 44. Доброволните споразумения имат за цел да насърчат намаляване потреблението на енергия чрез:

    1. предоставяне на енергийни услуги и/или извършване на дейности и мерки за енергийна ефективност от търговците с енергия;

    2. обследване за енергийна ефективност и/или предприемане на съответните мерки от крайните потребители на енергия.

    Чл. 45. Доброволните споразумения могат да се сключват между изпълнителния директор на агенцията и:

    1. собствениците на сгради по чл. 19, ал. 1, с изключение на сградите - държавна и/или общинска собственост;

    2. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2;

    3. търговците с енергия.

    Чл. 46. (1) Доброволните споразумения по чл. 45 съдържат:

    1. конкретните задължения на лицата по чл. 45 за постигане на целите по чл. 44;

    2. конкретните задължения на агенцията;

    3. механизмите за наблюдение и контрол по изпълнението;

    4. методологията за оценка на постигнатите енергийни спестявания;

    5. процедурите за изменяне и/или допълване на предвидените мерки, когато целите не са постигнати или съществуват пречки за тяхното постигане;

    6. други клаузи.

    (2) Проектите на доброволни споразумения се публикуват по подходящ начин, осигуряващ обсъждането им от заинтересованите страни.

    Чл. 47. В доброволните споразумения по чл. 45 агенцията може да участва със:

    1. оказване на методическа помощ във връзка с възможностите за финансиране и изпълнение на обследване за енергийна ефективност и/или на предписаните от проведено обследване мерки;

    2. организиране на обучение на лицата по чл. 36, ал. 2, т. 4.

    Раздел III.

    Договори с гарантиран резултат

    Чл. 48. (1) Договорите с гарантиран резултат имат за цел изпълнението на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, водещи до енергийни спестявания при крайните потребители на енергия, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.

    (2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните потребители на енергия, а изпълнители - дружествата за предоставяне на енергийни услуги. Изпълнителите са физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат - ЕСКО услуги.

    (3) Изпълнителите по ал. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 23 и 34, когато изпълняват дейности по чл. 16, 17 и чл. 33, ал. 1.

    Чл. 49. (1) Услугите по договори с гарантиран резултат се изпълняват при гарантирана икономия на енергия за сградата или промишлената система, за която се реализира услугата.

    (2) Услугите по договори с гарантиран резултат се извършват въз основа на писмени договори, които съдържат:

    1. нормализираното енергопотребление;

    2. гарантираните икономии на енергия и реда за установяването им;

    3. начина на финансиране;

    4. начина на изплащане на възнаграждението;

    5. други клаузи.

    (3) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 осигуряват извършването на услугата изцяло или частично със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

    (4) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.

    (5) За сгради по чл. 19 - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, ЕСКО услугите включват всички дейности и мерки, гарантиращи сертифицирането на тези сгради.

    (6) За сгради - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради.

    (7) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 6 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на финансите.

    Раздел IV.

    Удостоверения за енергийни спестявания

    Чл. 50. Удостоверенията за енергийни спестявания имат за цел да докажат приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

    Чл. 51. (1) Удостоверенията за постигнати енергийни спестявания по чл. 50 се издават от изпълнителния директор на агенцията на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

    (2) Удостоверенията, издадени на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2, се използват за потвърждаване изпълнението на поставените индивидуални индикативни цели за енергийни спестявания.

    Чл. 52. (1) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1.

    (2) Проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията.

    (3) Действията по ал. 1 и 2, както и формата, условията и редът за издаване на удостоверенията по чл. 50 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 2.

    Чл. 53. Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки се определят с отделен закон.

    Раздел V.

    Фонд "Енергийна ефективност"

    Чл. 54. (1) Фонд "Енергийна ефективност" финансира изпълнението на дейностите и мерките по повишаване на енергийната ефективност, с изключение на финансираните от държавния бюджет.

    (2) Фонд "Енергийна ефективност", наричан по-нататък "фонда", е юридическо лице със седалище София.

    Чл. 55. (1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност, съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия и в националните планове за действие, приети от Министерския съвет.

    (2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите и не е част от консолидирания държавен бюджет.

    Чл. 56. В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:

    1. прозрачност при управлението на средствата;

    2. равнопоставеност на всички кандидатстващи за финансиране от фонда;

    3. партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и с юридически лица с нестопанска цел, за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност.

    Чл. 57. (1) Приходите на фонда се набират от:

    1. дарения от международни финансови институции, международни фондове, български и чуждестранни физически или юридически лица;

    2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;

    3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;

    4. вноски от лицата по чл. 39, ал. 2;

    5. други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.

    (2) Първоначално набраните средства на фонда се съхраняват в търговска банка депозитар с лиценз за дейност на територията на страната, определена чрез конкурс.

    Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58 - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Средствата на фонда се разходват за:

    1. възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност в България;

    2. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти за енергийна ефективност;

    3. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от управителния съвет.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица - сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност от Фонд "Енергийна ефективност".

    Чл. 59. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, състоящ се от 7 членове, както следва:

    1. представител на Министерството на икономиката и енергетиката, определен от министъра на икономиката и енергетиката;

    2. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;

    3. изпълнителния директор на агенцията;

    4. четирима представители на физически лица и/или на юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с необходимия професионален опит.

    (2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.

    (3) Председателят на управителния съвет се избира измежду членовете на управителния съвет за срок една година.

    (4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.

    (5) Представителите по ал. 1, т. 4 се избират от събранието на физическите лица и/или на юридическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на юридическите лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

    (6) Събранието по ал. 5 се свиква на всеки две години и в него участва министърът на икономиката и енергетиката или оправомощено от него лице. Събранието приема правилата по чл. 60, ал. 2, т. 1.

    (7) В събранието по ал. 5 могат да участват и да предлагат за избор членове на управителния съвет сдружения на общини, търговски и стопански камари, асоциации на търговски банки, както и други заинтересовани лица.

    (8) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:

    1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

    2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;

    3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията, с изключение на лицата по ал. 1, т. 1 - 3.

    Чл. 60. (1) Управителният съвет управлява цялостната дейност на фонда.

    (2) Управителният съвет:

    1. изготвя и предлага за приемане от събранието по чл. 59, ал. 5 правила за организацията на работа и дейността на фонда;

    2. одобрява политиката за финансиране и гарантиране на фонда;

    3. приема стратегия за дейността на фонда;

    4. приема критериите за оценка и подбор на проекти по енергийна ефективност, кандидатстващи за финансиране от фонда;

    5. одобрява финансирането на проекти за енергийна ефективност;

    6. одобрява договорите, свързани с гаранционната дейност на фонда;

    7. приема годишния отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда;

    8. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда, изготвен от изпълнителния директор;

    9. избира и освобождава изпълнителния директор;

    10. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;

    11. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;

    12. приема и други мерки, преценени като необходими за постигане целите на фонда.

    Чл. 61. (1) Фондът се представлява от изпълнителен директор, избран от управителния съвет чрез конкурс.

    (2) Отношенията с изпълнителния директор се уреждат с договор.

    (3) Договорът с изпълнителния директор се сключва за срок 5 години.

    (4) Изпълнителният директор на фонда:

    1. представлява фонда;

    2. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;

    3. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;

    4. изготвя проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;

    5. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда, представя го за приемане от управителния съвет на фонда и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на отчитане;

    6. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;

    7. подготвя заседанията на управителния съвет;

    8. подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;

    9. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;

    10. назначава и освобождава персонала в съответствие с действащото законодателство;

    11. отговаря за опазване имуществото на фонда;

    12. извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.

    Чл. 62. (1) Договорът с изпълнителния директор се прекратява предсрочно:

    1. по взаимно съгласие;

    2. по негово искане с предизвестие не по-малко от три месеца;

    3. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;

    4. при системно неизпълнение на задълженията му;

    5. при увреждане интересите на фонда;

    6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

    7. при смърт.

    (2) Установяването на обстоятелствата по ал. 1 и прекратяването на мандата се извършват с решение на управителния съвет.

    Глава шеста.

    КОНТРОЛ ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

    Чл. 63. Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:

    1. крайните потребители на енергия в случаите, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или други нормативни актове е задължително;

    2. лицата по чл. 23, ал. 1 и чл. 34, ал. 1;

    3. лицата по чл. 10, ал. 1 при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;

    4. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 20, ал. 1.

    Чл. 64. В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:

    1. извършва проверки чрез оправомощени от него служители;

    2. извършва контролни обследвания по системен или случаен подбор на проверяваните сгради и/или промишлени системи чрез оправомощени от него служители;

    3. налага административните наказания, предвидени с този закон.

    Чл. 65. (1) Лицата по чл. 64, които извършват проверки и съставят актове за установяване на административни нарушения, се определят със заповед на изпълнителния директор.

    (2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта по ал. 1 и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.

    Чл. 66. (1) Лицата по чл. 64 имат право:

    1. на свободен достъп до обектите на проверка;

    2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на контрола;

    3. да провеждат контролни обследвания.

    (2) За сградите и промишлените системи - собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

    (3) Лицата по чл. 64 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

    Чл. 67. Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на лицата по чл. 64, като:

    1. предоставя място за извършване на проверката;

    2. определя свой представител за контакти и оказване съдействие на проверяващите служители;

    3. предоставя достъп до служебните помещения;

    4. предоставя всички документи, необходими за осъществяването на контрола.

    Чл. 68. (1) За резултатите от проверките лицата по чл. 64 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.

    (2) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.

    Чл. 69. (1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по чл. 64 могат да:

    1. дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;

    2. съставят актове за установяване на административни нарушения.

    (2) Предписанията на лицата по чл. 64, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

    (3) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват за тяхното изпълнение в определения им срок лицата по чл. 64.

    Чл. 70. Всички държавни органи, юридически и физически лица са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 64 при осъществяване на техните функции.

     

     

    ...

    Глава v. ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНИ СПЕСТЯВАНИЯ
    Начало /  /  /  / ...



  • Кодекс на труда
    Глава трета.
    СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)


         

    Кодекс на труда

    Самостоятелност

    Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си. (2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.
         

    Кодекс на труда

    Представителни организации на работниците и служителите

    Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания: 1. да има най-малко 75 хиляди членове; 2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност; 3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган; 4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.
         

    Кодекс на труда

    Представителни организации на работодателите

    Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания: 1. (обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2012 г. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица; 2. да има организации на работодателите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност; 3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган; 4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност; 5. (обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2012 г. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. (2) В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за представителност по ал. 1, т. 1 той разполага с една от следните възможности: 1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в които членува; 2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата организация, в която членува. (3) В случаите, когато една браншова или отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.
         

    Признаване на представителни организации

    Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години. (2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище. (3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1. (4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в четиримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3. (5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи: 1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат; 2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35; 3. гарантиране истинността на първичната информация; 4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност. (6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Министерският съвет се произнася с решение в двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация. (7) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд. (8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.
         

    Проверка на изискванията за представителност

    Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите. (2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може: 1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище; 2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6. (3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36, ал. 7.
         

    Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието

    Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.
     

    Повишаване на правните знания на работниците

    Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Участие в планирането

    Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Грижи за разгръщане на трудовата активност

    Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Технологично усъвършенствуване и подобряване на качеството 

    Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Кодекс на труда

    Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси

    Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.
       

    Организиране дейността на трудовите колективи и на колективните органи за управление 

    Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Организиране почивката и отдиха на работниците

    Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Представителство пред съда

    Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.
         

    Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

    Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 46 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.
         

    Трудовоправна закрила на профсъюзни и други дейци

    Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Настаняване на работа на профсъюзни дейци след изтичане на мандата 

    Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Кодекс на труда

    Юридическо лице

    Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. (2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й. (3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.  

    ...

    Кодекс на труда. Глава iii. Синдикални организации
    Начало /  /  /  / ...



  • Глава девета.
    ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА

    Раздел I.
    Общи разпоредби (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


       

    Съдържание на трудовата дисциплина

    Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Спазване на трудовата дисциплина

    Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Правила за вътрешния трудов ред

    Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. (2) Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

    Раздел II.
    Награди (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


       

    Основания за награждаване от предприятието

    Чл. 182. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Видове награди от предприятието

    Чл. 183. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Ред за даване на наградите от предприятието

    Чл. 184. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Награди за изключителни заслуги

    Чл. 185. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел III.
    Дисциплинарна отговорност


         

    Нарушение на трудовата дисциплина

    Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
         

    Видове нарушения на трудовата дисциплина

    Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са: 1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; 3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; 4. произвеждане на некачествена продукция; 5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда; 6. (зал. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.); 7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя; 8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; 9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; 10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
         

    Видове дисциплинарни наказания

    Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение.
         

    Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание

    Чл. 189. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. (2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
         

    Дисциплинарно уволнение

    Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.
       

    Изключване от кооперация за дисциплинарни нарушения

    Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Органи, които налагат дисциплинарните наказания

    Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган. (3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание

    Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
         

    Срокове за налагане на дисциплинарни наказания

    Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. (2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка (4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Заповед за дисциплинарно наказание

    Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. (4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Разглеждане на дисциплинарните нарушения от другарския съд 

    Чл. 196. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Заличаване на дисциплинарните наказания

    Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.
         

    Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания

    Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.
         

    Временно отстраняване от работа

    Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.  

    ...

    Кодекс на труда. Глава ix. Трудова дисциплина
    Начало /  /  /  / ...



  • Прекратяване на трудов договор, прекратяване на трудово правоотношение, прекратяване на договор поради неплащане. Прекратяване на трудов договор с предизвестие от работника / слижутеля чл. 326 от КТ. Прекратяване на трудов договор с предизвестие от работодателя чл. 328 КТ

    Глава шестнадесета.
    ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

    Раздел I.
    Прекратяване на трудовия договор


         

    Общи основания за прекратяване на трудовия договор

    Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 325 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

    1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

    2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;

    3. с изтичане на уговорения срок;

    4. със завършване на определената работа;

    5. със завръщане на замествания на работа;

    6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

    7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);

    8. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;

    9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

    10. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

    11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя;

    12. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудовият договор по чл. 68, ал. 6 се прекратява с прекратяването на дългосрочната командировка по Закона за дипломатическата служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
         

    Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие

    Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя. (5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
         

    Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

    Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 327, доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; 3а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател; 4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; 5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) 6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; 7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време; 7а. (нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа. 8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен; 9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба; 10. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) работодателят преустанови дейността си; 11. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
         

    Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие

    Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

    1. при закриване на предприятието;

    2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

    3. при намаляване на обема на работата;

    4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

    5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

    6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;

    7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

    8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

    9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) 10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) при навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките;

    10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

    11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

    12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете почл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. (3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.
       

    Прекратяване на трудов договор с лице на ръководна длъжност

    Чл. 328а. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)
       

    Прекратяване на трудов договор с лице, работещо в областта на културата

    Чл. 328б. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)
         

    Право на подбор

    Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1992 г, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
         

    Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

    Чл. 330. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: 1. (отм., предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен; 2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен; 3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти; 4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) 5. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване; 6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12; 8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1; 9. (нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
         

    Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

    Чл. 331. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. (2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. (3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
     

    Прекратяване на трудовия договор по решение на бригадата 

    Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
         

    Закрила при уволнение

    Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст; 2. трудоустроен работник или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; 4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск; 5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество; 6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си. (2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. (4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. (5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. (6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1. (7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
         

    Прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд

    Чл. 334. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. (2) При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333.
         

    Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

    Чл. 335. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява писмено. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 335 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
         

    Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор

    Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс.

    Раздел II.
    Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор


         

    Прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на срока

    Чл. 337. Трудовото правоотношение, възникнало от избор, се прекратява с изтичане на срока, за който лицето е избрано. Ако при изтичане на този срок не е произведен нов избор, трудовото правоотношение продължава до произвеждането му.
         

    Отзоваване

    Чл. 338. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло.
         

    Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор

    Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение. (2) В случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло.
       

    Неприложимост на закрилата при уволнение

    Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, чл. 333 не се прилага.
         

    Прекратяване на изборното трудово правоотношение въз основа на друг нормативен акт или устав

    Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго.

    Раздел III.
    Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена кооперация (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)


         

    Прекратяване без задължение на страните за предизвестие 

    Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
     

    Прекратяване от член-кооператор

    Чл. 342. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
       

    Прекратяване от производствена кооперация

    Чл. 343. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

    Раздел IV.
    Защита срещу незаконно уволнение


         

    Оспорване на законността на уволнението

    Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. (2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. (3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. (4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.
         

    Възстановяване на предишната работа

    Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. (2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1, се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.
         

    Вписване на отмяната на уволнението

    Чл. 346. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. (2) Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда.  

    ...

    Глава xvi. Прекратяване на трудовото правоотношение
    Начало /  /  /  / ...



  • ЗС, Финансови отчети, счетоводни стандарти в България
    Глава пета.
    ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
     

    Раздел I.
    Приложими счетоводни стандарти, съдържание на финансовите отчети и на годишните доклади за дейността (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията в Република България, с изключение на предприятията почл. 22б, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (2) Предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 задължително изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (3) Предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия

    сл.бел.
    Чл. 22 б Критерии за малки и средни предприятия са

    Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Годишните финансови отчети се изготвят и представят на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия от предприятията, които най-малко за една от двете предходни години не надвишават показателите на два от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 8 млн. лв.;

    2. нетни приходи от продажби за годината - 15 млн. лв.;

    3. средна численост на персонала за годината - 250 души.

    (2) Новообразуваните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия за годината на възникването им и за следващата година.

    (3) Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се приемат от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености.

    (4) Предприятията по ал. 1 и 2 могат по избор да изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти.

    (5) Предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.

    (6) Стандартите по ал. 3 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".


     

    Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Консолидираните и междинните финансови отчети се изготвят и представят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието, което изготвя консолидирания или междинния финансов отчет.


     

    Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията съставят:

    1. годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период в хиляди левове;

    2. консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период в хиляди левове - в случаите по чл. 37;

    3. междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от една календарна година, когато се изискват от нормативен акт или по решение на органа на управление.

    (2) Финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на сметкоплана, счетоводните стандарти и методическите указания по чл. 5а.


     

    Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) Органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях.


     

    Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Информацията, представена във финансовия отчет, трябва да отговаря на следните изисквания:

    1. разбираемост - да е полезна за потребителите при вземането на икономически решения;

    2. уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения;

    3. надеждност - да не съдържа съществени грешки или пристрастност;

    4. сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.

    5. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 26. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставните части на консолидирания финансов отчет са: консолидиран счетоводен баланс, консолидиран отчет за приходите и разходите, консолидиран отчет за паричните потоци, консолидиран отчет за собствения капитал и приложение.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти.

    (4) (*) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да изготвят съкратен годишен финансов отчет. Формата, структурата и съдържанието му се определят с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (*) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да не изготвят отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал.

    (6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Възприетите от предприятието форма, структура и съдържание на съставните части на финансовия отчет се запазват непроменени през различните отчетни периоди, с изключение на случаите, посочени в приложимите счетоводни стандарти. В случаите, когато е извършена промяна в приложението към финансовия отчет, задължително се оповестява и мотивира извършената промяна.

    (7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по чл. 5а, ал. 5 се определят от министъра на финансите.


     

    Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

    (2) За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Годишните финансови отчети на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лв., могат да се състоят само от отчет за приходите и разходите.

    (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 000 лв., могат да отчитат и представят дейността си посредством воденето на специфични регистри - книги, чрез които се определя вярно и честно финансовият резултат за отчетния период.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

    1. преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;

    2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;

    3. вероятното бъдещо развитие на предприятието;

    4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;

    5. информацията, изисквана по реда на чл. 187д и 247 от Търговския закон;

    6. наличието на клонове на предприятието;

    7. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

    а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

    б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

    (2) Прегледът по ал. 1, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.

    (3) Предприятията, които изготвят и представят консолидирани финансови отчети, съставят и годишен консолидиран доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

    1. преглед, който представя вярно и честно развитието, резултатите от дейностите и състоянието на предприятията, включени при консолидирането като цяло (предприятията от групата), заедно с описание на основните рискове, пред които те са изправени;

    2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен консолидираният финансов отчет;

    3. вероятното бъдещо развитие на предприятията от групата като цяло;

    4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност на предприятията от групата като цяло;

    5. брой и номинална стойност на акциите или дяловете на предприятието майка, притежавани от него, от негово дъщерно предприятие или лице, което действа от свое име, но за сметка на тези предприятия;

    6. използваните от предприятията от групата финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

    а) целите и политиката на предприятията по управление на финансовия риск, включително политиката им на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

    б) експозицията на предприятията от групата по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

    (4) Прегледът по ал. 3, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейностите на предприятията от групата, както и тяхното състояние като цяло в съответствие с големината и сложността на извършваните от тях дейности. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятията. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в консолидирания финансов отчет.

    (5) Годишният доклад за дейността и годишният консолидиран доклад за дейността могат да се изготвят и представят като едно цяло. В този случай, когато е подходящо, трябва да се обърне внимание на въпросите, които са значими за предприятията от групата като цяло.

    (6) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия, в срокове, периодичност и по ред, определени от министъра на финансите.


    Раздел II.
    Съставители на финансови отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Финансовите отчети (междинни, годишни и консолидирани) се съставят от съставители на финансови отчети.

    (2) Съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на този закон.

    (3) Финансовият отчет на предприятие се подписва от:

    1. физическите лица, които управляват и представляват предприятието, и

    2. физическото лице, което:

    а) е съставило финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен пряко от физическо лице, или

    б) управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие.

    (4) Във финансовия отчет се посочват/поставят и:

    1. името и фамилията на лицата по ал. 3;

    2. печатът на предприятието;

    3. печатът на специализираното счетоводно предприятие.

    (5) В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие.

    (6) Лицата по ал. 3, т. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 35.


     

    Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставител на финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж, както следва:

    1. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) с висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:

    а) при магистърска степен - 2 г.;

    б) при бакалавърска степен - 3 г.;

    в) при степен "специалист" - 4 г.;

    2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) с друго висше икономическо образование и 5 г. стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

    3. със средно икономическо образование и 8 г. стаж като счетоводител.

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставител на финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и пораздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс.

    (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на финансите може да определя и допълнителни изисквания към лицата, които съставят финансови отчети на бюджетните предприятия.


     

    Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.


    Раздел III.
    Изисквания за съставяне на консолидиран финансов отчет, изготвяне, независим финансов одит и публичност на финансовите отчети (Загл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) 

     

    Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Предприятията изготвят годишен финансов отчет до 31 март следващата година.

    (2) Предприятие (предприятие майка) съставя консолидиран финансов отчет, когато:

    1. контролира повече от половината от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;

    2. притежава правото да назначава или освобождава повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган на друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;

    3. притежава правото да управлява финансовата и оперативната политика на друго предприятие по силата на договорно взаимоотношение;

    4. е акционер или съдружник, притежаващ 20 на сто или повече от правата на глас в друго предприятие (контролирано предприятие) и единствено по силата на упражняване на тези права е назначило повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган в контролираното предприятие, действащ през отчетния период, по време на предходния отчетен период и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет; консолидиран финансов отчет по изречение първо не се съставя, когато друго предприятие има правата, посочени в т. 1 - 3, по отношение на контролираното предприятие.

    (3) При определяне правата на предприятието майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 правата на глас и правата на назначаване или освобождаване, притежавани от дъщерно предприятие на предприятието майка или от лице, действащо от свое име, но за сметка на предприятието майка или на дъщерно предприятие от групата, се прибавят към правата на предприятието майка.

    (4) При определяне правата на предприятието майка за целите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 не се вземат под внимание:

    1. гласовете по акции, държани за сметка на лице, което не е нито предприятието майка, нито негово дъщерно дружество;

    2. гласовете по акции, получени като обезпечение, когато предприятието, предоставило обезпечението, упражнява правата по тях.

    (5) Общият брой на правата на глас в контролираното предприятие, притежавани от всички акционери или съдружници за целите на ал. 2, т. 1 и 4, се намалява с правата на глас, които са свързани с акции или дялове, притежавани от това контролирано предприятие и/или от негово дъщерно предприятие, и/или от лице, действащо от свое име, но за сметка на тези предприятия.

    (6) Предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия подлежат на консолидиране, независимо къде се намират седалищата на дъщерните предприятия.

    (7) Консолидирани финансови отчети се изготвят само от търговски дружества, които са предприятия майки.

    (8) За бюджетните предприятия редът, начинът и сроковете за изготвяне и представяне на финансовите отчети се определят от министъра на финансите.


     

    Чл. 37а. (Предишен текст на чл. 37а - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, когато сумата от показателите на предприятията в групата, които подлежат на консолидиране, според годишните им финансови отчети, съставени към 31 декември на текущата година, не надвишават показателите на два от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 3 млн. лв.;

    2. нетни приходи от продажби за годината - 6 млн. лв.;

    3. средна численост на персонала за годината - 80 души.

    (2) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.09.2008 г.) Алинея 1 не се прилага, когато предприятие от групата е предприятие, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар.

    (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, което има само дъщерни предприятия, които са несъществени за целите на чл. 23, ал. 2, разглеждани едновременно индивидуално и като цяло.

    (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Дъщерно предприятие може да не се включва в консолидирания финансов отчет, когато то е несъществено за целите на чл. 23, ал. 2. Когато две или повече дъщерни предприятия отговарят на изискването на изречение първо, те се включват в консолидирания финансов отчет, ако като цяло не са несъществени за целите на чл. 23, ал. 2.


     

    Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от предприятие майка, когато то е и дъщерно предприятие на местно предприятие майка или предприятие майка от друга държава - членка на Европейската общност, в един от следните случаи:

    1. местното предприятие майка или предприятието майка от друга държава членка притежава всички дялове или акции на местното (дъщерно) предприятие майка; при определяне на дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие майка не се вземат под внимание дяловете или акциите, които се притежават от членовете на управителния и/или надзорния орган по силата на закон или на учредителния договор или устав, или

    2. местното предприятие майка или предприятието майка от друга държава членка притежава 90 на сто или повече от дяловете или акциите на местното (дъщерно) предприятие майка, като другите съдружници или акционери в него са дали писмено съгласие да не изготвя консолидиран финансов отчет.

    (2) Алинея 1 се прилага, когато са изпълнени едновременно следните условия:

    1. местното (дъщерно) предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на местното предприятие майка или предприятие майка от друга държава членка;

    2. консолидираният финансов отчет и годишният консолидиран доклад за дейността се съставят от местното предприятие майка и подлежат на независим финансов одит при условията и по реда на чл. 38 или от предприятието майка от другата държава членка и подлежат на независим финансов одит съгласно законодателството на същата държава членка;

    3. консолидираният финансов отчет, годишният консолидиран доклад за дейността и одиторският доклад на местното предприятие майка се публикуват при условията и по реда начл. 40 или на предприятието майка от другата държава членка се публикуват на български език от местното предприятие майка при условията и по реда на чл. 40;

    4. в приложението на годишния финансов отчет на местното (дъщерно) предприятие майка е оповестено името и седалището на местното предприятие майка или предприятието майка от другата държава членка, което съставя консолидирания финансов отчет по т. 1, и че е освободено от задължението да съставя консолидиран финансов отчет и годишен консолидиран доклад за дейността.


     

    Чл. 37в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, от предприятие майка, когато то е дъщерно предприятие на местно предприятие майка или на предприятие майка от друга държава - членка на Европейската общност, и са налице едновременно следните условия:

    1. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2;

    2. съдружниците или акционерите на местното (дъщерно) предприятие майка, които притежават не по-малко от 10 на сто от дяловете или акциите, когато предприятието е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции или не по-малко от 20 на сто от дяловете, когато предприятието е събирателно или командитно дружество, не са поискали съставянето на консолидиран финансов отчет до 30 юни на съответния отчетен период.


     

    Чл. 37г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2, когато предприятието майка е и дъщерно предприятие на предприятие майка от държава, която не е членка на Европейската общност (трета страна), и са изпълнени едновременно следните условия:

    1. местното предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия са включени в консолидиран финансов отчет на предприятие майка от трета страна;

    2. консолидираният финансов отчет и когато е подходящо, годишният консолидиран доклад за дейността са съставени в съответствие с този закон и приложимите счетоводни стандарти или по еквивалентен на тях подход;

    3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) консолидираният финансов отчет на предприятието майка от третата страна е одитиран от едно или повече лица с правоспособност да одитират финансови отчети, придобита съгласно националното законодателство на предприятието майка от третата страна;

    4. изпълнени са изискванията на чл. 37б, ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 37в, т. 2 по отношение на предприятието майка от третата страна.


     

    Чл. 37д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 37а - 37г не се прилагат за предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4, които задължително изготвят и представят консолидирани финансови отчети, когато са налице условията на чл. 37, ал. 2.


     

    Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) На независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на:

    1. акционерни дружества и командитни дружества с акции;

    2. предприятия, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;

    3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г.) кредитни институции, застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;

    4. предприятия, за които това изискване е установено със закон;

    5. всички предприятия, непосочени в т. 1 - 4, с изключение на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия.

    (2) На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, когато за текущата година превишават един от следните критерии:

    1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.;

    2. размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2 млн. лв.;

    3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв.

    (3) Консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

    (4) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват и мнение относно съответствието между годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет за същия отчетен период и/или относно съответствието между годишния консолидиран доклад за дейността и консолидирания финансов отчет за същия отчетен период.

    (5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.08.2008 г.) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори на предприятието, поотделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.


     

    Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


     

    Чл. 40. (*) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:

    1. чрез заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър публикуват:

    а) едноличните търговци - в срок до 31 май на следващата година;

    б) дружествата с ограничена отговорност - в срок до 30 юни на следващата година;

    в) всички други търговци по смисъла на Търговския закон - в срок до 31 юли на следващата година;

    2. чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел публикуват юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - в срок до 30 юни на следващата година;

    3. чрез икономическо издание или чрез интернет публикуват останалите предприятия - в срок до 30 юни на следващата година.

    (2) По реда на ал. 1 предприятията по чл. 38 публикуват:

    1. финансовите си отчети - във вида, в който са заверени от регистриран одитор;

    2. годишните си доклади за дейността - във вида, на базата на който регистрираният одитор е изразил одиторското си мнение;

    3. одиторския доклад по отношение на отчетите и докладите по т. 1 и 2.

    (3) По реда на ал. 1 заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

    (4) Годишният финансов отчет на предприятие, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата, заедно с годишните доклади за дейността към тях.

    (5) Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в Интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен неплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

    (6) Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

    (7) Извън случаите по ал. 1 и 2, когато предприятие публикува съкратен финансов отчет, задължително се оповестява, че отчетът е съкратен, като се посочва и мястото, където е публикуван финансовият отчет по реда на ал. 1. Когато финансовият отчет все още не е публикуван по реда на ал. 1, този факт също се оповестява. Когато е публикуван съкратен финансов отчет, одиторският доклад не може да придружава тази публикация, но задължително се оповестява изразеното одиторско мнение - неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно, или отказът от изразяване на одиторско мнение, както и включените в одиторския доклад въпроси, на които е обърнато внимание, без да е квалифицирано одиторското мнение.

    (8) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Алинеи 1 - 7 не се прилагат за бюджетните предприятия, едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит, както и когато в закон е предвидено друго.


     

    Чл. 41. Формата, съдържанието и периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговия изпълнителен орган.


     

     

     

     

    ...

    Глава v. Финансови отчети
    Начало /  /  /  /  / ...


     При изграждането на магистрали по европейски стандарти е задължително използването на шумозащитни бариери.  повече » за магистрали, шумозащитни бариери polycarbonatbg.com  


Избрано от VipDir